След реформа на обществените поръчки (засега само на картинка) - второто решение за спестяване на бюджетни пари, което кабинетът промотира е Публично-частното партньорство (ПЧП). Впрочем, за него ни проглуши ушите и една смятаща се за единствената "дясна" партия в България.

ПЧП бе заявено като модел за изграждане на инфраструктура още в предизборната презентация в НДК. Но още от заявката да се прави нов закон пролича, че авторите на идеята надали имат идея какво е ПЧП и неговата история в България.

Това усещане се засили от интервю на регионалния министър по ТВ, където наред с лапсуса за 500 милиарда евро кражби (дано е само лапсус) - той подхвърли идеята, че магистралите и други крупни обекти ще се строят с ПЧП.

ПЧП е чудесна идея, когато имаш два качествени - частен и публичен - партньора в него. Когато се избира калпав частен партньор - то в почти всички случаи причината е в калпавия публичен партньор - държавата - комбинация на корумпираност и некомпетентност.

Затова и от общо над 700 концесии (правната форма на ПЧП) - в България сте чували основно само за тези, които наистина работят. Но не с добро, а с критика от политици - за които нищо "не капе".

Какво ще кажете за "Софийска вода" (Веолия) или "американските централи" (AES & Contour Global). Може да се споменат и летищата Бургас и Варна (Fraport), но там те са под опеката на варненското трибуквие. За останалите 700 нищо не се чува, защото в масовия случай са раздадени на "наши" хора.

Но не в самото ПЧП е проблемът. А в това, че - с малки изключения - за тях няма пазарен модел в България. Това означава, че няма достатъчно платено потребление на изградената инфраструктура, която да върне с планирана печалба инвестицията на концесионера. Според проучвания - само отсечката София -Пловдив от магистрала "Тракия" може да генерира такъв трафик.

Това не означава, че тогава ПЧП за магистрали не е ОК. А че държавата трябва да субсидира вместо липсващия трафик приходите за концесионера, така че той да направи целевата възвращаемост на инвестицията. Което също е ОК - защото става дума за далеч по-малки суми, отколкото ако бюджетът трябва всичко да плаща - както винаги досега.

Но тук идва проблемът, че при липса на качествен публичен партньор - професионална и некорумпирана администрация - винаги остава рискът от корупционна схема, където министърът - или тези зад него - започват да изнудват концесионера за "откати", ако иска да си получи субсидиите. Причината за закъсалите държавни болници днес, примерно. А една концесия продължава между 15 и 25 години обикновено - колко е голяма вероятността при нашата смяна на министри през няколко месеца да не се появи някой, който да си иска "неговото"?

И така пак опираме до Гранд корупцията на нашата клептокрация - воденичният камък на България. С него на шия, ПЧП не работят, а ние ще трябва да продължим да ИМ плащаме.

От Фейсбук.