Наследниците на диктаторите
- Някои живеят в пълна анонимност и бягат от миналото си, а други активно участват в политиката и шоубизнеса и умело се възползват от семейната слава и богатства
- Заловеният в Украйна правнук на Брежнев не иска да има нищо общо с него. Потомците на Мусолини още се опитват да са част от управлението на Италия, тези на Сталин странят от фамилията, а дъщерите на Саддам Хюсеин са в изгнание
“Отдавна бягам от връзката си със съветския генерален секретар. Познавам Брежнев само от училище, за разлика от баба ми. Знам много повече за дъщеря му Галина Леонидовна, отколкото за него. Тя беше добър човек и помагаше на всички. Отгледа ме като свой собствен внук.”
Това споделя в интервю под украински плен Антон Милаев - осиновеният правнук на генералния секретар на Съветския съюз Леонид Брежнев, който беше заловен от войниците на Украйна през юни. Преди дни проектът “Искам да живея” публикува разговор с него, в който той разказва за своя произход и защо е отишъл на фронта.
Милаев е роден в Москва на 27 август 1980 г. Попада в семейството на Брежнев заради първия съпруг на дъщеря му Галина - цирковия артист Евгений Милаев. Той имал син Александър от първия си брак, а Галина го осиновила. Така синът му Антон Милаев станал правнук на диктатора. Той обясни, че никога не се е възползвал от произхода си и е предпочитал да бъде обикновен човек.
Всъщност на 18 юни стана ясно, че Милаев е заловен в Украйна. Това съобщи руското издание “База” в телеграм канала си, позовавайки се на майка му Ирина Кузнецова. Именно тя обяснила, че Галина Брежнева е отгледала внука си като свой собствен. Според руски медии през есента на 2025 г. правнукът на Брежнев е отишъл на война срещу Украйна като сапьор. Изчезнал е през ноември. Няколко месеца по-късно семейството получава информация, че е държан в плен в частта на Херсонска област, която е под украински контрол.
В интервюто пред “Искам да живея” Милаев разказва, че е подписал договора през 2025 г., защото е трябвало да изплати дълг от приблизително 1 милион рубли. Записал се е в армията в Кострома и в замяна получил 1,4 млн. рубли. До този момент той никога не е служил в армията, а обучението му в град Пески, в окупираната Луганска област, е продължило 3 седмици. Той не проявявал особен интерес към войната и си мислел, че ще стане шофьор, но вместо това се озовава в щурмовите сили – в Първа щурмова бригада, 1-ви батальон, 98-а дивизия, 31-ви въздушно-десантен полк.
“След около два месеца на фронта групата ни от 8 мъже беше открита от украински войници, които започнаха да стрелят по нас. Оцеляхме само четирима, но другите избягаха и аз тръгнах сам към водата – разказва Милаев. - Започнах да се приближавам към моста. Една птица (дрон) се насочи към мен. Появиха се още. Вдигнах ръце и те ме поведоха 50 метра напред и после под моста. Така бях заловен.”
По време на интервюто Милаев се обадил на бившата си съпруга Мария Амелина. Казал ѝ, че може да е останал инвалид, защото кракът му “едва не бил отнесен”. Накрая той споделя, че би искал да бъде разменен, въпреки че разбира, че може да бъде изпратен обратно на фронта. Знае, че може да прекара в плен до края на войната, както някои други руснаци, които са в Украйна от няколко години.
Но ако преди години наследниците на Леонид Брежнев живееха в охолство, днес са загубили всички съветски привилегии, имат финансови затруднения и са в сблъсък с реалността. Днешните му потомци живеят като обикновени хора или преживяват тежки лични кризи. Бурният живот на дъщеря му Галина, белязан от скандални бракове, страст към диамантите и алкохолизъм, приключи трагично. След разпадането на СССР тя загуби имотите си и прекара последните години от живота си в психиатрична клиника край Москва, където почина в нищета през 1998 г. Синът му Юрий Брежнев избра по-тих начин на живот. Заемаше високи постове във външната търговия по времето на баща си, но след това бе пенсиониран принудително. Странеше от медиите и почина от рак в Москва през 2013 г.
Проследявайки съдбите на наследниците на останалите диктатори на XX век, се оказва, че някои живеят в пълна анонимност и бягат от миналото си. Други обаче активно участват в политиката, шоубизнеса и инфлуенсърството. Докато едните съзнателно избират коренно различен начин на живот от своите деди, други продължават да се възползват от семейната слава и богатствата. Животът на внуците на най-известните владетели в съвременната ни история показва шокиращ контраст.
За разлика от семейството на Брежнев например това на Бенито Мусолини е в другата крайност. Той има 5 деца от съпругата си Ракеле Гуиди. Днес те не са между живите, но няколко негови внуци и правнуци продължават да бъдат известни личности в Италия, а публичните им изяви редовно предизвикват широк обществен дебат.
Най-известната внучка на фамилията е Алесандра - дъщеря на Романо Мусолини и Мария Шиколоне, сестра на София Лорен. През годините тя се изявява като актриса и певица, депутат в италианския парламент, евродепутат и активна фигура в десни и постфашистки партии. След оттеглянето си от политиката се насочва към телевизията. През 2026 г. спечели италианското издание Celebrity Big Brother (Grande Fratello VIP), което отново я направи една от най-обсъжданите личности в Италия.
Любопитното е, че макар в миналото да е правила спорни изказвания в защита на дядо си, през последните години заема по-умерени позиции по различни обществени въпроси, включително подкрепя някои права на ЛГБТ общността.
