Разпространението на заплашителното послание, макар и чрез акаунти с неизвестна самоличност – се счита за част от психологическата война.

„Ма Тръмп ра хавехем кашт". Това съобщение, което се разпространява в социалните мрежи на персийски език, означава „Ще убием Тръмп". Съобщението бе публикувано и на английски, за да бъде разбрано от тези, които не владеят персийски. То бе подкрепено със снимки на червени знамена и билбордове, на които фразата бе изписана с кръв.

Докато Иран и САЩ си разменят въздушни удари, тече и друга битка в социалните мрежи - за спечелване на общественото мнение, изграждане на наратива и оказване на влияние върху противника, преди да бъде изстрелян дори един куршум. Един вид символично убийство в цифровото пространство.

„Всеки мюсюлманин, който убие Тръмп, ще получи голяма награда"

Журналистката от ливанския вестник „Ан-Нахар" Хала Хумси пише, че посланието „Убийте Тръмп" е тръгнало от иранските улици чрез знамена и плакати, разпространени сред хората по време на погребалната церемония на покойния върховен лидер Али Хаменей през първата седмица на юли. Това беше документирано от профили в социалните мрежи и новинарски сайтове. В мрежите много профили придружиха постовете си с лозунга „Ма Тръмп ра хавим кашт" („Ще убием Тръмп") като знак на подкрепа.

По време на погребалната церемония на Хаменей се засилиха призивите за отмъщение и заплахите за убийството на Тръмп, под ръководството на Иранската революционна гвардия. В дописка на вестник „Ан-Нахар" от Техеран се подчертава, че през седмицата на погребението се наблюдаваше широко разпространение на лозунги, призоваващи към „отмъщение" за Хаменей, а по време на церемонията бяха издигнати много знамена с надпис „О, отмъщение за Хаменей". С приключването на церемониите тези лозунги се пренесоха от площадите към вътрешната политическа сцена.

Върхът на тази седмица беше писмо, изпратено от върховния лидер Моджтаба Хаменей в петък, 10 юли, в което той потвърди, че отмъщението за кръвта на неговия баща и предшественик Али Хаменей „неизбежно ще се случи". Моджатеба, който не се е появявал публично от избухването на войната и не присъства на погребението на баща си, заявява в посланието си: „Полагаме клетва, че ще отмъстим за твоята чиста кръв (...) Това отмъщение е волята на нашия народ и ще се случи неизбежно".

Писмото на Моджтаба Хаменей задълбочава разделението в Иран...Отмъщение или преговори?

Подтикната от това писмо, кампанията „Убийте Тръмп" се засили след приключването на погребалната церемония. Някои профили, особено тези с неясни самоличности, призоваха тя да се превърне в „тренд" в киберпространството. Някои от тях я разпространиха с хаштага „Я ла-сарат ал-Хаменей", т.е. „наследството на Хаменей", а други го съчетаха с „Кълнем се в кръвта на Хаменей: убийството на Тръмп е наш дълг". Според наличната информация местоположението на тези профили, особено в X, е установено в Иран, Западна Азия, Европа и Съединените щати.

Тази заплаха придоби допълнителен импулс с появата на големи билбордове на централни площади в Иран, които съдържаха откровени заплахи за убийство – и това се случи няколко дни след смъртта на американския сенатор Линдзи Греъм, известен с твърдата си позиция срещу Иран и Русия и близък съратник на Тръмп.

В снимки – сериозни ирански заплахи за убийството на Тръмп!

На транспарант, спуснат от голяма сграда в Техеран, американският президент Доналд Тръмп е изобразен в ковчег, а над него е написано на персийски: „Ще убием Тръмп". На друго място се вижда билборд, на който Белият дом е в пламъци, а Тръмп и членовете на семейството му са в ковчези, заедно с надписа „Кръв за кръв", написан на персийски.

Тези билбордове, транспаранти и плакати, които отразяват ескалация в антиамериканската реторика срещу САЩ и техния президент, бързо се пренесоха в дигиталното пространство, придружени от лозунга „Ще убием Тръмп", те бяха разпространени от различни акаунти новинарски и лични, с истински или фалшиви имена – и предизвикват бурни коментари във виртуалното пространство. 

Освен снимки на билбордовете и транспарантитне, някои профили споделиха и т.нар. фетви за убийството на американския президент, както и наградите, които ще получи неговият убиец. „Тръмп е кръвопиец. Кръвта му може да бъде пролята съгласно ислямския закон, а животът му не е свещен. Всеки мюсюлманин, който го убие където и да е по света, ще получи голяма награда и ще бъде считан за боец в името на Аллах", написа един от профилите.

