Съкровищата на Европа на един клик без пари в мрежата
Дигитално възстановяват археологически обекти, сгради, картини, звук на органи и камбани, сглобяват липсващи парчета. Всичко ще се гледа в гигантска уикипедия
От прецизната реставрация на фрески в Помпей, счупени при изригването на Везувий и при бомбардировките през Втората световна война, през възстановяването на липсващи части от „Нощна стража" на Рембранд и довършването на Десетата симфония на Бетовен до разкриване на оригиналния вид на замъка „Сант Анджело" в Рим като мавзолей на император Адриан, съхраняването на древни румънски кулинарни рецепти и оригиналния звън на камбаните на Саламанка.
Всичко това е част от гигантския проект за дигитализация на културно наследство в Европейския облак за сътрудничество. Там ще бъдат изложени виртуално огромен брой разнообразни обекти - дребни
фрагменти от антични вази в малки местни сбирки, огромни катедрали,
археологически находки на открито, представени в историческото им развитие, оригинални цветове на картини и мозайки, автентична мелодия на органи, архивни ръкописи, индустриално наследство и още много други.
Ще се създадат и цифрови близнаци на повредени и липсващи артефакти, преди да бъдат реставрирани. Хиляди музеи, галерии, научни институти и археологически обекти ще се свържат в единна мрежа, която ще се превърне в гигантска дигитална библиотека и работилница.
Облакът включва 13 сестрински проекта. Като начало негови бенефициери са специалистите, но след тях достъп ще имат всички европейци и гостите на Стария континент, обяснява пред сп. „Космос" ръководителят Ксавие Родие, който оглавява и Дома на науките за човека „Вал дьо Лоар" в Тур, Франция.
Едно от направленията е COLOURS, което има за цел възстановяването на цветовете на стенописи, скулптури, мозайки и текстил по дигитален и симулационен път преди каквато и да е физическа намеса. Целта е да се избегнат непоправими грешки, както може да се случи, ако се работи директно върху артефактите.
Първата стъпка за съставяне на модела е дигиталното заснемане на всички слоеве. Обектът се сканира детайлно чрез специализирани инструменти, които позволяват визуализация на многослойни структури. Всеки пласт и материал от мозайките и фреските се анализира – каква е скалата, какви са свързващите елементи и пигментите. Определя се точният химически състав на оригиналните камъчета или боите, за да се разбере как са изглеждали преди векове. След това се прави спектрално моделиране и дефектите се премахват чрез изкуствен интелект. Той изчислява
как светлината, влагата и времето са променили автентичния цвят
- колко е избледнял или как патината се е отразила върху характеристиките на камъка. Алгоритъмът връща времето, като „отлепва" пласт по пласт от съвременния изглед и води към Античността, като изчиства дигитално замърсяванията и дефектите по мозайката или картината, за да покаже свежестта на оригиналните цветове. В получения образ в облака учени и реставратори от цяла Европа могат да експериментират с различни видове виртуален защитен лак или „почистващи препарати", за да получат определен ефект.
Софтуерът преценява с абсолютна точност как ще реагират античните материали и каква ще е разликата в цвета за човешкото око, преди да се направи физическото възстановяване на паметника на културата. В облака се записва всяка стъпка и симулация. Когато експертите постигнат консенсус за най-добрия метод на реставрация, одобреното дигитално копие служи като модел къде трябва да се запълнят липсващи парчета или как да се възстановят пигментите.
Един от пилотните проекти е за замъка „Сант Анджело" във Ватикана,
който е построен през 135 г. сл.Хр. за мавзолей на римския император Адриан. Предвижда се да се покаже как е изглеждал преди близо 2000 г., тъй като върху древната архитектура са нанесени нови пластове. Сградата е превърната в крепост през Средновековието. Впоследствие папите са я превърнали в свое убежище от бедствия, а през Ренесанса са добавени барокови елементи. За да се улови всеки милиметър от огромната структура, тя се сканира с лазер, който запечатва точната геометрия на помещенията, дебелината на стените и наклона на рампите.
