• В последния момент студентка отказва да се гмурне в пещерата и остава жива, но този късмет няма военният Мохамед Махуди, който умря при търсенето на телата
• Разследващите искат да сглобят последните минути на морските биолози – попаднали са в тунел, който изглежда като изхода, там им свършва кислородът

Те влизат в пещерата малко след изгрев. Под тях Индийският океан е спокоен - почти измамно тих. Туристическите лодки вече се движат над синята вода край Малдивите, а на палубата на изследователския кораб никой още не подозира, че след няколко часа петимата водолази няма да се върнат.

Противно на очакванията, екипът е професионално подготвен. Моника Монтефалконе е морски еколог и професор в Университета в Генуа и е заедно с дъщеря си Джорджия Сомакал, морския биолог Федерико Гуалтиери, изследователката Муриел Оденино и 44-годишният инструктор по гмуркане Джанлука Бенедети, който е от Падула, но през 2017 г. се мести да живее на Малдивите и там започва да работи в дайвинг туризма.

Петимата се гмуркат в тъмния процеп на Dhekunu Kandu – дълбока подводна пещерна система, известна сред местните като Пещерата на акулите. Целта на експедицията е да изследват кораловите рифове. Но мястото, което са избрали, е повече от опасно. Дупката се намира на изключително голяма дълбочина, далеч под лимитите за любителското гмуркане. Входът започва на над 30 метра под водата, а самата система се спуска и разклонява на дълбочина между 55 и 65 метра. Състои се от голяма входна каверна (първа камера), в която все още прониква естествена светлина. От нея започва наклонен тунел, който води надолу, преминава през пясъчен хълм и се изкачва към втора голяма камера, която е в абсолютен мрак. От нея има странично разклонение (коридор), чийто вход визуално много прилича на основния изход, но всъщност представлява сляп тунел (dead-end) с дължина около 50 метра. При неправилно движение седиментът моментално се вдига и спира видимостта за секунди.

На около 60 метра дълбочина светлината изчезва. Остава само шумът на регулаторите, тесните каменни коридори и силното течение, което според спасители може да “всмуква” навътре дори опитни пещерни гмуркачи. В 13,45 ч е подаден сигналът за проблем, когато италианците не се връщат на кораба. Междувременно метеорологичните условия също не са благоприятни – обявен е жълт код за тревога. Тялото на инструктора Джанлука Бенедети е намерено още на първия ден близо до входа на пещерата. Това вероятно показва, че се е опитвал да изведе останалите, че е останал последен или че се е върнал към входа.

Така започва историята на най-смъртоносната водолазна трагедия от последните години на Малдивите — случай, който все още има повече въпроси, отколкото отговори. Дни наред спасителни екипи търсят телата в лабиринта под рифа. Но злощастието става още по-голямо, когато по време на издирването загива и военният водолаз старши сержант Мохамед Махуди. Той получава тежка декомпресионна болест при опит да достигне телата в пещерата. Преместен е в болница, но лекарите не успяват да се преборят за живота му.

Операцията по спасяването е преустановена след смъртта на Махуди, за да се предпазят останалите 7 местни водолази, които работят на смени в търсене на труповете на италианците.

Дни по-късно на Малдивите пристигат трима финландски водолази, експерти по дълбоководно и пещерно гмуркане, които успяха да извадят телата. Намират ги чак в заблуждаващия тунел, който прилича на трета камера. Всички един до друг, сякаш до последно са се опитвали да открият изхода.

Сега те работят по възстановяването на плана, който са използвали морските биолози, за да разберат какво е довело до злощастното събитие. Основават се на разказите на студентка от Университета в Генуа – шестия човек от експедицията, за когото досега не беше известно. В последния момент момичето се плаши и отказва да влезе в пещерата.

Разследването продължава, като първоначално се смяташе, че силно течение ги е засмукало навътре. Част от експертите подозираха т.нар. Venturi effect — мощен воден поток в тесния вход на пещерата, който може да издърпа водолазите навътре и да ги дезориентира. В момента основната версия, по която се работи, е, че групата е поела в този грешен тунел без изход, дезориентирала се е, кислородът е свършил и това е било фатално.

Според финландските водолази първият коридор на пещерата е дълъг почти 30 метра и широк 3 метра и води до втората камера, която е голямо кръгло пространство без естествена светлина. Помежду им има пясъчна плитчина. Лесно е да се премине през нея, но когато се обърнете, за да излезете отново, ивицата изглежда почти като стена, скриваща коридора. Отляво на пясъчната ивица има друг коридор - дълъг само няколко десетки метра. “Телата на водолазите бяха намерени вътре, сякаш са го сбъркали с правилния - обясни Лаура Марони, която координира операцията на финландските водолази. - Ако са минали по този коридор по погрешка, щеше да е много трудно да се върнат, особено с ограниченото количество въздух. Те са използвали стандартни бутилки, което означава, че на тази дълбочина са имали много малко време да посетят втората пещера. Говорим за 10 минути, може би дори по-малко. Да осъзнаеш, че пътят е грешен и имаш малко въздух, може би след като си се движил напред-назад, е ужасяващо. Тогава дишаш бързо и количеството въздух намалява.”

