От властта се иска спокойна среда и умни политици, да намери тънката граница между рекет и контрол и да не изправя ръста на икономиката срещу ръста на доходите, казва бившият председател на икономическата комисия в НС 

Още акценти: 

• През XX век всички правителства са падали или защото са загубили война, или защото крадат
• Управление на принципа проба ­ грешка може и да е добра казармена политика, но всички вече сме минали тоя етап
• Време е българската политика да разчита на най-успелите в бизнеса, културата, науката, спорта

- Как изглежда ситуацията днес през погледа на бивш председател на икономическа комисия и човек от реалния бизнес, г-н Кънев?

- Знаете ли, че от 2020 г. не сме имали кабинет с пълен мандат? Че кабинетът на Иван Костов падна с лозунга “Битка с корупцията”. След 9 години правителство на тройната коалиция дойде на власт Бойко Борисов със същия лозунг. След горе-долу толкова събитията пак минаха под лозунга “Борба с корупцията”, но след 5 години влачене по корем със 7-8 правителства и избори дойде новата власт. Вярно, с малко по-различен анонс: “Борба с олигархията”. Наскоро четох, че през XX век всички правителства са падали или защото са загубили война, или защото крадат. Явно сме орисани само с това да се борим. И въпреки борбата корупцията е масова където и да отидеш. Или, както се шегуваме помежду си: тя вече е народна.

- Няма закони, не се спазват, такива сме си, или има друга причина?

- Нямам един отговор. Просто сме затънали в схемата, описана през XIX век от Козма Прутков: “Строгостта на нашите закони се смекчава от незадължителността на тяхното спазване”. Затова умно и бавно, но и без отлагане трябва да се решат проблемите с Висшия съдебен съвет и главния прокурор. Не че с това ще приключим. Хранилки за корупция - колкото искате.

- Ще припомня ваши думи от 2012 г., за да ви попитам какво се промени. Казахте, че три пъти на ден чуваме гениални хрумвания, махаме едни чиновници, за да сложим други, и всеки път започваме отначало.

- Обикновено всяко ново правителство има 100 дни кредит на доверие, за да прецени как да работи. Нека да не бързаме, все пак цялата власт е съсредоточена в един президент, вече премиер и с пълно парламентарно мнозинство. Този път да им дадем по-дълъг срок, поне до края на годината. Засега от първите назначени аз съм умерен оптимист.

- Защо бизнес и държава не си говорят на един език?

- Нека говорят на различни езици, неизбежно е. Но да намерят баланс. А онова, което държавата не разбра, е, че от нея се искат регулаторни режими. Правила на играта и контрол над спазването им. А не занимавки от типа касов апарат на всяка кафемашина и рибарска лодка. Иска се да намери тънката граница между рекет и контрол. Баланс между ръст на икономиката и ръст на доходите. Да създаде спокойна пазарна среда и умни политици.

- Не е ли много капризен бизнесът ни, времената са неспокойни не само у нас?

- Бизнесът е като плашлива птичка - кацне ли, не бива да се гони. Какво имаме от доста време? 8 пъти избори за 5 години. И по три пъти на ден преди ядене едни промени, след ядене - други. Извинявайте, ама управление на принципа проба - грешка може и да е добра казармена политика, но всички вече сме минали тоя етап. Помните ли едно интервю, в което вие определихте бизнеса като червен? А аз ви казах, че ако ще си говорим в цветове, бизнесът има един цвят – зелен, на долара. Сега ще добавя - и този на еврото. Никакъв друг.

- Смятате властта за винаги виновна, а бизнеса - за невинен?

- Оставете иронията. Ако използвам аналогия с предстоящото световно по футбол, от години на “терена” са полуаматьорски отбори. Тук-там имаше зрелища, добри изпълнения. Като цяло показаното на терена и на политиката, и на икономиката не бе смислено. Нито пък достави удоволствие на зрителите. И най-важното, не бе полезно на никого. Време е българската политика да разчита на най-успелите в бизнеса, културата, науката, спорта. На хора, доказали себе си. А не на посредствени играчи, докарани неясно от кого.

- Затова ли поредица управляващи не разбраха, че не само може, но и трябва различен режим за малкия и едрия бизнес?

- Основният проблем на големия бизнес е големият рекет. Той обаче може да си решава проблемите. Малкият бизнес има проблем с малкия рекет, който много му тежи. Пример - проверяващ от инспекцията по труда може да изиска 38 документа. И не е само той. Още бая проверяващи от други институции всеки момент могат да влязат, да те глобят, да ти напишат актове, да ти запечатат обекта. И да задават идиотски въпроси от сорта на: Имаш ли сертификат за трудова медицина, къде ти е сертификатът за обезопасяване на осветителните тела в офиса, защо не си платил такса канализация за дъждовни води? Звучи като виц, ама не е. А е разказ на човек като мен, на човек, който от години е в т.нар. реален бизнес. И хиляди пъти е отговарял на такива въпроси.

