Къде са днес създателите на легендарното студентско предаване, донесло преди 36 години представата за свобода

Много пъти “24 часа” е възпявал славната студентска програма “Ку-ку”, най-плодовития инкубатор на таланти от зората на демокрацията. Едно по едно сме разказвали житейските приключения на някогашните пламенни младежи и девойки, обърнали с главата надолу половинвековни тоталитарни порядки, донесли на зрителите със своя евъргрийн хумор не просто свободомислие, а самата представа за свобода.

Сега, 36 години по-късно, когато авторът и главен сценарист Любен Дилов-син така внезапно отлетя, оставяйки след себе си обич в душите, вечен оптимизъм и дълбока тъга, неговото “Ку-ку” отново изгрява в медийния дневен ред. Няма да бъде стандартното възпоменание за класик, възпяващо непреходното му творческо наследство, защото

никой кукувец на света не живее и не умира по утвърдените стандарти

Колкото и невероятно да звучи, въпреки многобройните интервюта, филми, песни, басни, поеми все още цяла глава от епоса чака във везните на времето да бъде осмислена. В нея се разкрива тайният код на закърмения в “Ку-ку” културата политически и интелектуален елит - неговият неугасващ стремеж към плурализъм.

Не, не е клише, а осъзнат светоглед, кредо в най-креативното младежко общество от началото на 90-те, чийто пророк е Любен Дилов-син. Искрата на тяхното вдъхновение идва от репликата на гениалния мечтател Уили Уонка в романа “Чарли и шоколадовата фабрика”: “Трябва да си малко ку-ку, за да промениш света!”.

Бяха първите млади хора след края на комунистическия режим в България, получили време в заветния ефир, национална трибуна за свободна изява, при това в условията на остатъчна, но още валидна и устойчива държавна цензура. Необятна възможност, каквато на повечето хора и веднъж в живота не се пада - да изпратиш послание за мир, пресъздавайки суровата реалност през веселието и оптимизма на младостта. И те я захапаха жадно, като сочна ябълка, без капчица страх или съмнение, че може да се окаже червива.

Стана всекидневие да искат да спират предаването – спомня си в интервю за Би Ти Ви Снежка Симеонова, първият продуцент.

Как се справяхте с този натиск? – пита водещият.

Ами Кошлуков със студентите идваха на митинги пред телевизията и ставахме силни.

Представете си само каква е силата! Някакви си две години, откакто е отменен тоталитарният режим

да симулираш авария в атомната електроцентрала “Козлодуй” и да се отървеш без бой!

Без да броим, разбира се, назидателното съдебно дело срещу авторите на симулацията: Любен Дилов-син, Петър Курумбашев и Нидал Алгафари.

Предаването вдига на крак де що има тайни и явни служби за сигурност, спекулирайки директно с дълбоко вкоренени у народа страхове и комплекси, в такава безумна паника хвърля българското население, че вечерта на 21 декември 1991 г. лично председателят на Народното събрание Стефан Савов влита в сградата на телевизията да търси възмездие. Нищо, че предаването е на запис!

Необходимо зло, жадувано просветление, както и да наречем възторжените строители на демокрацията, нима не са осветили още тогава пословичната наивност на масите, която ги прави подвластни на партийни пропаганди и всевъзможни медийни манипулации? Нима глупостта и лековерието не са и досега най-големият дефект на свободата?

Данъчна служителка с над 20-годишен стаж настоява за обяснение от Евтим Милошев как си позволява в нейно присъствие да става министър на културата в кабинета на Радев, след като е бил министър на туризма в “кабинета на ГЕРБ” (всъщност в служебното правителство на Димитър Главчев - б.р.). Щатни бройки в хор търсят сметка от успешно реализиран независим тв продуцент - журналист, провел през далечната 1993-а великата улична “Ку-ку” анкета: “Правите ли метранпаж?”.

Сякаш фактът, че

Милошев го искат правителствата от два политически полюса,

не е достатъчно красноречив.

Именно кукувщината е в дъното на политическата кариера на Петър Курумбашев, който влезе в нашия и Европейския парламент от БСП, без да предизвиква земетресение в демократичните среди, от които произлиза.

