Фикснах, флипнах, кукнаха ме - на този език се разбират. Когато трябва да заговорят на чист български, трудно си намират думите

- Автор сте на любими детски книги като поредицата “Кало Змея” - през митологията ли могат да бъдат увлечени децата да четат?

- Опасявам се, че е обратното. По-скоро трябва да ги подмамиш да четат митология. Трябва да им я представиш по някакъв интересен начин. Съвременното поколение гледа главно американските продукции. Супергероите са изключително атрактивни за тях. При момиченцата също персонажите са много цветни. Ако им пуснеш само една българска легенда, не съм сигурен, че може да ги грабне. Трябва да я украсиш така, че съвременното дете да може да се закачи и оттам нататък може да види дълбочината на българската митология и само да седне и да се зарови в по-енциклопедичната част. Но в началото просто трябва да му подадеш ръка и да го вкараш в този свят.

- Какво им е най-интересно?

- Нещата не са се променили много. Те обичат истории, които в сърцевината си са човешки, с реални конфликти. Само че да се случват на по-бързо темпо. Колкото и да ми е неприятно да го призная, съвременните са TikTok деца. За тях нещата трябва да вървят на друга скорост, иначе бързо губят интерес. Що се отнася до историите, които ги запленяват, аз постоянно виждам мои ученици, които в междучасията играят с химикалките си все едно са вълшебни пръчки и претворяват Хари Потър, Пърси Джаксън до някаква степен. Много по-рядко съм ги виждал да имитират Пипи или Карлсон, който живее на покрива. Не че докато четат Пипи, не им харесва. Все пак колкото повече екшън има една история, толкова по-лесно закачат те. Както казва моят издател, Хари Потър счупи цяло едно поколение. Казва го в добрия смисъл на думата. Фентъзито, бидейки някакво подобие на приказка, е много приятно за децата. Но има истории, които са абсолютно натурни за тях. Например “Дневникът на един Дръндьо”. Това е една поредица, в която литература едва има, но им е изключително интересна. По-лесно я възприемат, защото изреченията са по-прости, има рисунка.

- Трябва ли най-малките да се оставят насаме с книжката, или е по-добре някой да помага в това?

- За най-малките е добре някой да им помага. Колкото повече илюстративен материал има, колкото повече говори на техния език, колкото повече родителят създава мост между книгата и детето, толкова по-лесно е за самото дете. Родителите много обгрижват четенето на най-малките. Проблемът идва, когато станат втори, трети, четвърти клас, когато се намесва училището и се започне със задължителната литература. Болно ми е да го призная, но няма нещо друго, което така да е отказало децата от четенето, както училището. Учителите се опитват да направят точно обратното, но не им се получава. Едно дете в тази възраст трябва да бъде оставено да си намери интересните за него книги. Ако ще отначало да са по-лоши по нашите разбирания, да не са литература, да не са това, което ние си представяме, като кажеш КНИГА. Но да види, че четенето е удоволствие, а не учене и задължение. Пък после да посегне към книги, като качва нивото. Захлупиш ли го с някакви задължителни списъци, от които то да не може да диша, работата отива на зле. Просто сме го пречупили още от малко и оттам нататък четенето се превръща в едно задължение, което то ще избягва на всяка цена. Задължителната литература през лятото, разбира се, не може да се избегне. Това е в графата “трябва”. Ако си говорим обаче за препоръчителна литература, тук са тънкият момент и висшият пилотаж на един преподавател да намери книги, които действително ще са интересни по някакъв начин за едно дете. Има книги, които не може да си спестим. Но детето трябва да знае, че това не е единственото.

- Вашите ученици влизат ли в училищната библиотека?

- Моите ученици постоянно са с книги под мишницата. Всички ме убеждават и ми вадят статистиките, че децата не четат. Показват и едни други статистики, от които става ясно, че момичетата четат много, много повече от момчетата. Това, което моите очи виждат с моите ученици, не съвпада с тази статистика. Те са много четящи деца. Аз преподавам изобразително изкуство в частното училище “Св. София”, пък съм автор, което тотално обърква децата, но са ми свикнали.

