Безспорно добрата новина на седмицата е, че варненският кмет Кирил Йорданов най-сетне подаде оставка. Той така упорито се бе вкопчил в поста - изглеждаше, че няма сила на земята, която да го откъсне.
Този човек, който от години държи в разруха един от най-красивите градове в страната ни, със сигурност живее в свой си, паралелен свят - за да не вижда хилядите недоволни варненци по улиците и дори Пламен, който се запали пред общината и издъхна в протест срещу него и статуквото на корупция и безнадежност, която бе създал и поддържал цели 13 години.
Кирил Йорданов си отиде - жалък в напъните си да остане на власт на всяка цена, но протестите в цялата страна продължават. Падна Варна, започна обсада на Хасково, а революцията ще зарази и други градове.
Под натиска на нестихващото недоволство лъсват и мръсните тайни в енергетиката, заради които всъщност започна всичко.
Вече няма съмнение, че на българите е продаван скъп ток, а евтиният е изнасян от посредници в чужбина. Видя се, че почти няма правителство в последните 15 години, което да не е приватизирало и подписвало договори срещу интереса на хората.
ЕРП-тата бяха принудени да разсекретят документи и те показаха какви космически суми са плащали чужденците на свои консултанти. "168 часа" се сдоби с документи за заплатата на изгонения шеф на ДКЕВР Атанас Семерджиев като директор на държавната "Булгартрансгаз" - 9236 лева на месец! (Чети за тази скандална заплата на 7-а стр.) За 9 месеца този топчиновник си отива от там с 83 хиляди лева в джоба, за да поеме контрола в ДКЕВР, където прави всичко друго, освен да защитава интереса на българите.
След като 23 години стотици хиляди бяха законни роби на "Топлофикация", благодарение на протестите по улиците в Столична голяма община се събудиха и изведнъж се оказа, че има начин да се откажеш от "услугата". (Виж как на стр. 8 и 9) И то без да плащаш за тръбите, които минават през всички жилища като един спомен за идеите на колективизма от времето на соца.
Колкото повече продължават протестите, толкова повече се подрежда пъзелът в енергетиката и той показва съвсем ясно как почти всички правителства (особено активните в опозицията) са вземали решения в интерес на едни и същи играчи. Държавата е работила за частни структури и лица и срещу хората.
Нестихващото недоволство показа ясно и друго - народният гняв е справедлив и твърде дълго потискан, но ръководителите на протестите нямат избистрени искания, влизат в конфликти едни с други, а някои позволяват да бъдат използвани от маргинални политически сили и от откровени криминални структури. (Подробности чети на 10-а и 11-а стр.).
В този си вид те все още не са готови да печелят избори, но най-важното е да не спират да настояват за ефективен контрол върху всяка дейност на държавата, за да заработи тя накрая и за гражданите.