Чрез друга технология - цифрова фотограметрия, обектът се заснема от земята и от въздуха в хиляди снимки с много висока резолюция. След като те са готови, програмният продукт ги обработва и генерира информация за първичните текстура и цветове, както и за пукнатините, ерозията и други детайли. Те се наслагват върху лазерния модел. Предвижда се
да се възстанови виртуално и златната колесница на покрива,
за чието съществуване има исторически сведения, но днес вече я няма. За целта се вземат изображения от монети, данни от летописци и скулптурни фрагменти, за да се пресъздаде точният мащаб и позиция. После се добавя и сградно моделиране. То се извършва поотделно за всяка тухла, колона или стена.
Софтуерът позволява да се покаже как е изглеждал мавзолеят през различните епохи. Чрез него може да се „скрият" ренесансовите наслагвания, за да се види оригиналното ядро. Чрез втори програмен продукт се прави връзка между архитектурата на мавзолея на Адриан и други римски паметници в Европа, за да се оформи цялостна картина за тази сфера от живота на древните римляни.
По подобен начин се възстановява замъкът „Шамбор" във Франция, за чиито вити стълби
се предполага, че са проектирани по идея на Леонардо да Винчи.
Те са направени така, че ако двама души слизат или се качват по двете стълбища, никога няма да се видят.
Освен с историческа реставрация облакът се занимава и с намиране на перфектния начин да се сглобят безбройните разбити на парчета вази, амфори, фрески и други артефакти. Това става в проекта RePAIR чрез изкуствен интелект. Когато фрагментите са хиляди, културната ценност не може да бъде изложена.
Тя остава скрита и за хората, и за експертите. Благодарение на новата интелигентна система раздробените артефакти ще се обработят, съединят и сглобят много по-бързо, отколкото ако се направи механично.
Първото, с което се заемат, са две символни фрески от Помпей, съхраняващи се в депа, тъй като са на парчета.
Трети път - при земетресение през 1980 г. Освен това фрагментите са ерозирали и някои части липсват. Те са с неправилни форми и различни размери, което допълнително усложнява сглобяването им. Всеки елемент се почиства, след което се дигитализира в 3D формат и системата се опитва да нареди „пъзела". Две роботизирани ръце, имитиращи гъвкавостта на човешките, автоматично позиционират парчетата на посочените места. Върховете на „пръстите" са с меки, но здрави подложки с прецизен захват. За по-тежки фрагменти се използват едновременно и координирано и двете ръце. Камери на нивата на „китките" помагат да се планират движенията, а отделните парчета да бъдат разпознати. Системата може да засече дали е успяла да хване точната мозайка и ако не е, се препозиционира автоматично.
Точно така се казва друг сестрински проект – AUTOMATA. В неговите рамки се дигитализират керамични и каменни находки. Вместо всеки фрагмент от счупена амфора или кремъчен нож да се измерва и описва ръчно, се сканира и по този начин от него се извличат данни. Резултатите ще бъдат качени в облака. Идеята е изкуственият интелект да се обучи по алгоритми, които да категоризират точно типовете керамика и инструменти въз основа на морфологичните им характеристики. Например 170 фигурки от късната бронзова епоха, които са открити в Кипър, но
една трета от тях са в 36 музея във Великобритания, 10 страни от Европейския съюз, САЩ и Русия.
Сега ще може да се проучи социално-културната роля, която са изпълнявали в миналото. Чрез облака цялата информация ще бъде интегрирана и всички те ще са в едно общо пространство.
Ще има и платформа за интерактивни преживявания на археологически обекти на открито и музеи на закрито. Това е част от идеята на UNICHE. Един от пилотните проекти се отнася за
уникалното микенско светилище в Калаподи на бога Аполон Абайски
в Централна Гърция. То е съставено от десет храма, където са се провеждали религиозни церемонии от около 1400 г. пр.Хр. до II век сл.Хр. Там са намерени множество оброчни дарове.
