Всеки ден е хаос!
Днес на светофар в "Младост" 1 хванах за дрехата възрастна жена, тръгнала на тръс да пресича на червено, докато вече доближава кола. Попитах я дали вижда червеното. Виждала го. Защо тръгва да пресича? Ми що не - тя колата ще спре, щото тя пресича. Попитах я дали бърза за гробищата. Каквото й било писано. Попитах я дали ако й е писано да живее още десет години в инвалиден стол, това ще й допадне. Мълчи и зяпа в небесата.
Преди три-четири дни четири момченца с много скъпи велосипеди, с пълно защитно оборудване и големи каски, с бясна скорост се спуснаха през моста над Перловска река и съвсем на червено пресякоха "Евлоги Георгиев" по "Графа" в посока "Св. Седмочисленици". Наместо да тръгнат на зелено, което светеше за колите, много разумни водачи изчакаха и последното дете да отмине.
Преди два дни в моя квартал видях две момченца с електрически тротинетки, без каски, без нищо, да се надпреварват по ул. "Йерусалим", едното скочи с тротинетката на тротоара, премина между две жени, после скочи обратно на платното. И не - нищо драматично не се случи в нито един от тези случаи.
Но всеки път настръхвам и всеки път си представям другото продължение. Трагичната истина у нас е, че нито пешеходците знаят задълженията си, нито родителите възпитават адекватно децата как да са в безопасност навън, нито самите възрастни считат за нужно да изпълняват някакви правила.
Според последния тематичен доклад на ЕС за защитните средства ERSO, България е на последно място по ползване на колани на задна седалка с 24% срещу 99% в Германия (предполагам, че единият процент са от български произход). В Унгария този процент е 57.
Нарушенията на правилата не са само в една сфера, не е само от една група хора.
През зимата снимах мъж с малко момиченце, който не просто пресече на червено "Графа" пред връхлитащия трамвай, но за да успее да мине, докато ватманът звънеше като луд, вдигна нагоре детето и със замах я прехвърли отвъд релсите.
Ако в този миг отида при мъжа и му кажа, че е безотговорен идиот, какво ли ще ми се случи? Добре. Няма да му казвам, че е идиот. Ще му кажа, че е безобразие да рискува живота на детето. И той ще се плесне по високото чЕло и ще каже, че вече само на зелено ще пресича?
Всеки ден е хаос! Всеки ден е някакъв вид оцеляване. И нищо чудно, че хората стават все по-гневни, озлобени, невъздържани и невъзпитани и са убедени, че някой друг е виновен.
Телевизиите удобни ни показват поредното избухване на бащата на убитото 16-годишно момиче, но досега нито един репортер не попита: "А защо вашата обична дъщеря не беше у дома посред нощ, както повелява и законодателството?"
И на този баща някой друг му е виновен.
*От фейсбук