- Резултатите от изпита по български език и литература в 7-и клас тази година е по-нисък от миналогодишния. От МОН обясниха, че учениците се затрудняват, ако се изисква самостоятелно да формулират отговор, да се аргументират, смислово да си подредят текста, да редактират и интерпретират. Какви са вашите впечатления?

- Въобще е битка с текста, с говоренето и с изказването и съответно и с писането, защото едното е продължение на другото. Говорим, че поколението на екрана най-бързо се изразява с изображения, с емотикони, с кратки видеа, с рийлчета, TikTok клипчета. Не им знам наименованията на всички тези визуални благини, които идват от интернет пространството. Тези деца могат да се разберат много бързо с някакво видео за 2 секунди и с няколко емотикона. Ние, по-възрастните, ще стоим, ще се чешем и ще се чудим какво се е случило. Да не говорим, че 90 на сто от нещата, за които говорим - и игри, и видеа, са на чужд език - главно на английски. Те имат две думи на български, една на английски и четвъртата е на английски, но побългарена - фикснах, флипнах, кукнаха ме и какво ли още не. На този език се разбират. Когато трябва да заговорят на литературен български, на чист български, трудно си намират думите.

- Преподавате рисуване в училище, какво мислите за телефоните и AI в училище?

- Мисля, че и двете трябва да са доста ограничени. Няма как да им вземеш телефоните въобще от ръцете, защото ще създадем едни деца, които не са адекватни на времето. Но не е необходимо те да са в ръцете им всеки час, даже не и всяко междучасие. В нашето училище те до 5-и клас включително не идват с телефони, забранено им е. Оттам нататък в часовете им е абсолютно забранено. Не съм сигурен дали това действително се случва така. Понякога въпреки моята забрана те са с телефоните в скута.

Изкуственият интелект също трябва да им се появи по-късно в набора от инструменти, защото спестява толкова много, че ако ти от най-ранна възраст си с това нещо в ръцете, предполагам, че ще те осакати.

- Какво трябва да се промени в българското образование?

- Това е въпрос за милиони. Аз като пешка в цялата игра виждам програми, които се спускат, упражнения с най-добри намерения отгоре, които на терен невинаги работят добре. Виждам едни матури, които много често нямат смисъл - изпити, които не съм сигурен точно какво проверяват. Реално изпитът накрая е да провериш какво си научил, а не цялото образование да се превърне в една фуния да води към въпросните матури. Много се затварят нещата в това да се справим добре на тях и понякога не може да се разгърнем в други посоки. Аз съм имал пример с наши ученици, които се представят блестящо на тези изпити и се оказа, че те не знаят какво е Троянски кон. Останахме изумени, като пак казвам, че нашите деца са четящи и се справят много добре. Според мен изпитите трябва да се преосмислят. Знам, че това не е лесна работа, защото на някои места изпитите са единственият начин да имаме поносимо ниво. Но матурите след 4-и клас например са ми абсолютно непонятни.

За поведението на учениците трябва да се помисли също. Не казвам да е с оценка. Трябва да се помисли как да работиш с изключително проблемни деца, когато системата не ти помага, когато родителите не са разбрани, което се случва все по-често. Съвременните родители имат други виждания за възпитанието на децата, не е като едно време. Преди, колкото и неадекватна да е била системата, можеш да учиш с клас с 40 и повече деца. Което в момента е невъзможно. Класовете са много по-малки, но децата са много по-неуправляеми.

CV

Милен Хальов е роден в Русе през 1988 г. Завършил е Националното училище по изкуствата в Русе и НАТФИЗ, специалност “Анимационна режисура”. Дипломният му филм “Трафик” отива на фестивали у нас и в чужбина. Още преди да се дипломира, започва да преподава анимационно кино и изобразително изкуство в частни софийски училища

През 2019 г. излиза дебютният му роман, първата част от трилогията “Кало Змея” – приключенска книга, в която децата са герои, изправени пред трудни избори. Следващият му роман е “В мен”, а сега работи по поредицата “Общежитие за чудовища”.