След разпадането на микенската цивилизация светилището е преобразувано от новия елит в място за пиршества и жертвоприношения. По проекта за дигитализация ще се разкрият различните етапи, през които е минало светилището, ще се възстановят изгубени структури, като така посетителите ще могат да разберат сложния обект, който днес е слабо запазен.
Още по-любопитен е проектът EXCALIBUR, защото в него вече се включват не само обекти, но и човешката еволюция. Анализира се ДНК на древните жители от скелетните им останки.
После се реконструират лицата им. След като се дигитализират, ще стане ясно какъв е бил начинът на живот на това население. Така може да се разбере по-добре здравословното състояние и културата на миналите общества, както и техните погребални практики.
Освен статични обекти и живота на хората в Античността облакът ще дигитализира и движения и звуци. Например ще се изследва механизмът на знаковите за испанския град Саламанка камбани на катедралата.
По него вече има и други подкрепени идеи. Една от тях засяга индустриални артефакти.
Ще се дигитализира известният асансьор „Санта Жуста" в Лисабон,
Португалия, който се намира в подножието на историческия квартал „Байро Алто". Съоръжението е построено в началото на XX век и е изработено от ковано желязо. При него технологиите ще установят какво е износването на конструкцията и механизма.
Поддръжката на подобен тип инсталации и прецизните изчисления как да се възстановят са особено актуални след инцидента с фуникуляр в португалската столица миналата година, при което загинаха 15 души.
От предвидените проекти за реконструкция на индустриално наследство особено любопитна е консервацията и мониторинга на историческата кабелна въжена система на остров Наксос в Гърция. Железницата е важна част от индустрията на своето време и е изградена през 1926 - 1929 г. Тя се е простирала на 9 километра.
Състояла се е от 72 железни пилона с височина между пет и 43 метра. Там са минавали 170 вагона, теглени от два локомотива. За контрол и сигурност са били монтирани 7 наблюдателници. Маршрута са обслужвали между 42-ма и 68 работници.
Двупосочният кабел е свързвал пет станции за товарене на шмиргел с пристанище Муцуна и през него са транспортирани около 340 000 тона минерални скални късове между 1929 и 1982 г.
Съвременниците ще могат да разгледат процеса благодарение на платформата за културно наследство.
След като различните произведения на изкуството и артефакти бъдат дигитализирани, те ще бъдат интегрирани в бъдещата семантична графика на знанието, която е „мозъкът" на облака. Подобно на уикипедия тя ще представлява мрежа от информация, благодарение на която човек ще може да следва връзки и да открива детайлни изследвания, резултати от анализи и свързаност между обектите. Така ще се обхване целият контекст, историческо развитие и самият процес на изследване - как са се появили данните, откъде са, кой какво е цитирал, какви са използваните методи и софтуер.
Облакът дава възможност на всеки да види културните ценности на Европа в техния оригинален вид
и скритите в продължение на векове детайли. Специалисти от България могат да помагат на колеги от Португалия например при реставрацията на картина, без физически да са в едно и също студио. Малките музеи, които нямат средства за скъпа техника, ще имат възможност да покажат експонатите си на всички в Европа, защото софтуерът за облака, с който ще ги дигитализират, ще е безплатен. Разпръснатите артефакти ще се „съберат" – ако части от разбит античен съд се намират в три държави, виртуално ще се сглобят. Те ще „заговорят" на европейските езици, защото облакът ще ги поддържа.
По този начин всички сбирки и библиотеки ще преведат автоматично архивите си и аудио гидовете и местната история ще бъде достъпна за огромна аудитория. Древните ръкописи ще могат да се разчетат и преведат за масовия потребител.
В крайна сметка проектът за дигитализация ще позволява на всеки европеец, намирайки се в своя дом, да се докосва до артефакти, звуци и архитектура с произход на стотици километри от него.
За да премахне неравенствата за достъп до културното наследство на Стария континент.