Въпреки това въпросителните, които остават, са твърде много - групата спуснала ли се е по-дълбоко от планираното? Липсвали ли са достатъчно обезопасителни линии? Теченията в пещерата били ли са изключително силни? Италианската прокуратура вече разследва случая за евентуално нарушение на правилата за безопасност. Проверява се и дали е имало разрешение за такова дълбочинно проникване, спазени ли са лимитите и правилно ли е организирана експедицията.

Трагедията е особено тежка, защото всички членове на експедицията са били с професионален опит и научна работа зад гърба си. Най-много внимание привлича историята на Моника Монтефалконе. Тя е била уважаван морски учен, телевизионна личност и професор по тропическа морска екология и подводни науки в Университета в Генуа, с хиляди гмуркания зад гърба си. Според съпруга ѝ Карло Сомакал тя никога не би поела безразсъден риск с дъщеря си Джорджия. Пред италиански вестник той сподели, че жена му е експерт и е направила 5000 гмуркания. “Тя знае какво да прави дори в трудни моменти”, добави той. Опечаленият вдовец се надяваше телата на жена му и дъщеря му да бъдат намерени заради него и сина му Матео, но и защото Моника винаги носела GoPro камера, когато се гмуркала. Това според него ще реши голямото неизвестно – как са загинали всички.

Монтефалконе била награждаван морски биолог, добре позната с телевизионните си участия и ангажираност към проекти за опазване на природата. “Посветих целия си живот на откриването и изучаването на чудесата, които живеят под повърхността на нашите морета”, каза тя пред местна телевизионна станция, след като получи наградата “Атлантида” за 2022 г. за приноса си към разбирането на морските екосистеми и ангажимента си към опазването на морската среда.

Сомакал обясни, че същото може да твърди и за инструктора Джанлука Бенедети, когото той определи като педантичен и допълни: “Той провери всичко: резервоарите, метеорологичните условия. Не е глупак”.

Другите двама от експедицията са били млади изследователи. Федерико Гуалтиери е бил 31-годишен морски биолог от Боргоманеро, Северна Италия. Наскоро е завършил Университета в Генуа със специализация по морска биология и екология. Темата на дипломната му работа е била именно кораловата екосистема на централните Малдиви под ръководството на проф. Моника Монтефалконе. Италиански медии го описват като човек, обсебен от океана още от дете. Според колеги той искал да остане в Индийския океан и да работи в областта на опазването на коралите. Телата на Федерико и Моника са първите извадени от пещерата от финландския екип.

Муриел Оденино също е била на 31 г., изследователка от Торино. Работела е по научни проекти към Университета в Генуа, свързани с морската среда и климатичните промени. Колеги я описват като изключително дисциплиниран учен и много опитен водолаз. Тя била част от официалната научна експедиция за наблюдение на корали и тропическото биоразнообразие. Името ѝ се появява и в публикации на международни научни организации, които след трагедията поднесоха съболезнования и разказват, че е участвала в обучения по научно гмуркане.

Телата на петимата загинали водолази вече са върнати в Италия, като ще бъдат извършени аутопсии и технически експертизи на оборудването. Властите са конфискували компютрите им за гмуркане, GoPro камерите, бутилките, навигационната техника, телефоните и електрониката им. Целта е да се възстановят последните минути под вода — дълбочина, маршрут, оставащ въздух и комуникация между водолазите.

В момента властите на Малдивите разследват как италианците са се спуснали на 60 метра под водата, когато за туристи се позволява максимална дълбочина от 29 метра. Но основният проблем, който се коментира, е, че водолазите са били с неподходящо оборудване. Различни експерти посочват, че групата не е използвала стандартни пещерни насочващи линии. Не е имала пълно техническо оборудване за пещерно гмуркане за такава дълбочина, която изисква и специализирана подготовка, специфични макари и резервни газови системи.

Затова водолазни учени все повече говорят, че трагедията се дължи на комбинация от фактори - голяма дълбочина, специфична и опасна пещерна среда, силни течения, възможна азотна наркоза, ограничена видимост и липса на подходящо оборудване.

И докато италианските и малдивските власти продължават да сглобяват последните минути от фаталното гмуркане, една картина вече изглежда ясна — петима опитни водолази, учени и изследователи, попадат в място, където дори една грешка може да бъде смъртоносна. Защото опитът се оказа недостатъчен срещу дълбочината, тъмнината и паниката.