• ЕК не допуска да сме манипулирали данните за бюджета за 2025 година.
• Радев: Има 2,2 млрд. евро скрит дефицит

Европейската комисия отправи официална препоръка към България да подобри данъчната си система, в това число и да помисли за промяна на плоския данък.

Причината - не бил достатъчно справедлив

и води до това хората с високи доходи да понасят по-ниска данъчна тежест спрямо тези с ниски.

Това е посочено в публикуваните за България специфични препоръки, част от европейския пролетен семестър. Съвет за преразглеждане на плоския данък ЕК ни дава от 2022 г., тоест за пети път.

Препоръките на ЕК не са задължителни и комисията няма как да се намесва в решенията ни за фискалната политика. Дори и като част от процедурата по свръхдефицит ЕК може единствено да зададе посока и своите очаквания - доколко дефицитът може да падне, но какви мерки ще се предприемат, за да се случи това, зависи изцяло от България, уточниха източници от Брюксел. Но подчертаха, че Брюксел отдавна очаква от България стъпки за промяна на плоския данък и това би бил много силен знак от страна на управляващите. Правителството обаче обеща, че няма да увеличава данъчната тежест.

В доклада на ЕК се посочва, че

данъчните приходи като дял от БВП са значително под средните за ЕС

и това ограничава способността на страната ни да финансира публични услуги и инвестиции. Събираемостта на приходите допълнително се влошавала от високите нива на просрочени задължения и сивата икономика - една от най-големите в Европа. Социалните разходи, особено в пенсионната система и здравеопазването, тепърва пък шели да бъдат подложени на натиск.

От въпросния доклад преди два дни стана ясно, че ЕК препоръчва за България да започне процедура по свръхдефицит, защото той е надхвърлил допустимите 3%. От комисията очакват правителството да започне по-значителни реформи за вдигане на събираемостта и ограничаване на разходите, а не краткосрочни или еднократни мерки, обясниха неофициално източници от Брюксел. Ако няма мерки за ограничаване на дефицита в следващите 6 месеца, страната ни може да бъде обект на санкции.

Именно дългосрочни мерки обеща финансовият министър Гълъб Донев по време на парламентарния контрол в петък. Амбицията е до края на юни да се внесе проектобюджетът. Донев и други министри от кабинета имали среща с представители на ЕК в четвъртък, на която е поискано разходите да бъдат намалявани с 0,5 на сто от БВП. Структурата на нашия бюджет не е много добра,

около 76 на сто са разходите за заплати, социални плащания и пенсии,

обясни Донев. Поради това правителството ще работи за увеличаване на чуждестранните инвестиции, като интересът към България вече се повишавал.

Донев посочи, че мерки за ограничаване на разходите не били предприети от нито едно от предходните правителства. Финансовият министър направи уговорката, че не могат да се постигнат чудеса за 2026-а, защото до края на годината остават шест месеца, но експертите му ще се стремят да се доближат до дефицит от 3%.

Европейската комисия не допуска, че България е манипулирала данните за бюджета за 2025 г. Миналата година дефицитът бе 3,5%, като превишението на допустимите 3% се дължи на разходите за отбрана, което се допуска от ЕК.

“Евростат проверява данните на НСИ. Процедурата е много сериозна, особено след случилото се в Гърция. Няма основание да се смята, че подадените данни от България са некоректни”, заявиха източници от ЕК.

В петък от Черна гора, където се проведе Срещата на върха ЕС–Западни Балкани, премиерът Румен Радев повтори, че предложението срещу България да бъде открита процедура за свръхдефицит е красноречива оценка за

всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета

Такива порочни практики били систематично декапитализиране на държавни дружества и изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавено плащане на ДДС, изземване предварително на дължащи се данъци, големите харчове, правени за съмнителни обществени поръчки със завишени цени.

Според Радев голямото разминаване в данните на Брюксел и София е именно заради отлаганите плащания през последните години, които помпат скрития дефицит. Сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени, огромни стойности – над 2,2 млрд. евро, отбеляза премиерът.