Синът ѝ Романо Флориани Мусолини пък е най-известният правнук на Бенито. Той е професионален футболист и играе като десен защитник. През последния сезон се утвърди като отличен играч, а през 2025–2026 се завърна в състава на “Лацио” след успешен период под наем. И въпреки че на Ботуша фамилията му неизбежно предизвиква обществен интерес, самият той не се занимава с политика и многократно е заявявал, че иска да бъде оценяван единствено като спортист.
Междувременно полусестрата на Алесандра – Ракеле, е активна в местната политика. Дълги години е общински съветник в Рим. Избрана е с подкрепата на десноцентристки партии, но като цяло поддържа по-прагматичен и умерен публичен образ от този на Алесандра.
Фамилията остава добре позната в Италия, но ролята ѝ е предимно обществена и медийна, а не национално-политическа. А самото име Мусолини продължава да предизвиква силни реакции заради историческото наследство на фашисткия режим.
За разлика от семейство Мусолини живите потомци на Йосиф Сталин почти изцяло избягват публичността и не искат по никакъв начин да бъдат обвързани с политическото наследство на диктатора. Тиранинът има 3 признати деца, които имат тежък живот. Яков Джугашвили (1907–1943) загива като военнопленник през Втората световна война. Василий Сталин (1921–1962) е военен летец, който след смъртта на баща си изпада в немилост и умира сравнително млад. Светлана Алилуева (1926–2011) е най-известното му дете. През 1967 г. бяга в САЩ, където остро критикува режима на баща си и публикува мемоари.
В момента по-известните живи наследници на Сталин са няколко внуци. Крис Еванс е американска внучка и дъщеря на Светлана Алилуева. С пънкарска прическа, размъкнати дрехи, пиърсинги, татуировки и работа като собственик на антикварен магазин в Портланд, щата Орегон, тя по никакъв начин не може да бъде оприличена на наследница на диктатора.
Майка ѝ бяга в САЩ и се омъжва за архитекта Уилям Уесли Питърс, от когото през 1971 г. ражда и Олга Питърс - жената, която впоследствие ще смени името си на Крис Еванс, за да се откъсне максимално от корените си. Тя е само на 2 г., когато баща ѝ напуска семейството и така момичето е отгледано само от дъщерята на Сталин. В Америка Крис и майка ѝ постоянно се местят и така и не успяват да се установят на едно място. Пред британския в. “Дейли Експрес” Крес разказва, че дълго време не е знаела, че майка ѝ е дъщеря на съветския диктатор, а Светлана я е учила, че Русия е чужда държава. “За мен Сталин беше един от тримата души, които спечелиха Втората световна война - Чърчил, Рузвелт и той. Тогава обаче майка ми ме помоли да я изслушам. И така разбрах за престъпленията му”, разказва тя.
Затова и за всички е огромна изненада, когато през 1984 г. Светлана и дъщеря ѝ пристигат в Москва. Синът ѝ Йосиф ѝ е отправил тази молба, а съветското ръководство я посреща с отворени обятия, като гражданство ѝ веднага е възстановено. Този опит за живот в родината обаче е неуспешен. Така по-малко от 2 години след пристигането си тя и Крис се завръщат в САЩ с разрешение на съветския ръководител Михаил Горбачов. В редки интервюта Крис е казвала, че не желае фамилното наследство да определя живота ѝ и предпочита да живее като обикновен човек.
Другият известен правнук на Сталин е Джейкъб (Яков) Джугашвили. Той живее в Грузия и е художник. През годините е участвал в няколко изложби. Но е популярен с това, че понякога коментира историческото наследство на прадядо си, въпреки че не е активен политик.
Проследявайки живота на някои от останалите наследници на диктаторите, се оказва, че по-голямата част от роднините и членовете на рода на Саддам Хюсеин са екзекутирани по време на войната, лежат в затвора или са прокудени в изгнание. Синовете му Удай и Кусай са убити от американски войски през 2003 г. Вдовицата му Саджида Талфах и две от дъщерите му - Рана и Хала, живеят в изгнание в Йордания. Те избягват напълно общественото и медийното внимание, пазейки личния си живот в тайна. Най-голямата му дъщеря, Рагхад, също е в Йордания, където развива политическа дейност и поддържа жива паметта за режима му. Често дава публични интервюта, критикувайки западната намеса и политическия хаос в Ирак. През 2021 г. срещу нея се водиха съдебни дела за възхвала на партията “Баас”.
Любопитното е, че четиримата най-известни диктатори и революционни лидери на XX век имат много различно семейно наследство. Мусолини и Сталин оставят многобройни потомци, някои от които и днес са публични личности, докато Адолф Хитлер и Владимир Илич Ленин нямат преки наследници. Ленин е женен за Надежда Крупская, но двамата никога не стават родители. Историците предполагат, че това може да се дължи на различни причини: от здравословни проблеми до политическия начин на живот. Ленин има братя и сестри, част от които имат деца. Днес съществуват техни потомци, живеещи в Русия и в други държави. Повечето са учени, инженери и преподаватели. Те рядко дават интервюта и почти никога не участват в политиката. Такива са и потомците на Хитлер, които обаче са дали негласното обещание, че няма да имат семейства, за да изчезне генетичният код на тиранина.
Така се оказва, че да си част от фамилията на диктатор, не означава да наследиш неговата власт, но почти винаги си в неговата сянка. Потомците на тези владетели живеят в различни държави, водят различен живот и правят различни избори. Общото между тях обаче е, че никой не може напълно да избяга от семейната си история. За едни тя е врата към публичността, а за други – петно, което цял живот се опитват да скрият.

