Докато пиша този коментар (10 часа, 14 февруари), 52-годишният бизнесмен Васил Кьосев дава показания в софийското Трето РПУ. Той убеждава поредния служител на Икономическа полиция, че поредните фалшиви фактури, с които някой опитва да открадне ДДС, не са издадени от неговата фирма, а от някой, който е откраднал данните му (цялата история чети на 12-а и 13-а стр. в новия брой на в. "168 часа").
Следобед в същия ден, когато вестникът вече ще се отпечатва в Полиграфическия комбинат, Васил Кьосев отново ще бъде на разпит. Отново в Трето РПУ. И отново за фалшиви фактури, които той никога не е издавал.
Като се има предвид, че първият разпит ще приключи около 12 часа, 52-годишният мъж ще излезе от управлението, ще обядва някъде наблизо и ще се върне за втория разпит, който е определен за 14 часа. Кьосев най-вероятно ще дава показания поне до 16 часа и ще отиде в цеха си за производство на интериорни врати не по-рано от 17 часа.
Така бизнесменът ще загуби изцяло този ден, в който можеше да работи, да спечели пари и да плати данъци, с които държавата да преведе заплати на двамата полицаи, които го разпитваха за фалшивите фактури.
Ако това беше просто един загубен ден на Васил Кьосев в името на успешното правосъдие, всичко щеше да бъде наред и този коментар просто нямаше да бъде написан.
Схемата с разпитите обаче е дежа вю* за бизнесмена. Той е разпитван вече десетки пъти в почти всички софийски районни управления. Може да кандидатства и за Гинес - данъчните са му направили почти 100 ревизии и насрещни проверки в последната година.
Вече повече от 24 месеца Кьосев не може да се измъкне от този капан. Афера, в която той е жертва, а държавата - безучастен регистратор.
Тези обаче, които издават фактури от негово име, продължават "да са в бизнеса". Те не подлежат на разпит и на данъчна ревизия. Затова Кьосев този месец ще скъса фактура, с която държавата трябва да му възстанови 300 лв. ДДС. Той вече добре знае, че за да се случи това, от НАП ще го побъркат от проверки.
А в същия момент някъде в страната (най-често в Северозападна България) по банковата сметка на един безработен ром ще бъдат преведени стотици хиляди, а защо не и милиони лева ОТКРАДНАТО ДДС. И това ще се случи, разбира се, с активното участие на данъчен служител.
Васил Кьосев е типичен пример за това как държавата от години се отнася към средната класа - като мащеха. Виж, ако Кьосев беше олигарх, ситуацията щеше да е коренно различна. Държавата щеше да му подари приватизационно някой черноморски курорт, да принуди населението да плаща с месечните си сметки за ток топлоелектроцентралата му. И това, което е сигурно, никога нямаше да го подлага на разпити в полицията и на данъчни ревизии.
Защото живеем в държава, където крадците по правило са с привилегии, а средната класа винаги плаща сметката.

* Нещо вече преживяно