"Смятам, че съм добър професионалист и мога да бъда полезен. Всички ще бъдат равни пред конфликта на интереси. Ще разследваме сигнали, дори и те да са срещу премиера и министри."
Заканата излиза от устата на 34-годишния Филип Златанов през пролетта на 2011 г., когато става председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Същият този мъжкар, който две години по-късно се оказа в брутално суров конфликт между обществения интерес и тяснопартийния на върхушката в ГЕРБ, на която така вярно е служил според уличаващото го тефтерче.
След като в продължение на две години оставахме с впечатление, че Златанов е способен да уличи само селски директори на детски градини, назначили при себе си роднини като чистачи, оказва се, че той всъщност е бил направо централен нападател в разследването.
Ако зачетеш тефтерчето му, оставаш с впечатлението, че пред теб са ръкописни резолюции на шефове на спецслужби: "Да се удари - става приоритет!", "Да се добавят нови преписки!", "Да се забави!", "...да се удари след месец и половина!", "Семерджиев - вече е ударен."
Когато към бойните глаголи се добавят и конкретните имена срещу тях, се вижда, че извън директорите и чистачите на детски градини мишени на професионалиста Златанов са основно публични фигури, които в един момент се оказват неудобни за управляващите. На практика според разкритията на прокуратурата комисията е била инструмент за разчистване на сметки с политически и вътрешнопартийни противници, а не механизъм за отстояване на морални ценности и обществен интерес.
Нормално - би казал всеки свидетел на 23-годишния преход. Пореден скандал, който спокойно можем да преглътнем, ако тази комисия беше някаква вътрешна наказателна организация в ГЕРБ.
Но когато става въпрос за нечистоплътна употреба на държавен орган с бюджет само за 2013 г. от 1,5 милиона лева, (виж подробности на 6-а стр. - бел. авт.), това вече идва too much, както казват англичаните. Лошото е, че в България съществуват близо 2400 комисии и агенции (особено в самите министерства - бел. авт.), в които работят десетки хиляди срещу общ бюджет от вероятно стотици милиони левове. Резултатите на огромна част от тях са плачевни като на злополучния Филип Златанов.
Помните как в Комисията за защита от дискриминация си раздодоха бонуси на 1-вия месец работа (и се принудиха да ги върнат след разследване на "168 часа"), или пък Комисията за защита на потребителите, която разследваше опасни китайски пистолетчета в годините, когато банките вършеха безобразия, засегнали над 1 милион български граждани.
А какво да кажем за скандалната ДКЕВР, чийто председател прибираше почти 10 хил. лева месечна заплата, за да защитава интереса не на данъкоплатците, които плащат месечното му възнаграждение, а на енергийната мафия, която тормози от години населението.
Лошите примери са десетки...
За никого не е тайна, че резултатите от работата на тези комисии са ,меко казано, незадоволителни, те се управляват твърде често от неподготвени хора, назначени без конкурс, и са запълнени от хрантутници (роднини - бел. авт.), поставени на високи заплати от управляващата в този момент партия.
Страната ни в настоящия момент не може да си позволи това да продължи - по морални и финансови причини.