В почти всяка друга професия оценката на работата зависи от собственото представяне. От това какво си създал. Какво си постигнал. Какво си управлявал. Какво си реализирал. От неща, които са в рамките на твоя контрол.
Оценката на един учител обаче до голяма степен зависи от това как се представят учениците му на стандартизирани изпити и външни оценявания.
Ученици, които той не е избирал.
Ученици, които идват с напълно различно ниво на подготовка, подкрепа и житейска стабилност.
Ученици, които може да отсъстват често, да изостават значително от програмата или да се справят с трудности у дома, правещи ученето почти невъзможно.
Ученици, чийто успех или неуспех е повлиян от десетки фактори, съществували много преди да прекрачат прага на класната стая.
И ако тези ученици не постигнат очакваните резултати, оценката получава учителят.
Както и когато постигнат високи резултати.
Не недостигът на финансиране.
Не прекалено големите класове.
Не липсата на достатъчна подкрепа и допълнителни ресурси.
Не условията, които са направили този резултат почти предвидим още преди началото на учебната година.
Учителят.
Оценяван според резултати, върху които може да влияе, но никога не може да контролира напълно.
В система, която създава изпитите, определя критериите и след това използва резултатите, за да реши дали той върши добре работата си.
Ако махнем всички външни фактори, тогава нека съдим учителя.
Но никога не ги махаме.
И всичко е достатъчно субективно.
Качеството от труда на учителя се нарича ЧОВЕЦИ
или... лоши хора.