• Трябва да се реши колко от тези приходи ще се дадат за кафета и нови коли на чиновници и с колко ще се помогне на пенсионери и млади семейства, казва бившият финансов министър и лидер на "Продължаваме Промяната" Асен Василев
• Да се преструваме, че няма криза, не е здравословно. Трябва ни антикризисен пакет, за да минем и през нея, както при Ковид-а
• С новия размер на най-малката пенсия 880 хил. пенсионери падат под линията на бедност не с 2, а 43 евро и ще избират между хляб и лекарство
• Разграждането на олигархичен модел означава големите парични потоци да се връщат при хората, а не в джоба на 15-20 близки до властта
• Ако някой си мисли че има мнозинство и може да прави каквото си иска, е добре да знае, че легитимността минава през съгласието на обществото

- Да започнем с последната новина- ЕК ни предупреди, че сме близо до процедура по свръхдефицит, г-н Василев. Защо се стигна до тук и дали все още е възможно тя да бъде избегната?

- Когато се приемаше бюджета за 2025 г. предупредихме, че 3% дефицит няма да бъде изпълнен защото бяха планирали ръст на приходите с 30%, а реално при очакван ръст на БВП 2,8% и инфлация 2,4% беше не повече от 12%. Предупредихме и когато се внесе бюджет за 2026 г. Не ни чуха, чу ни площада. Ако сега успеем да направим бюджет за 2026 г. с дефицит под 3%, което е възможно, процедурата ще бъде прекратена и няма да има последствия за България. Не е сложно.

- Но според управляващите финансите ни са пред катастрофа?

- Не е толкова сложно. Пред мен са справки на финансовото министерство за първите пет месеца на тази година. За първото тримесечие данъчните приходи са нагоре с 20,6%, ДДС - нагоре с 20%, ДОД - с 20%, корпоративния - с 26%. Проблем с приходите няма. Ако погледнем обаче приходите от осигуровки - ръстът е 15%, което показва, че ножицата на доходите е започнала да се отваря. И то сериозно.

- Ако погледнем и към разходите, какво ще видим?

- По-голям от този на приходите. При разходите за персонал той идва основно от 50% увеличение в силовите структури. Това трябва да бъде прегледано. Както и високите заплати в администрация, държавни фирми и бордове. И второ - 20% ръст на издръжката! Извинявайте, не е нормално в ситуация в която се оплакваме, че има криза да има такъв ръст на издръжката. Когато влязох по средата на 2023 г. като финансов министър, пак имаше такъв ръст на издръжката. Тогава казахме, няма да има увеличение, каквото сте имали миналата година ще бъде и тази. Нямаше драми в администрацията.

- Първите стъпки обаче са като танго- първо стоп на автоматизма, после без учители, МВР, сектор „Сигурност"...

- Бюджетът е политика. Истинският въпрос е тези 20% допълнителни приходи, как ще се разпределят. Каква част ще отидат за кафета и нови коли на чиновници, каква част – да се помогне на пенсионери и социално уязвими групи. А това зависи от антикризисния пакет. Ако се запази този 20% ръст на приходите ще говорим за общ ръст от 6 - 7 млрд. евро. За да имаме адекватен антикризисен пакет, той може да бъде направен с 2 млрд. евро. В който да има допълнително увеличение на пенсии, да се оправи прага за ДДС, да се заделят целеви средства за земеделци за торове и фуражи. И остават 5 млрд. евро, които могат да се разределят за капиталови разходи, за заплати и издръжка. От тях, някаква част ще бъдат повишените разходите за отбрана. Но, големият въпрос на бюджета е тези допълнителни пари как ще се разпределят. Това са политическите решения, които трябва да се вземат.

- Казвате, че ръстът на пенсиите не е най-виновен за дефицита, а растящите заплати на чиновниците. Така ли е?

- Според тази справка, ръстът на разходите за пенсии е малко над 9%. Този на разходите за заплати в администрацията е малко над 23%. А ръстът на разходите за издръжка на администрацията - кафета, ремонти, нови коли е 20%. На капиталовите разходи заради ПВУ е над 100%. В числа, това означава че от увеличението в размер на 1,9 млрд. евро, над 700 млн. евро са разходите за издръжка. При пенсиите са 288 млн. евро, т.е. два пъти по-малко.

-Защо тогава парламентът преди броени дни вдига пенсиите само със 7,5%, но не отряза автоматичния ръст на заплати, където го има?

- Ако нямахме войната в Иран и задаваща се сериозна криза с висока инфлация, това индексиране щеше да бъде нормално. В момента, то е добра първа стъпка, но неадекватна. Трябва още една актуализация за най-уязвимите групи. Ако погледнем новия размер на пенсията, гласуван преди дни, минималната ще бъде 347 евро. Линията на бедност към 1 януари т.г. обаче вече е бил 390 евро. Това означава, че 880 000 пенсионери падат под линията на бедност. И то значително, защото не говорим за 1 или 2 евро, а за 43 евро, които няма да им стигнат да си платят битовите сметки, да си купят храна или лекарства. За тези три базови неща. И не говорим за подаяние. А за базова справедливост. Тези хора са работили при правилата на държавата, осигурявали са се и сега тя трябва да им гарантира, че поне ще бъдат на линията на бедност. А не да избират между хляба и лекарствата.

- Но за бъдещите пенсионери ще има нов осигурителен праг...

