А вдигане на данъци води до печални резултати - вижте Румъния

Националната статистика публикува експресна оценка за инфлацията през месец май - запазват се високите темпове на поскъпване. По българската методология инфлацията достигна 7% на годишна основа.

По европейската методология инфлацията достигна 6,3% на годишна основа, което е тройно повече от февруари. Така България остава на второ място - след Румъния, по поскъпване в Европейския съюз и на първо място в еврозоната.

Ако има външна криза, еднаква за всички, защо инфлацията в България е по-висока, отколкото средното в еврозоната? На този въпрос отговори управителят на БНБ Димитър Радев в свое публично изказване миналия месец. Според централната банка външните фактори задават импулса на инфлацията, но вътрешните фактори определят неговата сила и устойчивост.

Управителят на БНБ изброява вътрешните фактори, а именно: структурата на икономиката, конкурентната среда, фискалната политика и банковия кредит.

Малко изчисления. Данните показват, че горивата поскъпват във всички страни заради Иранската криза.

Общият индикатор за енергийните цени се вдига с около 18% на годишна база в България, което е близо до Белгия, Словения и Хърватия, и по-нисък, отколкото в Гърция, Литва и Люксембург, където стойността е между 20 и 25%. Това е фактор, който засяга всички страни.

Откъде тогава идва разликата в България?

На помощ ни идва Евростат, който изчислява т.нар. базисна инфлация. Тя изключва ефекта на волатилните цени на международните пазари и затова се смята, че отразява по-скоро вътрешния инфлационен натиск.

Данните показват, че в другите страни от еврозоната почти няма промяна в базисната инфлация – тя се повишава с една десета от процента от март до май. Но в България базисната инфлация скочи тройно за три месеца, поради което се наредихме на първо място в еврозоната.

Големите централни банки използват и друг индикатор за вътрешен ценови натиск – индекса на цените на услугите. И по този индикатор България е на първо място в еврозоната със стойност от 8,6%, или два пъти и половина повече от средното. Спрямо февруари има почти

тройно ускорение на инфлацията при услугите

в България, докато в другите страни от еврозоната ускорението е само две десети от процента. Тези данни на Евростат показват, че в еврозоната ускорението на инфлацията е изцяло заради външни източници.

Обаче в България освен външен импулс има и изключително висок вътрешен инфлационен натиск.

Как се финансира инфлацията?

Тя винаги и навсякъде е монетарен феномен, обичаше да повтаря нобеловият лауреат Милтън Фридман.

С две думи – инфлацията се вдига, когато паричната маса расте по-бързо от производството. За да имаме висок вътрешен инфлационен натиск, трябва да има източник на финансиране. Неслучайно и от БНБ споменават фискалната политика и банковия кредит.

Под фискална политика се има предвид държавният бюджет, а той не е в добра кондиция в последно време. Писах миналия месец в "24 часа", че преди пандемията новият държавен дълг растеше с под 2 милиарда евро годишно, а след пандемията с 4,5 милиарда, но през миналата година скочи на 10 милиарда евро.

Тази година нямаме гласуван бюджет, но ситуацията се влошава – натрупаният бюджетен дефицит за първите пет месеца на годината е 2,5 милиарда евро, или 2% от БВП, което е рекорд за този период от десетилетия насам. Само за последния месец дефицитът е 750 милиона евро, т.е.

държавата налива пари и помпа инфлацията.

Кредитът – банков и небанков - също расте динамично. За последния отчетен месец данните на БНБ показват нови кредити за домакинствата от над 1 милиард евро – това е нетен размер, без рефинансиране на стари кредити. Новите ипотечни кредити се увеличават с 15% спрямо миналата година, а новите потребителски кредити скачат с 26%. Солидно растат също така бързите кредити (15%) и лизингът на автомобили (18%).

Доскоро най-бързо растеше ипотечният кредит и неслучайно скочиха цените на имотите. Но сега вече най-бързо расте потребителският кредит, който директно се излива на потребителския пазар и влияе на потребителските цени и инфлацията.

Ако съберем бюджетния дефицит плюс новия кредит за домакинствата, достигаме до 2 милиарда евро месечно, които се вливат на пазара. Знаете ли колко е увеличението на заплатите в частния сектор? 267 милиона евро на месец спрямо миналата година. С други думи, бюджетният дефицит и кредитът наливат 7 пъти повече пари, отколкото е увеличението на всички заплати в частния сектор на икономиката. Данните ясно показват – заплатите в частния сектор не са основен двигател на инфлацията, двигателят е бюджетният дефицит и кредитът.

Някои казват, че има лесно решение, да се вдигнат данъците. Проблемът е, че това "лесно решение" беше приложено от съседна Румъния – там данъците се вдигнаха масирано и резултатът е печален. От една страна, се вдигна инфлацията и Румъния стана европейски лидер по най-висока инфлация, много по-висока дори от нашата.

От друга страна, потребителите обедняха, а икономиката изпадна в рецесия. В резултат дефицитът остана рекордно висок, което доведе до падане на правителството преди няколко седмици.

Румъния ясно показа, че няма "лесно решение" с вдигане на данъците - "лесното решение" се оказа изключително болезнено и неработещо. За да се намали инфлацията, е нужно да се адресират източниците на проблема, т.е. да се охлади потребителският кредит и да се ограничи бюджетният дефицит.