Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР) засилва усилията си за привличане на нови кадри, като разширява публичното представяне на дейността си и търси млади специалисти в университетите.

Това стана ясно по време на изслушването на Антоан Гечев – единствения кандидат за председател на ДАР, в парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност. Предстои кандидатурата му да бъде разгледана и гласувана от Народното събрание.

Гечев е  с опит във военното разузнаване, където е бил заместник-директор на службата. Той оглавява ДАР от 2021 г., след назначение с указ на президента Румен Радев. За втори мандат кандидатурата му е внесена от Министерския съвет.Румен Миланов от ПБ, който оглавява парламентарната комисия, постави въпроса пред Гечев за кадровия дефицит на агенцията. Същото засегна и Атанас Атанасов от ДБ, който посочи, че недокомплектът възлиза на стряскащите 35 процента, съобщава "Сега".

Гечев разказа, че след като с колегите му анализирали проблема, са решили, че коренът му е в "прекалената затвореност и скритост на агенцията, която на практика беше невидима в публичното пространство". Затова през последните 2 години се стремят да популяризират дейността си, най-вече чрез по-активни контакти с университетите, където представят професията си пред студентите и организират стажове, на които да пресяват перспективни кандидати за разузнаването. Сега кандидатите били доста повече, за което помогнало и повишаването на заплатите.

Остава проблемът с годността на новобранците. "Огромна част от младите хора идват с дипломи и големи претенции за квалификация, но даже общата им култура далеч не съответства на дипломите", каза Гечев. Трудно е положението и със здравословното състояние и психологическата устойчивост, особено важни за хора, които могат да попаднат във високорискова среда, където трябва сами да вземат решения и да действат.

На въпрос на Миланов за повишаване на ефективността на разузнаването Гечев каза, че сега добиването на информация става по-лесно, благодарение на интернет и по-лесното пътуване. Разузнавачите се обръщат към виртуалното пространство и социалните мрежи, за да търсят потенциални агенти. Друга насока на действие е да се добива информация от електронни бази данни, което обаче изисква подготвени кадри и технически възможности.