• Науката обясни 200-годишна мистерия - първо опроверга, а после препотвърди теорията за опасно високите нива на олово в организма на гения

Ужасяващата физическа болка превзема всяко кътче на изтерзаното тяло и съзнанието повече не може да различава светлината от мрака. На 26 март 1827 г. Господ най-после чува молитвите на болния и организира подобаващо изпращане на душата му към отвъдното. Над Виена се разразява силна гръмотевична буря и в напоеното със страдания болнично легло Лудвиг ван Бетовен вдига предизвикателно юмрук към вилнеещата стихия, а след това затваря очи завинаги.

През следващите двеста години учените не се уморяват да търсят отговор на въпроса – от какво всъщност умря музикалният гений? Днес науката най-накрая дава отговор, че най-вероятната причина за смъртта му е напреднала чернодробна цироза, причинена от фатална комбинация между генетична предразположеност, инфекция с вируса на хепатит B и хронична консумация на отровено с олово вино. Към този смъртоносен коктейл трябва да добавим бъбречна недостатъчност и силно увреден панкреас. Да не забравяме и прогресивното оглушаване, което сломява не толкова тялото, колкото духа на великия композитор.

В последните си дни на този свят Бетовен е бил подложен на неописуеми мъки. Коремът и крайниците му се подуват до неузнаваемост и лекуващият го лекар д-р Андреас Ваврух извършва общо четири пункции, за да източи десетки литри течност. Пробиванията на коремната стена са извършени без упойка, а една от раните се инфектира и допълнително утежнява положението на прочутия пациент. Той развива бронхопневмония и буквално се задушава в собствените си кървави храчки. Силните страдания му отнемат желанието за живот и го изпълват с гняв срещу околния свят.

В писмото до братята си Карл и Йохан, известно като Хайлигенщатското завещание, геният признава, че сам би сложил край на мъките си, ако не беше жаждата да твори до сетния си дъх. В същия изключително емоционален документ германският творец моли света да не го смята за злобен, намусен или враждебен. Него просто го боли ужасно!

„Вие, мои братя Карл и Йохан, щом почина, ако д-р Шмит е още жив, го помолете от мое име да опише моята болест и прикачете този написан документ към историята на заболяването ми, така че, доколкото е възможно, светът поне да се помири с мен след смъртта ми", пише Бетовен, давайки зелена светлина тялото му да бъде подложено на всякакви експерименти. Геният така и не изпраща писмото си и то е намерено, след като си е отишъл от този свят, а въпросният д-р Шмит умира години преди него. Но се намират много други, които желаят да открият причините за хроничната физическа болка и жестокия край на композитора. 

Цялата история четете в брой №6 на списание "Космос"