Има едни хора, които колкото и да е тежка финансовата криза, никога не търпят загуби.
Стагнацията е свила за врата всички. Който няма директни поражения върху бизнеса си, търпи косвени удари - смачканото потребление дърпа ръчната спирачка на цялата икономика. И всички оцеляват в критичната ситуация - свиват бюджети, затягат колани, съкращават служители.
Онези хора обаче винаги остават на сухо. На тях не им влияят бюджети, макрорамки, микрорамки, фиксинги, борсови рейтинги. Тях даже гравитацията не ги хваща. Извънпланетарни са и гледат на кризата отвисоко.
Чудите се дали не са финансови гурута или гениални предприемачи? Не - те не мислят, не инвестират и не поемат рискове. Те само усвояват.
Те са просто посредници... Спуснати от държавата в схема, в която финансовият поток не прекъсва. И те винаги захапват парче от него. Ей така, без да правят нищо.
Наричат ги по различен начин - енергоразпределителни дружества, топлинни счетоводители, ВиК-ата, газови доставчици... Едни се узакониха при царя, други при Костов, трети по-рано. Но конкретната партия няма особено значение - едва ли има някой днес, който да се съмнява в криминалния характер на приватизацията в преход. От нея държавата, и респективно всички ние, загубихме категорично, а спечелиха финансовите кръгове на управляващите партии.
В крайна сметка целта на тези посредници бе да се регулира пазарът, да се предлага конкурентна услуга и крайните потребители да получават по-точни сметки. Всичко това обаче така и не се случи...
Точно обратното. Посредниците не подобриха средата и не инвестираха - само инкасираха. Схемата се пропука и започна да изпуска напрежение.
Вече почти всеки ден някъде в страната има протест срещу сметките за ток, парно, вода. И това не е всичко. През тези години държавата позволи и на всевъзможни монополи, банки и мобилни оператори да газят безпроблемно населението. Позволи го, въпреки че в Европейския съюз това е забранено с всевъзможни директиви.
Във времето на финансов възход този произвол можеше някак да се преглътне. Днес обаче ситуацията е тежка. И хората са много гневни. Зреят революции срещу монополите и посредниците.
Време е политиците да разберат - това вълнува истински българите. Ако референдумът бе с въпрос "да се отстранят ли посредниците в доставката на ток, вода и парно?", сигурно щяха да гласуват не 20, а 80 процента.
И в бъдеще ще печелят тези партии, които ще разбият статуквото - на посредниците и монополите.