- Когато оглавявахте икономическата комисия в парламента, много пъти търсихте решения за този и подобни казуси, но не го намерихте...

- Истината е, че българският бизнес има нужда от бърза реакция срещу безумното напластяване на бюрокрация и на всякакви регулации. Всяка партия и всяко правителство си ги записват в програмите, а после нищо не се случва.

- Който е започнал битка с администрацията, все я е изгубил. Затова и сегашните управляващи май ще се въздържат или поне ще я отложат.

- Трябва да се започне. В началото на мандата. Не може в малка България да има 265 общини, общината да е само в едно населено място и с администрация от над 100 души, не може да има 28 областни структури. Знам, че административната реформа е много политическа. И все се казва, че преди избори не правим реформи. И се тръгва по грешния начин - финансовият министър да реже с по 10% разходите за заплати. Трябва да се тръгне от обратната страна - да се направи пълен анализ на функциите на министерства, агенции, комитети, областни структури и какво ли още не. Да се изчистят със закони след съответните анализи. Дали вярвам, че някога ще се случи? А дано, ама надали. Песимист съм.

- Плаща ли си бизнесът данъците като лоялен партньор? Или си казва: “Докога ще издържам тази голяма администрация?”.

- И какво, като си казва, керванът си върви, кучетата си лаят. Аз съм горещ привърженик на пропорционалното облагане. Разбира се, трябва много балансирано да се направят всички изчисления, за да не срутим фиска. Припомнете си също и от колко години говорим за патентния данък. Отидеш на фризьор - чукат ти касова бележка. Отидеш на майстор - същото. А НАП ходи и прави хайки, така се разхищава ресурс.

- Патентът пак ще почака. Новата власт обеща да не пипа данъци. Само ще вдигне максималния осигурителен доход...

- То това си е като данък. А общото натоварване никак не е малко, няма защо да се мислим за държава на ниските данъци. Дори здравната система вече е на дотации. Аз помня първия бюджет на здравната каса. Тогава гласувахме 800 млн. лева и всички си мислехме: “Какви огромни пари, боже, какво ще ги правят тези”. Сега е 8 милиарда при два милиона по-малко население и се пита всъщност къде отиват тези пари. А едни от най-богатите хора у нас са шефове на частни болници. Спирам да коментирам.

- Как гледа бизнесът на държавата, когато тя опита намеса в цените? Като на съюзник или някой, който ще оплеска нещата?

- Учудвам се защо толкова късно се сетиха да направят като французите и гърците. Те събраха големите вериги и казаха: “Момчета, ние сме държавата, хайде да се разберем за една кошница от 20,30 или 50 хранителни продукта и да им сложим таван на цената”. И с това да се приключи. Защото да се гледа производителят на каква цена продава, пък прекупвачът на каква купува, пък каква надценка слага и да се каже кое е справедливо - обречена работа. Прекрасно като замисъл, невъзможно за изпълнение.

- Повечето държавни предприятия у нас не са в добро състояние. Затова ли бизнесът иска по-малко държава?

- Чували сме я тази мантра. Питате ли се защо важи само за нас? Същото далеч не може да се каже за държави с изключително голям държавен сектор, каквито са например Австрия, Франция, Германия. Това не означава ли, че проблемът не е в собствеността, а е в начина на управление. Резултатите, които у нас се изродиха в краен извод - че държавният монопол е нещо лошо. В този вид може би. Но още по-лошо от него може да бъде само частният монопол. Примери - колкото искате.

- В класациите за правене на бизнес още сме сред тези със среден успех. Ще се откъснем ли някога?

- Може да се окажем и на последно място например по време за реално прохождане на нов бизнес. Само да му прокарат ток от собствения му трафопост, на един бизнес му трябват огромно време, връзки, нерви и рушвети. Или разрешенията за строителство. Ако искаме да правим крачки напред, само със сливици не може. И топки трябват. Много от тези препятствия опитвах да махна, докато бях председател на икономическата комисия. Не успях.

- Какви са очакванията ви от новото управление, вероятно с пълен мандат, каквото не сме имали от 20 години?

- Много неща могат да се поправят, на всички е ясно кои са и как да стане. Но някой трябва да рискува, ако иска да остане в историята.

CV

•  Роден на 18 декември 1953 г. в Ямбол
• Завършил е Московския полиграфически институт. Специализира икономика на печата във Висшето графично училище в Лайпциг
• Депутат от гражданската квота на БСП седем мандата. Два пъти бе председател на комисията по икономическа политика. Вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество
• Почетен председател на Съюза на печатарската индустрия
• Вицепрезидент на Българската федерация по волейбол

*Интервю на Румяна Денчева