- Той трябва да върви с увеличаване на правата на хората, защото се увеличават разходите им. Трябва да се вдигне максималната пенсия, максималното обезщетение за безработица, данъчните облекчения за здравна застраховка и за допълнително пенсионно осигуряване, които са базирани на реални числа. Това е честно. Държавата не може да каже, съжалявам че ще ви вземем от пенсията, но нищо няма да ви дадем.

- Трябва ли да има автоматизъм за ръста на заплати?

- Според мен, трябва да го има само за важни сектори в които има недостиг на хора. За да има предвидимост и добри заплати. Сега има само един такъв – здравеопазването и недостиг на лекари и сестри. Когато секторът се насити с кадри, автоматизмът трябва да се отменя. Ние, през този филтър ще оценяваме подкрепата си при гласуването. Мисля, че в силовите структури няма такъв проблем.

- Смятате, че трябва антикризисен пакет, защото идва инфлация ли? И защо никой не харесва идеята за справедливите цени?

- Пакетът със справедливите цени е неработещ. Не знам защо кабинетът смята, че с командно административни мерки ще повлияе на цените. Да погледнем храните, как според вас той ще повлияе на цената на яйцата от Полша, които внасяме. Със закони, приети от българския парламент? Това, което работи е да се облекчи натискът на цените на еленергията и торовете върху останалите. Що се отнася до войната в Иран, поне 6 месеца ще има последствия, дори утре да спре. Протокът е миниран, разминирането е дълъг процес. За алуминия веригите са спрели, две години трябват докато се възстанови пълното подаване на природен газ. Драматично са прекъснати доставки на хелий, от там на батерии. Докато всичко тръгне трябва време. Така че да се преструваме, че няма криза, не е здравословно. Трябва да планираме за да минем и през нея, както при Ковид кризата.

- Нали знаете, че управлението на публичните финанси се дели на такова преди Асен Василев и след него, защо?

- Наистина управлението се промени. През 2021 г., бях служебен министър, излизахме от ковид кризата. 2022 г. започна войната в Украйна. Ако тогава не бяхме направили антикризисен пакет, щяхме да закъсаме. Направеното не е някакъв особен български проект, то се прави в цял свят, когато доде външен шок. За да остане ликвидност в икономиката, сложихме таван на цените на еленергията, ускорихме връщането на ДДС на 2 седмици, направихме целеви отстъпки, където най-силно бе ударено потреблението- цената на газа, на парното. Цената на евтините бензини беше с 25 ст. отстъпка. Пенсионерите не само получиха по швейцарското правило, но и допълнителна актуализация, за да не паднат под линията на бедност.

- Упрекът към вас е, че сипахте гориво на потреблението и освен, че разпалихте инфлацията, сложихте воденичен камък пред всички следващи бюджети. Защо избрахте този начин?

- Тези, които го казват, ще ги помоля като са изкарали първи курс първи семестър, да изкарат и първи курс втори семестър икономика. Избрах го по проста причина- цената на всичките търгуеми стоки, от доматите до обувките се определя от общия пазар, който за нас е ЕС. Българското потребление е 1-2% от него. Колкото и да налеем в българските доходи, няма как да мръднем цената на европейския пазар на тези стоки. Това, че нашите потребители имат 150 лв. повече, как ще се отрази на европейския производител? Дадох примера с яйцата от Полша. Това е модел, който може да се ползва в голяма затворена икономика. Модел за щатите, където такъв разход на правителството би се отразил на икономиката. Ако ползваме пример за САЩ, това е все едно да кажем, вдигнаха се доходите в Северна Дакота и това качи цените на картофите в цяла Америка. Неадекватно е като аргумент.

- Защо тогава тази атака не спира?

- Защото се опитват много упорито да втълпяват на българските граждани, че сме бедна държава и пари за тях няма. За да остават за касичките на властта. Има пари за БЕХ, има пари за ББР, има пари за свлачища, които не бяха укрепени, колко се похарчи за язовири - ремонтирани 3 за 500 милиона. Там се наливат пари, вместо да отидат за заплати, пенсии, помощи.

- Как си представяте вие един разграден олигархичен модел?

Основното, което си представям е поръчките да са на реални цени. Не да плащаме двойно за качество, което не е и наполовина от заложеното. Представям си го като това да не плаща една болница 100 пъти по-скъпо за едно лекарство от съседната, а касата да плаща и на двете. Да няма хора, които са в казината, а не в болницата, но ние да им плащаме пътеки. Средствата, идващи в бюджета да не отиват в БЕХ или ББР за незнайни проекти. В бюджета на Желязков имаше едни пари за тръбопровода на Булгаргаз. Не се построи, няма проблем. Но да дадем едни пари на ББР, пък тя ще реши какво да ги прави е проблем. Защото предишния път като ги дадохме ги раздаде на Вълка, овцата козата и не знам още кого. Разграждането минава през това големите парични потоци да се връщат при хората, а не да отиват в джобовете на 15-20 приближени до властта.

- Помечтахме си. Каква опозиция ще бъдете? Ще търсите ли помощ от площада и ще я получите ли?

- Ще сме конструктивна опозиция, но трудно се получава. Всички помнят онази инфарктна бюджетна комисия. Месец преди нея, дадохме пресконференция. Казахме как да се поправи този бюджет. Не ни чуха, работодателите ни чуха. Накрая излязоха 100 000 души, и ги чуха. А протестите бяха важни, защото хората осъзнаха каква сила имат. Ако някой си мисли че има мнозинство и може да прави каквото си иска, е добре да знае, че легитимността минава през съгласието на обществото. В момента съм обнадежден, защото обществото вече разбра, че когато нещо не му харесва, трябва да излезе и да си защити интересите. Вече е трудно да го излъжеш.