• Може да доведат до пропаганда за вмешателство на Европа в църковните дела
• Не искаме да има още ограничения за " Лукойл"

България не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил, каквито са разписани в 21-ия пакет на ЕС.

Освен това сме против и част от тези в енергетиката, които са свързани с “Лукойл”.

Това обяви в сряда министърът на външните работи Велислава Петрова. Информацията първо се появи в “Политико”, като изданието се позоваваше на двама дипломати, твърдящи за знаци от София, че се противопоставя на част от поредния пакет санкции срещу Русия.

Българската позиция е ясна -

подкрепяме санкциите срещу Русия, които имат икономически ефект, но не ощетяват държавите членки

повече, отколкото ощетяват държавата, която води войната. И такива, които нямат символен характер, а икономически, заяви още Петрова.

За санкциите, свързани с енергетиката, които България не подкрепя, Петрова потвърди, че има връзка с “Лукойл” и рафинерията в Бургас.

Има мерки, които биха повлияли или директно, или на дъщерни дружества на “Лукойл”. Това е позиция, която България постоянно е поддържала, а именно - за нас основен приоритет е да се поддържа енергийната стабилност на страната и в контекста на ситуацията, в която сме ние. Това не е изключение, всички държави имат резерви по линия, която би оказала влияние, обясни тя.

А санкциите, свързани с руския патриарх Кирил, срещу които възразяваме, “влизат в категорията на символни санкции, които нямат икономически ефект”, добави външната министърка.

В случая те имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават една среда, в която да се води антиевропейска пропаганда, че Европа има вмешателство в църковни дела, разясни Петрова. Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му, допълни тя.

Опозицията обаче е на противоположната позиция. Според лидера на ПП Асен Василев е съвсем резонно на служител на руските служби да се наложат санкции. “Ако имаше санкции срещу духовно лице, може би трябваше да се обмисли въпросът, но в случая става въпрос за санкции срещу г-н Гундяев, който е агент на КГБ”, каза Василев по адрес на главата на руската православна църква.

“За нас буди недоумение фактът

с какво толкова за България е важен руският патриарх, че сме готови евентуално да блокираме целия пакет

само и само да не попадне в санкциите”, заяви и бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев.

Западни издания съобщиха още миналата седмица, че Кирил е сред многото имена, включени в последното предложение за санкции. ЕС за първи път се опита да го включи в черен списък през 2022 г., но Унгария под ръководството на тогавашния премиер Виктор Орбан блокира решението, наричайки го въпрос на религиозната свобода.

Така то остана замразено до миналия месец, когато новото унгарско правителство на Петер Мадяр изрази готовност да подкрепи решението. Според “Евронюз” длъжностни лица на ЕС се възползвали от ситуацията и добавили името на руския патриарх към последния пакет.

Поради уникалната позиция на Кирил като глава на Руската православна църква обаче редица експерти се съмняват той да бъде санкциониран, тъй като всички 27 държави членки трябва да подкрепят добавянето му към черния списък. При преговори, изискващи единодушно одобрение, не е необичайно определени имена да бъдат премахнати, за да се осигури консенсус. Брюксел се стреми да осигури споразумение по 21-ия пакет от санкции до 15 юли.

Кирил, силно противоречива фигура с религиозно и политическо влияние, е обвиняван от Запада в разпространение на пропаганда, за да оправдае войната в Украйна. Под негово ръководство църквата одобри документ, който призовава за унищожаване на украинската независимост и описва инвазията като “свещена война”.