Тези дни родители на болни малчугани излязоха на протест заради поредните чиновнически идеи да усложнят и забавят процедурите във Фонда за лечение на деца (подробности на 11-а стр.) Ясно е, че след като представител на Министерство на здравеопазването си позволява публично да огласи подобни тези, те преди това дълго са обмисляни и сега се тества общественото мнение.
Очевидно никой не си е взел поука от идиотските правила, които години наред бавеха лечението на болни деца. Сега опитват да ги рециклират, може би за да уплътнят времето на чиновниците в Здравната каса. Без изобщо да си дават сметка, че това може да коства живота на някое дете. Как ще живее с подобна мисъл бюрократът Х, не знам. Знам, че аз като човек, който от първия ден на фонда внася вноски, няма да мога. И не искам да си спомням за кошмара, когато в продължение на няколко години фондът връщаше в бюджета даренията ни, защото заради тромавите процедури парите не стигаха до нуждаещите се деца. Много хора именно заради тези чиновнически безумия отказаха да правят вноски, отвратени от факта, че волята им не се зачита.
Защо поне веднъж в Министерството на здравеопазването не помислиха как да ускорят още повече отпускането на средствата? Или примерно да разширят дейността на фонда и той да поеме и лечението на хора над 18-годишна възраст? Защо за тях трябва да събираме SMS-и? Ако държавата покаже воля в тази посока, убедена съм, че много хора, които от години финансират фонда, ще увеличат даренията си. Това е много по-лесно, отколкото да пращаме SMS-и и да се тресем от нерви дали са събрани достатъчно средства за някой тежко болен.
Българинът може да крие данъци от държавата, но когато става дума да помогне на болен, винаги намира начин да помогне. Доказват го множеството кампании. Въпросът е, че няма смисъл от тях, ако тези разходи се поемат от въпросния фонд. Защо да не станем една нормална, цивилизована държава в XXI век, която прави всичко, за да запази живота и здравето на хората? Защо трябва да се държим като страна от Третия свят. Имаш пари, живееш. Нямаш пари - умираш.
Очевидно сме доста странно общество, след като не можем да гарантираме собственото си оцеляване, докато средствата ни в бюджета се пилеят за какво ли не. Всъщност добре, че дойде служебното правителство, за да разберем със сигурност как са присвоени около 1 млрд. лв. от бюджета на здравеопазването. Бившият финансов министър Симеон Дянков упорито отричаше това. Сега се оказа, че просто е взел тези пари, за да запуши отворените от самия него дупки във фискалния резерв. Заради това непрекъснато се затварят болници, а хората по малките населени места протестират, че могат да умрат, докато пристигне линейката от големия град. И затова лекарствата за редки болести и онкоболни периодично не достигат. Интересно докога като общество ще търпим този геноцид?