Нелепо е да наричаш днес “лузър” звезда с професионалната биография на Слави Трифонов, дето народът се тълпи отдалеч да я зърне поне. Ако беше лесно раним, не би имал сили сега, изгубил битката за парламента, да съветва шефа на МВР, че е глупаво да се честити Денят на Ботев и загиналите за България. Разговарял е на живо с Михаил Горбачов, Лех Валенса, Шимон Перес, него ли ще срути политиката?

 Чиста ирония на съдбата е, че тъкмо политическите възгледи на космополита и ерудит Любен Дилов-син, един от бащите на българския шоубизнес въобще, влязоха във фокуса на богохулен хейт навръх неговата кончина. Пещерна злост се изля, та чак либералката Белобрадова от ДБ засрамено изтри коментарите на свои прости и бездушни избиратели.

“Познавам много такива, че и по-готини пичове”, пише един от тях.

Ами не, баш такъв пич не познавате, господине!

На книжния пазар Любо бе сензация, а в парламента красивият му ум чупеше стереотипи, привличайки пърхащи пеперуди от целия спектър. Показваше им света от смешната страна, тласкаше ги към преоценка на доброто в собствените им мрачни души. Така, както вдъхнови и научи плеяда млади таланти в своя вестник “Ку-ку”, от чиито страници читателите научаваха, че

“паралелепипед” всъщност е човек, който пипа парите на леля си

Няма под небето друг политик, местен или чужд, способен на следната възторжена предизборна агитация:

На 114-ата година от потъването на “Титаник” да припомним, че айсбергите удрят кораби само в състояние на неизбежна самоотбрана. Всичко друго е грим и специални ефекти. Сиреч “Не плачете, мари, Геновева е жива в гората!”, както ви казва кака Гинка от “Под игото”.

Има дни, които сгъстяват усещането за време и епоха. Живеем точно в такъв момент и колкото и да сме развълнувани от историчността, редно е да припомним как се степенуват епохите. Например: юра, креда, мезозойска, палеозойска, бърз кредит, временна парламентарна комисия и “Останете на линия, вашето обаждане е важно за нас.

Групата на ГЕРБ-СДС пази празна депутатската му банка до самия край, а сега скърби за скъп приятел. Защото Любо светеше!

Белезите на “Ку-ку” културата личат и у Бойко Василев от “Панорама”, укротителя на кръвожадни зверове всеки божи петък. Той е отговорен за хитовото издание от 1993-а с мними чернокожи репортери, които питат депутата от СДС Васил Михайлов какви са двустранните отношения между България и измислената държава Нубия. Резултатът е потресаващ, онзи реди заучени фрази, а обществото тревожно повдига въпроса за образователен ценз при подбора на кандидатите за парламента.

Такъв бил Бойко Василев, онакъв, удобни въпроси задавал, така ли? Друг да е

разговарял на седем езика с най-влиятелните политици, философи и таланти на нашето време?

С “Ку-ку” в сърцето Камен Воденичаров, секссимволът на легендарното шоу, постави през 1994 г. невиждано пищна “Дванадесета нощ” по Уилям Шекспир. Актьорският състав бе извадка на колосите в театралното изкуство: той, Мариус Куркински, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Катерина Евро, Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев, Иван Ласкин, Пламен Сираков, Стефан Рядков.

Воденичаров е създателят на актуалните поп звезди, в неговата телевизия ММ изгряха Любо Киров, Нина Николина, Д-2, Тони, Руши Видинлиев, Миро и Галя от “Каризма”… Никой преди и след Камен не е давал по-мощен тласък на модерната българска музика. По-нататък с журналиста Георги Милков заснеха “5 минути София” – единствена по рода си историческа хроника. Съзидател и новатор от калибъра на Воденичаров може президент да стане, защото същността му е да обединява хората.

Ами Зуека, дето не било прилично да се преселва в Испания, засегнал бил патриотизма, споделяйки горчивото си разочарование от отровната омраза в родината? Та той е кукловодът на куклата “Ку-ку”! Актьорът, с когото до сълзи народът се е смял.

Никой от създателите, сценаристите и звездите на легендарното шоу не е взел талант назаем или за чужда сметка,

творчеството им говори вместо тях, живото доказателство е колоритът в картините на Зуека, открил ново изразно средство като изящен художник наивист. Картини на истински свободен творец.

Невъзможно е да бъдат изброени всички “Ку-ку” творци, посланици на свободния дух, мира и разбирателството между хората. Където и да са сега, си тежат на мястото.