На 31 май 1986 г. България играе на първото си и засега единствено откриване на световно първенство. По онова време дебютният мач е задължително с участието на шампиона от предишния мондиал. В случая това е Италия, която триумфира 4 години по-рано в Испания.

Ето как описа навремето мача треньорът ни тогава Иван Вуцов (светла му памет) пред "24 часа".

"Ние направихме опит за разузнаване на Италия и донякъде успяхме. Охраната на тренировките им беше много строга, слагаха хора по трибуните, зад вратите, на входовете. Все пак

успя да влезе човек от нашето посолство и да им гледа тренировката

Да вкараме оператор беше абсурд, но все пак получих достатъчно информация. Съставът им беше ясен, само не беше сигурно кой ще играе в атака отдясно – Бруно Конти или младият тогава Джанлука Виали. Бях сигурен, че единият ще започне, а другият ще го смени по някое време и то така и стана. Конти беше титуляр, а в 66-ата минута го смени Виали.

Разстоянието от Толука, където бяхме настанени, до Мексико Сити беше около 60 километра, като по пътя имаше един доста голям баир. Няколко пъти правехме контролни замервания за колко време се стига, как се пътува, така че горе-долу имахме някаква представа. Определено се притеснявахме от това, защото нямаше два случая, в които времето да е дори приблизително еднакво. Движението всеки път беше без някаква закономерност, хаотично, неуредено. Шофьорите - доста недисциплинирани, не спазваха предимство.

Имахме гаранция от организаторите, че ще ни бъдат осигурени придружители от полицията и най-добрите условия. Винаги с нас пътуваха два-три автомобила, няколко мотоциклета, а за първата среща – и хеликоптер. Това не помогна особено и за мача на откриването пропътувахме за три часа и половина-четири разстояние, което обикновено се минава за час. Колкото повече навлизахме в града и приближавахме към стадиона, все по-тежко ставаше, въпреки че полицаите с нас бяха очевидно специалисти тъкмо в това да придружават. Още по-тежко беше на връщане, когато нямахме целия този ескорт.

Мачът беше в 12 на обяд, а ние тръгнахме в 8 и половина сутринта. Пристигнахме точно навреме – час, час и половина преди мача. Ние бяхме по-слабият отбор по дефиниция, за фаворит се смяташе Италия като световен шампион. Може би затова мексиканците бяха за нас, подкрепяха ни, на отиване тропаха по рейса. И въпреки воя на сирените на полицейските коли, които ни ескортираха, пъплехме едва-едва.

Все пак влязохме в стадиона. Там ни бяха подготвили две големи зали за загрявка, защото на терена непосредствено преди мача вървеше откриването на световното първенство.

Докато играчите се събличаха, аз излязох за малко навън.

95  000 зрители, една пъстра картина, знамена,

викове, песни. Надуваха някакви тръби от твърда мукава – направо като сирени бяха. На 4-5 метра един от друг, нищо не се чуваше. На терена танцуваха някакви състави, но аз не успях за изгледам всичко, защото се прибрах да кажа последните думи на момчетата преди мача срещу световния шампион.

Преди началото на срещата ни поздрави президентът на ФИФА Жоао Хавеланж, той присъстваше на откриването. Беше благосклонно настроен към нашия отбор, пожела ни успех.

Италианците не ни изненадаха с нищо. Освен за Конти бяхме взели мерки и за Алтобели, който беше най-опасният им нападател, добре играеше с глава. Наистина, точно той ни вкара гола в 43-ата минута, но това беше при едно моментно разколебаване на защитата. През останалото време го бяхме обевредили. Въобще италианците ги познавахме много добре, бях гледал записи, ходих на мача им с Австрия в Удине преди световното. По същия начин имах представа и за Аржентина, гледах на живо една тяхна контрола с "Наполи". Марадона игра по едно полувреме и за двата отбора. Корейците пък ги гледа помощникът ми Георги Василев в Германия, в Гелзенкирхен срещу "Шалке 04".

В 66-ата минута италианците пуснаха Виали на мястото на Конти и в началото Сашо Марков беше леко разколебан срещу него. После обаче се окопити и не му даде много да шава. Централните защитници

Николай Арабов и Георги Димитров си свършиха перфектно работата

А пет минути преди края удари нашият час. Ради Здравков напредна, центрира и Наско Сираков с отскок удари топката с глава и изравни. Между другото, именно те двамата покриваха на смени дясната зона. Когато единият тръгваше напред, другият изоставаше, тъй като нямахме типичен десен защитник. Помогна ни и това, че италианците нямаха типично дясно крило."

Точката срещу световния шампион Италия повдига духа на футболисти и фенове, които очакват първа победа на световни финали. Причината е напълно неизвестният следващ съперник - Република Корея. Но и този мач завършва 1:1, а в третия от групата падаме от водения от Диего Марадона бъдещ световен шампион Аржентина с 0:2.

Въпреки спечелените само две точки тогавашната система ни позволява за първи път в историята да се класираме за фазата на преките елиминации. За лош късмет, ни се падат домакините, които пак на "Ацтека" ни бият 2:0.

След завръщането в България Иван Вуцов е натиснат да подаде оставка.