Разликите в заплащането за едни и същи професии в различни области в България са един постоянен феномен, оформящ икономика на две скорости.

Тези разлики се дължат на няколко основни фактора. Единият се отнася до професиите, свързани с икономически дейности с висока добавена стойност, каквито са IT, телекомуникациите, финансовият сектор, аутсорсингът. Те са силно концентрирани в столицата, Пловдив, Варна и в по-малка степен в Бургас. Там фирмите, работещи в тези направления, могат да си позволят много по-високи заплати.

На второ място идват местните условия на живот. Работодателите калибрират заплатите според разходите за живот, наеми и издръжка. Заплатите в по-малките градове често са по-ниски, защото и конкуренцията за кадри между фирмите е по-слаба.

Освен това области, където има магистрали, летища и индустриални зони, привличат повече преки чуждестранни инвестиции, които предлагат по-високи възнаграждения.

Но въпреки че средната брутна заплата в София традиционно изпреварва останалата част от страната с до и над 25%, има регионални различия, които се отнасят до професии и длъжности, свързани с висше образование.

Например при длъжности като главен инженер и особено главен енергетик на фирма се вижда една на пръв поглед аномалия: в Плевен диапазонът на заплатата за главен инженер се движи между 1500 и 4500 евро месечно, като доближава и дори се изравнява с тази в София.

Това се дължи на развитието на големи индустриални зони, производствени предприятия и заводи в Северна България – те може да са малко на брой, но изпитват остър глад за кадри.

Заплатата на главните енергетици във Враца са силно повлияни от присъствието на АЕЦ "Козлодуй" и съпътстващата инфраструктура в региона, докато в Плевен таванът от €4500 евро отразява мащабни местни ТЕЦ/ВЕИ мощности или тежка индустрия, готови да платят премия за топексперти.

Интересна нововъзникваща професия, особено привлекателна за млади хора, е обучител на изкуствен интелект. AI и обслужване на клиенти (Customer Support) са силно обвързани с аутсорсинг сектора и международните компании. Среща се често в обявите и за Враца и Плевен. Има сходна долна граница – 1000 евро месечно, във Враца, Плевен и Бургас именно защото често позволява дистанционна работа от вкъщи.

Но в столицата максималните нива изпреварват двойно тези в Бургас или Плевен заради физическото присъствие на централите на големите технологични гиганти в столицата.

Финансовите одитори в София достигат таван от €4500 евро, тъй като там са регистрирани най-големите корпорации и клонове на международните одиторски компании.

Във Враца и в Бургас таванът е съответно €2200 и €2600 евро, защото пазарът в тези региони се състои предимно от по-малки местни фирми. Изключенията в Бургас са няколко и са свързани с международни логистични и транспортни фирми.

Съвсем друго е положението с лекарите. Това е регулиран пазар и е професията с най-слабо изразени регионални разлики. Таванът почти навсякъде е фиксиран на еднакви нива - €3500–€3800 евро, тъй като основната заплата за тези длъжности се определя по единните национални рамкови договори на НЗОК и колективните трудови договори.

Минималните нива във Враца започват от по-ниска база (€2300) заради по-слабите финансови възможности и натрупаните дългове на конкретната окръжна болница в сравнение с по-богатите университетски болници в София и Пловдив.

Когато обаче съпоставим нивата от графиката с реалните разходи за наеми, комунални услуги, храна и транспорт по данни на платформите за сравнение на разходите, наяве излиза например "скритият данък" на наемите.

Например разходите за живот с включен наем в София са с около 22% до 25% по-високи спрямо Пловдив и с над 40% по-високи спрямо градове като Враца и Плевен.

Да речем, че счетоводител в София взема до €4500, а във Враца – до €2200 евро. Изглежда, че софийският кадър взема двойно повече. Ако обаче пресметнем разхода за наем на тристаен апартамент в София (€700–€900 евро) срещу този във Враца (€200–€300 евро), разликата в разполагаемия доход рязко намалява.

При заплата от €1200 евро в София и €800 евро във Враца или Плевен служителят в провинцията реално разполага с по-голям свободен бюджет в края на месеца.

Всъщност, ако търсим оптималното положение, излиза, че "победителите" са Пловдив и Плевен – това са двата града, които са най-балансирани от гледна точка на чиста покупателна способност за висококвалифицираните технически кадри.