Как да се тълкува разпространението на тези заплахи по иранските площади и в киберпространството?

Писателят и политически анализатор Джордж Иса пред Ал Нахар казва, че „тези призиви за убийството на Тръмп представляват допълнително ескалиране на пропагандната война. Те са насочени както към вътрешната, така и към външната аудитория. Те казват на иранците, че лидерите в Техеран са способни да убият най-важната политическа фигура в света, точно както тази фигура е убила техните висши лидери. В същото време те са и психологически натиск върху американския президент Доналд Тръмп". Той добавя: „Теоретично те са по-скоро отдушник  за напрежението сред иранските лидери, отколкото сериозна заплаха. Ако Иран е в състояние да извърши убийството, той няма да дава предварителни сигнали за това, поне не в същия момент. Второ, малко вероятно е Иран да избере този вариант, тъй като последствията ще бъдат опустошителни. Ако в САЩ съществува партийно разделение по въпроса за войната срещу Иран, всяко убийство или опит за убийство на Тръмп ще сложи край на това разделение. Освен това, ако иранският режим е устоял на миналата война, няма сигурни доказателства, че ще оцелее след мащабна американска отмъстителна операция".

Поради тези и други причини Иса смята, че тези билбордове вероятно са по-скоро психически натиск. „Разбира се, американските служби за сигурност може да разполагат с доказателства, които опровергават тази теория. От медийна гледна точка е сигурно, че Иран умее да се възползва от зоната на неяснотата".

Той се спира на спекулациите, които вече се разпространиха, че Русия стои зад смъртта на близкия до Тръмп сенатор Линдзи Греъм. Предварителните резултати от аутопсията изключват тази възможност. Той казва: „Но спекулациите и слуховете не умират бързо. Затова, например, на един от иранските стенописи виждаме въпрос на английски с лека игра на думи: „Who is D NexТ One" („Кой е следващият?"), с голямо D и Т  - инициалите на американския президент. Тук забелязваме, че Иран не поема отговорност за убийството на Греъм, но се възползва от неяснотата около случая, за да се представи като „знаещ" бъдещето на американските лидери – или като държава, която „определя" съдбата им, или като такава, която „я предсказва". И в този намек се крие значителна сила."

Според Иса това, което прави Иран, може да се класифицира в рамките на термина „хиперреалност" (Hyperreality), разработен от френския философ Жан Бодрийар, при който изчезва разграничението между реалността и симулацията, или при който заплахата за убийство, като част от пропагандните инструменти, изглежда по-реална от самата реалност.

Независимо от всичко, публикациите в социалните мрежи, подкрепящи убийството на Тръмп или възхваляващи отмъщението, според Хумси, постигат, както изглежда, няколко цели едновременно: те поддържат реториката на отмъщението, свързана с убийството на ирански лидери и командири, представят образ на непоколебимост в сблъсъка с противника, което спомага за мобилизирането на народа, повишават нивото на психологическия натиск върху противника и налагат дневен ред, който медиите са принудени да отразяват.

В конфликтите психологическият ефект може да доведе до резултати, не по-малко важни от военните удари. Публикацията, която събира милиони прегледи, може да промени впечатленията и да повлияе на политическия и обществения дебат, а острите послания могат да накарат алгоритмите да им осигурят по-широко разпространение поради високите нива на взаимодействие, което превръща платформите в усилвател на медийната сила.

Когато алгоритмите възнаграждават

Ето защо продължителното разпространяване и популяризиране на заплашителни послания, както и гарантирането, че те остават присъстващи в общата цифрова дискусия – дори и чрез акаунти с неизвестна самоличност – се считат за необходими елементи на психологическата война. Конфликтът между САЩ и Иран вече не се ограничава до контрола над територията, а се разпростира и върху насочването на общественото мнение. И всеки лозунг, снимка, видео или хаштаг, който се разпространява, се превръща в част от по-широка битка, която се води както на екраните, така и на терена.

В съвременните войни се разпространяват не само най-шумните послания, но и онези, които умеят да се обръщат към алгоритмите. И когато алгоритмите възнаграждават противоречивото съдържание, разпространението на острите лозунги се превръща в част от битката за влияние върху съзнанието, а не просто в мимолетно взаимодействие в социалните мрежи.