Тръгвам си с ролята на най-желания мъж в живота на много жени - Дон Жуан, казва великият актьор

"Следващият месец е прощалното ми представление." Това сподели с усмивка големият актьор Васил Михайлов. Точно на 4 юни, когато е първото му участие за сезона, обичаният от малки и големи артист е решил и да си вземе сбогом с публиката със спектакъла "Завещанието на целомъдрения женкар".

В него 88-годишният доайен на Театъра на Българската армия играе Дон Жуан. И в живота Васил Михайлов притежава харизмата на покорител и съблазнител.

"Ще вляза в ролята на най-желаният мъж в живота на много жени за последен, 21-ви път. Избрах за раздялата сцената на Армията, защото това е моят театър от близо половин век", посочи още Михайлов.

Той не съобщи повече подробности за бенефиса и дали на него ще присъстват звездни имена от съсловието, хора на културата и изкуството, но уточни, че представлението ще се играе за последен път преди летния отпуск на театъра.

Въпреки че колеги и почитатели са възхитени от удивителната за възрастта форма на екранния Петко Войвода, самият той споделя, че не е точно така.

"Не виждам, не чувам

Не съм играл целия сезон. Всъщност на 4 юни е и първото ми участие от сезона. А с него искам и да го приключа", призна лендарният актьор. Михайлов обаче не поясни дали сбогуването му с театъра е продиктувано само от здравословни проблеми.

Едно обаче е сигурно - че заради сцената знаменитият актьор захвърля бастуна и специалните очила, които му помагат в ежедневието да се справи с неподдаващата се на лечение очна катаракта.

Въпреки че и насън може да каже текста на ролята си в "Завещанието на целомъдрения развратник", Михайлов продължава да репетира вкъщи - и в делник, и в празник. Все пак колосът на българския театър и седмото изкуство доверява, че в момента за него щастието е в домашния уют, създаван от любимата му половинка - журналистката и поетеса Гергана Михайлова, и в общуването с внуците.

"Аз съм зодия Овен, а Овенът, колкото повече остарява, толкова повече се усамотява. Много срещи с хора имам, много познати, но малко приятели ми останаха. Някои не ме разбират, когато цялото си свободно време прекарвам с внуците си. Никой не може да ми даде това, което преживявам с децата. Неотдавна ми зададоха въпроса:

"Какво от живота ти искаш да се повтори?". Отговарям: "Животът!"

Много бързо отмина и не стига да станеш човек и децата си да възпиташ да станат човеци. Човек трябва да има път, по който да се изправи и да върви", убеден е доайенът на Театъра на Българската армия.

88-годишният Васил Михайлов и в момента е най-възрастният играещ актьор. Освен от изкуството, той не се е отказал и от политическите си анализи. На последните избори обаче не гласува. "Няма кой да ни донесе светлото бъдеще, в сравнение с възрожденците сегашните ни политици са "куче влачи, диря няма". Искам извинение от българския народ, че не гласувам. Казвам това, защото през годините много хора ми вярваха, още от времето на филма "Капитан Петко войвода". А аз от своя страна

вече не вярвам в политиците и че нещо може да се промени

с днешна дата", каза малко преди поредните избори у нас Михайлов.

"Голяма грешка на българина е, че вечно чака месията. А спасител няма, това е самозаблуда все да чакаме "светлото бъдеще", донесено от някой друг. Когато 30 и повече години не се променя хоризонтът, а той се стеснява, какво да роди това ограничение - ограничени хора", казва Михайлов.

Той припомня старата максима, че всеки народ си заслужава вождовете, и допълва: "Огорчението ми идва и от контраста между големите хора от миналото, ето сега 150 години Априлско въстание отбелязваме, и днешното състояние на политическите ни лидери, което е като - "Куче влачи, диря няма или по-скоро куче влачи камион".

На въпроса къде изчезнаха будните, най-възрастният ни играещ актьор каза: "Изтича ни интелектът зад граница. Не ги виня, че бягат. Виня тези, които ги пропъдиха. България се обезкървява интелектуално. Тук остават или много богатите, или много бедните, или тези, които вече няма накъде да тръгнат. Умните и будни хора бягат, защото вече не могат да търпят невежите. Преди години имаше от какво да се бяга, а сега защо го правят, задавали ли сте си този въпрос", пита риторично Михайлов.

Присети ли се за големия филм "Капитан Петко войвода", в който изигра главната роля, Васил Михайлов казва с усмивка: "45 години станаха, но образът още е интересен и за младите хора. А помня и как ме приемаха с топлота хората и много ми вярваха. Петко не беше просто хайдутин, той беше държавник без държава. Хората ме припознаваха с него, защото в него имаше чест. Днес честта е дефицитна стока. Когато ме видят на улицата, още ми викат "Войводо". Боли ме, че днес нямаме такъв гръбнак, на който да се подпрем", казва актьорът.

Припомняйки си за своето участие в политиката по време на Великото народно събрание, Васил Михайлов обяснява защо днес е толкова скептичен. "Аз бях там, за да помогна, а не да печеля. Когато видях, че започват да се пазарят за постове и привилегии, си тръгнах. Не взех нито стотинка заплата, защото моята сцена е театърът, а не трибуната на лъжата. Но още тогава разбрах, че ще ни делят на "сини" и "червени", докато накрая не останат само "гладни" и "заминали", казва той.

Един от най-силните жестове на Васил Михайлов беше

отказът му да приеме най-високото държавно отличие

през 2018 г. Мотивите му бяха срещу цялата политическа система и отношението на държавата (в лицето на различните институции) към културата. Актьорът подчерта, че отказът му е протест срещу начина, по който се управлява културата, и как се подхвърлят "награди" на хора, които едва свързват двата края. "Това е моят протест. Не мога да приема награда от власт, която не се грижи за културата и за своя народ. Как да взема този орден, когато гледам как живеят колегите ми с минимални пенсии? Не искам да ме "купуват" с ламаринки, докато всичко наоколо се разпада", каза тогава Михайлов и бе аплодиран от културната ни общност. На практика той използва авторитета си, за да удари "звучен шамар" на цялата политическа върхушка, показвайки, че честта не се купува с ордени. 

Въпреки разочарованието от политиката, Васил Михайлов не се предава на апатията и продължава да показва качество от сцената.

"В театъра няма лъжа. Там излизаш под прожектора и си само ти и истината. Ако излъжеш, публиката ще те усети на втората минута. В политиката можеш да лъжеш 30 и повече години и пак да те избират. Театърът обаче ме държи жив, защото там все още има смисъл", казва екранният Петко войвода.

И на сцената, и на екрана Васил Михайлов играе предимно "големи" мъже - лидери, бунтари, исторически личности и чепати характери. Неговият специфичен, плътен баритон е толкова разпознаваем, че в годините се превърна в негова визитна картичка. Докато театърът му носи признанието на критиците и публиката, то киното го превръща в истинска национална легенда. И днес, на 88 години, никой от нас не вярва, че този титан може да се откаже от сцената просто защото театърът за Васил Михайлов не е професия, а съдба. Неговият мощен дух и непокорна енергия отказват да остареят, а публиката ще продължава да го чака в салона, вярна на своя Капитан.