Напълно бях забравила за шоуто, в което се превърна Ковид ваксинирането
Напълно, напълно бях забравила за шоуто, в което се превърна Ковид ваксинирането. Оказва се обаче, че съм написала един разказ на абсурда и сега, когато посред лято попаднах на него, просто няма как да не го споделя 🙂 Може да изглежда длъжко, ама се чете бързо 😉
ВАКСИНАЦИЯ
Реалити пиеса в едно действие
Студено мартенско утро. Пристигам за втора ваксинация в 7,50 ч. с ясното съзнание, че процесът започва в 9.
Екипировка: дълго пухено палто, поларена маска, лек скиорски панталон, къси апрески, за до минус 10 градуса, айрян за наквасване на гърлото.
Там вече чака човек, който мислел, че имунизацията започва в 8. Внасям уточнение за правилния час. Говорим си за побъркания свят.
Започват да прииждат други хора. Част от тях са в списъка от предния ден, когато пак се събираме, но по някое време съобщават, че на национален празник няма да работят, нищо, че са ни извикали на тази дата.
Идват още хора и питат тук ли е за „зеления коридор". Попарваме ги – няма зелен коридор, ние сме за втора ваксина - за "ре" 😉, затова сме „сигурни".
След около половин час идва сестра и ни пита:
- Отключиха ли?
И десетимата в един глас:
- Не.
- А докторът дойде ли?
Пак хорово:
- Не.
- А! Че аз тука няма да го чакам.
Тръгва си.
Пристига медицинско лице в защитен екип и с маска:
- Тука някой дойде ли?
Ние, хорово:
- Една сестра, но си отиде, защото няма доктор.
- А отключи ли?
Ние:
- Не, защото не знаеше къде е ключът.
След малко пристигат неколцина лекари и питат:
- Абе, къде са ключовете?
Ние мълчим.
Напускат сцената.
Появява се група младежи с маски.
- Здравейте! Ние сме доброволците. Къде са лекарите?
- Тръгнаха да търсят ключовете... – нестройно отговаряме ние.
На сцената застава млад мъж:
- Вие Цикаджии ли сте?
Пулим се – над маските се виждат ококорени очи.
- Абе от ЦИК, от избирателната комисия! За приоритетна ваксина.
- Не – отговаряме хорово.
- А кои сте?
- За Ре!
-А?
-За реваксинация.
Мъжът се отдръпва към вече многобройна група зад гърба му. Появяват се двама мъже:
- Тук ли е за ваксинациите?
Ние:
- За Ре или за ЦИК?
- На зелено!
- Няма зелено. За зелено друг път! – казва енергична госпожа с розова маска.
Идват двама лекари в защитно облекло:
- Ключовете тука ли са?
Хорово:
- Не!
Тръгват си.
Пристигат първата сестра и лекари. Носят ключовете, отключват. Лекар наднича в едното помещение, веднага тича и до другото.
- Абе! Къде са печките?
- Къде са? – питат другите от групата.
- Ми къде са? – пита докторът.
- А! – сеща се трети – те са в онзи, далечния фургон!
Хукват към далечния фургон да носят печки.
Отвън сме голяма, голяма група: от едната страна стоим за ре-имунизация от вчера и от днес, а от другата – „цик-аджиите".
На сцената се появява смугъл младеж с черна къдрава коса, средно дълга черна брада и бяла маска, и на развален български:
- Тука ваксинира?
Ние:
- Какво?
- На Ковид ваксинира?
- Първа или втора? – хорово.
- За студент.
- Зелен коридор днес няма.
- А за студент?
- Студент – зелен коридор. В новините ще кажат кога ще има зелен коридор.
- Кога?
- Не знаем.
Лекар към струпаните хора:
- Хайде малко организация сега! Всички за Пфайзер тук, всички за Модерна – на другия вход!
Прегрупираме се плавно и ловко - знаем си реда, познаваме се по маските и шапките.
- Внимание, чета списък за хората днес само за Пфайзер!
Чете, чете и установява, че някои имена са написани по няколко пъти, докато други ги няма, а трети са за Модерна – както го поправят чакащи на опашката. След като списъкът не е верен, ни брои един по един.
Доброволка започва раздаването на хартиени бланки – информирано съгласие и информация за придружаващи заболявания. Температурата навън е 2 градуса, всички се подпират кой на каквото може, за да попълваме листата. Появява се младеж, попълва светкавично бланките, застава на вратата на фургона и заявява:
- Тук съм за ваксина!
- А ние да не сме за кисело мляко! – извисява глас най-активната госпожа с розовата маска.
- Ама опашка ли има? – учуден е той.
- Ето оттам. – посочваме едновременно.
- Ще стигнат ли ваксините? – пита.
- Нали сте за реимунизация? – хорово питаме.
- Не. За ваксина.
- Не може! – единогласно.
- Ма... нали тук ваксинират?
- Само за втори път.
- А за първи?
- Следете новините.
Младият мъж невярващо се дръпва встрани.
- Започваме ваксинацията! – обявява високо докторът пред Пфайзер вратата на фургона.
Сестрата излиза на сцената:
- Докторе, къде са ваксините?
- Къде са?
- Ми не са тук.
- Да не ги размразяват?
- Не знам.
- На нас ни трябват две кутии.
- Ама ги няма.
- Е, къде са, де?
- Сега ще се обадя да попитам.
- Няма страшно, ще ви боцнем! – оптимист е докторът, помахва ни с ръка като холивудска звезда и влиза при печката.
Сега сещате ли се защо в момента животът ни е песен?
*От фейсбук
