НЕ СЕ КЛАСИРАМ

Голямо „възпаление" тече във Фейса.

Възпаление, което повече си прилича на чиста омраза.

Аз вчера минах и покрай Прайда – жарен, весел, с необяснимо много деца /вероятно все пак надявам се привлечени от Дара, а не от идеологията на Прайда/, разхитителен в цветовете и грима, доста /дори прекалено/ демонстративен.

И се замислих. Имам много, ама доста много приятели, който са гей. Не ги срещнах там, а и не съм чувала често от тях нито думи в „защита" на Прайда, нито камо ли агитация.

Много съм широко скроена. Признавам , уважавам и подкрепям хората да се обичат, по техния си начин и както умеят.

Убедена съм, че правата на гей двойките, които живеят съвместно трябва да бъдат гарантирани и уважавани.

Но..... имам едно голямо „но" по отношение на това гей двойки да осиновяват и отглеждат деца.

Смятам, че не им е дадено от Бога да създават техните / на децата/морални ценности.

Толкова!

После минах през Шествието за семейството.

Много внушително, по-голямо сякаш от предните, „облечено" в национални флагове, водено от гвайрдейски оркестър, което особено е възпалило жълтопаветието, щото „кой е подписал и разрешил? Кай и КОЙ".

Най-отпред се беше лепнала дама , без български корени и народосъзнание, но в явно нетрезво съзнание, за която нямам съмнение че не е била поканена от организаторите, но която дава днес обилен хляб на омразата на „добрите" към „лошите".

Това шествие също не е „моето". Както казва Отец Стоян, не отговарям на „условията", защото вече 33 години живеем с Джеки без брак. Защо ли, ами струва ми се че бракът за хора, извън фертилна възраст е ненужно усложнение. Но Отец Стоян смята, че не е правилно така и този живот и следва да се „одобри" от Бог, а ние все отлагаме ли отлагаме.

Но, думата ми беше за отношението на двата феномена един към друг.

Хората, подкрепящи шествието или не забелязват, или ако обръщат внимание на Прайда, то го правят с насмешка, липса на уважение, но без нападки и клетви.

Може и да има много такива антиПрайд изстъпление, но понеже нямам такива хора в своя приятелски кръг, те да не са стигнали до мен. Възможно е.

Хората от Прайда обаче днес изписаха тонове „мастило" в истински клетви по отношение на хората от Шествието.

Две от клетвите ми направиха особено впечатление: Хората били отивали при себеподобните си и о.... ужас..., кое било гарантирало, че децата в християнското семейство били искали да живеят именно в такова.

Това последното ми отнесе шапката /авторът му е доста уважаван иначе човек/ и ми показа напълно ясно, че става дума за политика , за политически възгледи на хора, които смятат, че да си част от Прайда е въпрос на чест, либерилност, уважение на човешки права и т.н, а да си част от шествието е ниско, долно и дори по този начин „принуждаваш" децата си да участват в това.

Щото децата, които радостно ръкоплещят на Дара, са част от свободата на избор – на самосъзнание, обществено съпричастие и въобще на правото да си избереш пола, ако не си доволен от това, дето Бог ти е дал.

Което през последните две десетилетия доведе до десетки, ако не стотици хиляди „прекършени" съдби в Европа и Америка. Да, млади хора повлияни, бих казала пропагандирани от свободата на избор на пола си го избраха, направиха нечувани промени в своето тяло и сега няма връщане назад.

Пропаганда, част от либералната идеология – да мразиш Русия и да обичаш Прайда, което ако успееш да го гарнираш със силен ляволиберален уклон, малко зелена сделка /за цвят/ и най-важното – убеждение за морално превъзходство над другите, над онези, над тях – морално низшите, то тогава можеш да влезеш в учебника на „добрите".

Кратко, ясно и отвратително!

Аз, аз не намерих себе си в нито едното от двете тържества.

Не се „класирам" за едното, искрено не разбирам крайностите на другото.

И не мразя Русия, което е как да кажа, изискуемо условие да си демократ.

Ами не, не съм.

Считам, че Путин е агресор и плача над съдбата на съвременните руснаци, принудени да живеят в тази диктатура, както и над тази на украинския народ.

И за разлика от синовете и дъщерите на държавна сигурност, които днес играят ролята на демократи, за разлика от тях знам, че на комунистическата диктатура е много трудно да се противоречи, камо ли да се противодейства, когато живееш в такава страна.

Така и правеха бащите и дядовците на настоящите демократи в България. Правеха дори повече. Подкрепяха с думи и дела социалистическия строй, а техните деца днес ни управляват,от позицията на светостта.

Отвратително, не ли?

От Фейсбук.