Белград може да спъне процеса

"28 до 28" - това е креативната реклама, с която Черна гора брандира самолет на националната си авиокомпания в знак на амбицията си да бъде част от ЕС.

Мотото звучи все по-изпълнимо и според мнозина Подгорица е на една ръка разстояние от това да стане 28-ата страна членка до 2028 г. “Можем да го постигнем”, отбеляза черногорският президент Яков Милатович по време на скорошните празненства за 20 години от независимостта на страната. И допълни, че пълната интеграция в ЕС е следващият важен етап за страната му.

Черна гора се смята за абсолютен фаворит

от общо шест страни от Западните Балкани, които са на различни етапи от процеса за присъединяване. Очаква се подкрепата за страната да се затвърди за пореден път на 5 юни на срещата на върха ЕС - Западни Балкани в град Тиват. България ще бъде представена от премиера Румен Радев, стана ясно след срещата му с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис в четвъртък в София. “Скоро ще бъдем и двамата в Черна гора, за да обсъдим темите, които се отнасят до перспективите на Западните Балкани”, заяви Мицотакис.

През последните години Подгорица успя да възобнови застоялите преговори за членство в ЕС, а наред с това ускори работата по необходимите реформи. Така страната стана водещ кандидат в региона в момент, когато Брюксел отново показа интерес към това да приеме нови членове в блока.

“Лесно е да си отличник в клас с лоши ученици”, коментира пред “Дойче Веле” Далиборка Уляревич от Центъра за гражданско образование в Подгорица, визирайки Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия и Косово.

Преди по-малко от месец Черна гора направи поредната стъпка напред, след като служители на ЕС започнаха да работят по договора за присъединяване. Временната работна група от представители на страните членки се среща редовно, за да изработи правните детайли по пътя на Подгорица към Брюксел.

“Това е значителен напредък в процеса на присъединяване на Черна гора и изпраща силен сигнал към всички, че присъединяването към ЕС остава в рамките на възможното”, коментира говорител на кипърското председателство на Съвета на ЕС след първата среща на групата през май.

Макар на практика този тип работни групи да са по-скоро част от техническите въпроси, самото ѝ създаване в случая на Черна гора носи ясно послание. “Това е потвърждение на политическо решение на страните от ЕС, че Черна гора ще бъде бъдеща държава членка”, обясни пред радио “Свободна Европа” европейски дипломат.

Въпросът, пред който Подгорица е изправена, е не дали, а кога може да очаква официалното си влизане в ЕС. Целта за членство през 2028 г. не е невъзможна, но определено е доста амбициозна. Хърватия, която стана последното ново попълнение през 2013 г., беше затворила 28 от 33-те глави за присъединяване през 2009 г., а именно тогава беше създадена нейната работна група за изготвяне на договора ѝ. Досега Черна гора е затворила 14 от 33-те глави, като се стреми останалите да бъдат приключени до края на тази година.

Това изглежда малко непосилно, като се има предвид, че са останали някои от най-сложните въпроси, свързани с вътрешната политика, правосъдието, областта на конкуренцията, както и безопасността на храните. На скорошно посещение в Черна гора еврокомисарката по разширяването Марта Кос похвали страната за напредъка ѝ и отбеляза, че тя е “най-напредналият кандидат”. Но допълни, че все още

има много работа за вършене,

като посочи три главни приоритета за Подгорица - ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и гарантиране на независимостта на медиите.

За ускоряването на реформите Кос отбеляза, че това е необходимо, ако Черна гора иска да постигне амбициозната цел за 2028 г. А за върховенството на закона коментира: “Това трябва да бъде ваш абсолютен приоритет”. Еврокомисарката уточни, че свободата на медиите не подлежи на обсъждане: “Никога няма да правим компромиси по този въпрос”.

Според Милатович един от най-важните моменти в напредъка е било членството в НАТО от 2017 г.: “Да бъдеш част от НАТО, за малка страна като Черна гора е много важно, защото НАТО наистина е гаранция за сигурността на нашата независимост”.

Един по-деликатен момент остава връзката с Белград. Черна гора става независима през 2006 г. след референдум, а кандидатка за ЕС - през 2010 г. В същото време на власт дойде Демократическата партия на социалистите (ДПС) начело с Мило Джуканович. Той управлява в продължение на 14 г., а през тях беше критикуван за много неща, сред които корупция и връзки между политическия елит и организираната престъпност в страната.

През 2020 г. ДПС сдаде управлението след мащабни протести, като властта беше прехвърлена за първи път по демократичен начин след обявяването на независимостта.

Сърбия обаче все още има влияние в Черна гора посредством просръбските политически сили. Макар официално да се приема, че има консенсус между всички партии за пътя на Подгорица към ЕС, някои експерти смятат, че ако Белград реши, може да се намеси в процеса. “Просръбските сили винаги

могат да възпрепятстват европейския път

по сигнал от Белград - това вече се случва”, коментира Александър Попов от Центъра за регионализъм в Нови Сад.

Както Попов, така и Уляревич смятат, че Белград не гледа на Черна гора като на съвсем независима страна, а по-скоро като на временно загубена територия. Според тях сръбският президент Александър Вучич не иска да види Подгорица в ЕС, тъй като това контрира аргумента му, че “Европа не ни иска” и показва, че проблемът е другаде. Наскоро Вучич, който бе поканен на тържествата по случай 20 г. независимост на Черна гора, отказа да присъства, защото това би било като “да плюе в лицето на себе си и на народа си”. След това в публикация се обърна към черногорския народ: “Виновни сме - простете ни, че ви обичахме повече, отколкото вие обичахте нас”.

Преди старта на срещата на върха напрежението между Подгорица и Белград ескалира. Властите върнаха полет с 87 сръбски пътници като част от засилените мерки за сигурност. Задържаните на летището носили транспарант с надпис “Сърбия побеждава” - контралозунг, измислен от поддръжниците на Вучич като отговор на протестиращите студенти и техния слоган “Студентите побеждават”. Сърбите на летището носили и устройство за комуникация с голям обсег и морска радиостанция.

В отговор Белград засили проверките за черногорци по летищата, а беше съобщено и за хора, които не са били пуснати в страната. Самият Вучич пък обяви, че отива в Тиват въпреки предупреждението на сръбските служби да не пътува заради информация, че в Черна гора се укривал Радое Звицер - лидер на черногорската престъпна група Кавачки клан.