Държавата го създаде, държавата може да го приземи – ако дойдат на власт демократите

Какъв точно балон се надува на Уолстрийт – локален, национален или глобален? Това е големият въпрос на 2026 година. Историята показва, че най-тежките кризи в САЩ идват наесен след най-високите спекулативни върхове напролет. Миналата седмица бе покорен един Еверест на капитализма.

Илон Мъск стана първият трилионер в историята,

след като пусна малка част от акциите на компанията “СпейсЕкс” на фондовата борса, а после хармонизира цената на цялата компания с продажбите. То е все едно да излееш един леген в едно канче. Сега той се води по-богат от долните 46 процента от човечеството, или от общо около 3,8 милиарда души, взети заедно - според данни на “Оксфам”.

Но докато мизерията е 100% реална, богатството на Мъск е поне 50% виртуално. Лично залагам 10 лева стари пари, че до ноември той вече няма да е трилионер, а пак редови мултимилиардер, макар и пръв сред равни. Това е така, защото Мъск избра такъв метод на първичното публично предлагане (IPO), че чрез минимум стока да постигне максимум ефект. Първо, той пусна на пазара едва около 4-5% от акциите на компанията, за да създаде ефекта на дефицита, добре познат на нас, пенсиите, от годините на соца, когато за едни дънки отиваше една заплата.

И второ, той предложи голям процент от акциите на индивидуални купувачи, вместо да ги даде всичките на институционалните инвеститори, както си му е редът, а те после да ги предадат на дребните риби с удръжка. Така вместо културно и сдържано наддаване се получи нещо като “юруш на маслините”.

(Чувам, че напоследък и българската държава се канела да продава държавни ценни книжа пряко на обикновените граждани, което си е направо социализъм. Дано да е само слух.)

И трето,

Мъск сам си определи минимална цена от $ 135 на акция,

с което претенцията за стойността на цялата компания скочи от предишните 800 милиарда на 1,77 трилиона. Но тъй като при наддаването някои сделки стигнаха над 160 долара за акция, то сега виртуалната оценка на “СпейсЕкс” се наду до над 2 трилиона.

От 800 милиона на 1, 770 трилиона и на 2 трилиона за по-малко от година, и то без нищо ново да е настъпило – само серия пиар акции! Нормално, Мъск е гений на пиара. Както знаем, “Спейс Екс” започна с намерението му

да сади репички на Марс

и да ги снима, за да покаже, че животът там е възможен. За целта той отиде с двама независими експерти в Москва да купи някаква стара съветска междуконтинентална ракета, но сделката се провали. Единият от неговите експерти по-късно се оказа директор на НАСА – космическата агения на САЩ, която преди около 57 години закара хора на Луната и ги върна живи и здрави. Сега тя е на практика приватизирана от Тръмп.

Но да се върнем в настоящето. Реалните активи на “СпейсЕкс” според счетоводния баланс са около $ 41 млрд., което е 50-60 пъти по-малко от виртуалната цена на компанията. Това съотношение е уникално дори за технологична компания. Нормалното е 1:2, дори 1:10, но 1:60 е сензация, утопия и вяра в светлото бъдеще.

Около 40 процента от акциите би трябвало да принадлежат лично на Мъск и точно те го правят трилионер в добавка към другите му авоари. Да речем, че сега струват 800 милиарда. Ако обаче реши да ги продаде накуп, и то на борсовия пазар, в най-добрия случай ще вземе 400 милиарда. А може да паднат и до 200, което е нормално при свърхпредлагане.

Разбира се, той няма такива намерения, но пък хиляди по-дребни акционери сигурно имат нужда от малко кеш. Те добре разбират, че сега е моментът. В общи линии това се случва с почти всички технологични компании след първото публично предлагане – цената скача, а после пада. След което някои нови компании пускат кепенци, а други тръгват пак нагоре, към звездите. Пътят на “СпейсЕкс” към звездите е гарантиран от американската държава и нейните военно-космически нужди, но преди това ще ѝ се наложи малко да се приземи, тъй като

счетоводният ѝ баланс е като котва на краката

Миналата година тя е имала 18,7 милиарда приходи, но след разходите е излязла на загуба от почти 5 милиарда. Тази година се очакват 25 милиарда приходи и някъде между 4 и 10 милиарда загуби. Едва ли някой акционер очаква дивиденти в следващите 5-10 години.

Големият риск е, че акционерите на “СпейсЕкс” може да преоткрият аритметиката и да се паникьосат. Опитът през годините показва, че когато напролет борсовите индекси в САЩ станат твърде прекалено оптимистични и се откъснат от реалността, наесен следва борсов крах, рецесия и после депресия. Така е през 1929 г., така бе и през 2008 година – мощен бик напролет, мечка стръвница наесен, ако използваме анималистичната символика на Уолстрийт.