В речниците срещу думата "робство" пише следното: "Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждани като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.
Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби."
Чета дефиницията и веднага се сещам за мина "Ораново". Чудя се само колко разлики има между тези роби и миньорите от черния рудник. Може би само конституционното право на нашите съвременници от Симитли на свободно придвижване. Но колко икономически свободни са те, щом не са получавали заплати от цели 18 месеца?
Иначе собственикът на "Ораново" като в Средновековието може да ги убива абсолютно свободно. Така поне сочи статистиката - деветима загинали миньори за последните 6 години. Загинали заради брутално тежки условия на труд, непознати на човечеството в наше време.
37 проверки в мината установили 200 нарушения, но собственикът си е непоклатим, в цветущо здраве, не лежи в затвора и продължава да експлоатира местното население, а дори не плаща на държавата концесионната такса.
Миньорите пък, въпреки че загиват и не получават с месеци заплати, са против закриването на предприятието - против са, защото нямат избор. Уж робството е вече официално забранено навсякъде по света, уж сме в Европа, дори в Европейския съюз, в XXI век даже, а си имаме нещо много по-страшно от робството от миналото - имаме доброволни роби.
Хора, за които държавата се сеща само когато поредният инцидент със загинали хора стартира новините.
А такива робовладелци като собственика на "Ораново", който от години тероризира целия район, има в абсолютно всяко кътче на България. Наричат ги местните деребеи. Независимо дали държат мина, или шивашки цехове, това са новозабогатели с кражби и брутална човешка експлоатация "бизнесмени", които приемат населението в района за крепостни селяни.
За тези местни мутри вече 24 години у нас няма правила, закони и държава. Те са полицията, прокуратурата и съдът. Повечето са обвързани с различни политически партии. Те пък разчитат на тях при избори и си затварят очите за безобразията, които карат местните хора да си мислят, че времето при тях е застинало в някаква далечна точка още от годините на социализма.
И това сюрреалистично усещане всъщност си е съвсем реално.
Единственият шанс правосъдието да си отвори очите за местните деребеи е, когато се смени властта и новите управляващи се саморазправят с тях - често за да подменят чуждите деребеи със свои.
Не е ли крайно време държавата да се събуди и да каже "довиждане" на тези робовладелци, за да може миньорите от "Ораново" поне да имат избор?