Финансовият министър Гълъб Донев има златен шанс да направи бързи и болезнени реформи. И е честно както администрацията да си плаща осигуровките, така и бизнесът да спре да получава помощи

Всички финансови министри, изредили се в последните 30 години, в момента завиждат на Гълъб Донев. Защото, ако състоянието на хазната е наистина толкова празно, колкото го представя, рязко се е сдобил с картбланш за всички отсвирени от години реформи. На нас остава само да стискаме палци бавенето с бюджета да е наистина, защото планира реформи. Защото другата опция за бавенето не е приятна, ама ще го усетим зимъска.

Вероятно разчели забавянето като замисляне на реформи, бизнес организациите решиха, че сега е времето да натиснат за изправяне на несправедливите привилегии за чиновниците. Като това, че те не плащат осигуровките си сами, както правят всички останали работещи. Според изчисленията на бизнеса, от това държавата ще спести около 600 млн. евро на година.

Проблем пред тази реформа винаги са били синдикатите и тяхното искане чиновниците да бъдат компенсирани с осигуровките си. Донев обаче има златния шанс да се направи, че не ги чува. И чиновниците, както всички останали работещи българи, да поемат сами вноските си за пенсия и здраве. Даже не целите, само 40% от тях, както правят всички останали. При средна заплата от 2033 евро това прави лична вноска от 200 евро на месец. С които в крайна сметка ще платят собствените си пенсии, така както правят и останалите работещи българи. Така е честно, въпреки воплите на синдикатите. А и нека бъдем честни, няма да обеднеят с тези осигуровки, напротив, могат спокойно да погледнат на тях като спестяване.

Също толкова честно ще е обаче и милионерите да платят своята цена. И да спрат да разчитат на всевъзможните субсидии и помощи, които им дава държавата под претекст, че така спасява работни места. А всъщност прави личното им богатство по-голямо.

Да вземем например помощите за скъп ток, които държавата плаща постоянно към бизнеса. Според последната схема, която тръгна от 1 юни със задна дата, бизнесът ще получи като помощи срещу скъп ток 334 млн. евро като само за тази година са предвидени 124 млн. евро. Като скъп за държавата е всеки ток, който минава тавана от 63 евро на мегаватчас на пазара "Ден напред" на електроенергийната борса. За да ви стане по-ясно, това е цена, която се надминава постоянно според данните на Българската енергийна борса. Тоест, бизнесът постоянно получава помощи от държавата. И то колкото повече ток харчи, толкова повече получава.

Може би тази схема има логика, ако така ще се подпомогне малък бизнес със социално значение. Примерно хлебарница, за да не трябва да вдига цените за хората. Или пък стартиращо производство с 3-4 работника. Тук обаче е България и нормалната логика не работи. И всъщност големите пари от тези помощи отиват в заводи, чийто собственици са милионери, ако трябва да се ползва възпитано определение. Може да ги изброим и по браншове - металургия, добивна, химическа, машиностроителна и фармацевтична промишленост. И благодарение на държавната помощ тези милионери нямат никакъв стимул да развиват бизнеса си като хората и да инвестират в технологии вместо в бентлита и самолети. И е честно държавата да спре и тези помощи, както може да спре привилегиите на чиновниците. Или поне да ги насочи към тези, които имат нужда от тях. Би трябвало да е също толкова лесно като да вземеш по 30 евро от пенсионерите, защото са помощи, а не пенсия. Или пък не? Зависи как са платени изборите.