Мистериозно убийство изплува зад сензационното златно съкровище, открито неотдавна в гробницата в Свещари. Царицата, притежателка на накитите, вероятно е била убита.
"Върху черепа има следа от удар с остър предмет." Това каза пред "168 часа" археологът проф. Диана Гергова, която проучва обекта от години. Тя проверява хипотезата дали това е вследствие на доброволна смърт. При гетите е имало обичай най-достойната от съпругите да изпраща мъжа си в неговия последен път. Но може да се окаже и изпълнено с мистерия убийство в гетската династия.
Тепърва ще се правят още изследвания и проверки по случая. Необходимо е да се провери и
дали при други погребани двойки от онова време
има подобен удар с остър предмет по главата
"Вижданията на траките и по-точно на гетите за живота и смъртта са много интересни - казва археологът. - Те вярвали, че истинското щастие е в отвъдния свят, където душата е освободена от затвора на тялото и от ежедневните болки. Известна, пак от Херодот, е доброволната саможертва на най- достойната от съпругите при смъртта на владетеля. Дали в случая става дума именно за такава смърт, трудно е да се каже. Във всички случаи в гробниците и в могилите на Даусдава намираме погребения на двойки с еднакви възрастови характеристики."
Даусдава е столицата на гетите, в превод името означава
"Градът на вълците"
Засега предположението, че съкровището е на семейството на цар Котела, е само една хипотеза.
"Тепърва тя трябва да бъде потвърдена с резултатите от цялостното проучване - казва Гергова. - Досегашните открития в източния, царски гетски некропол ми дават основание да очаквам в основата на могилата погребение, свързано с гетския владетел Котела. За него се знае малко, но все пак данните са съществени. Известно е съюзничеството му с Филип II Македонски срещу скитите. То е
скрепено с династически брак на македонския владетел с дъщерята
на Котела - Меда
Според някои английски изследователи може би именно Меда е жената, погребана с Филип II в прочутата гробница във Вергина, открита от гръцкия археолог Андроникос. И той е копал могилата във Вергина 20 години, но причината е била, че тогава не е имало възможност за геофизични проучвания. В нашия случай възможностите са други, но
хроничната неадекватност
на финансирането
правят нещата много по- трудни."
Според Гергова може да се предположи, че накитите са принадлежали на съпругата на владетеля: "Но тяхното заравяне в сандъчето в насипа на могилата предполага, че те вече са имали смисъла на дар към боговете. Към тези, към които са се отправяли душите на заслужилите безсмъртие."
Според нея златните предмети могат да се разделят в три групи: "Едната включва златни апликации към конска сбруя. От задната им страна има запазени късчета кожа, което означава, че сбруята е била положена цяла, с апликираните към нея украси. Може да се предположи, че
тя е принадлежала на любимия кон на владетеля
Множеството златни комплекти от апликации за конска сбруя от земите на гетите потвърждават силата и мощта на техните владетели и аристокрацията. Същевременно фини инструменти, матрици, слитъци от злато и сребро от вътрешността на гетските земи, включително и от елинистичния град Хелис в Сборяново, свидетелстват за действащи златарски ателиета не само в гръцките колонии."
Втората група включва комплект златни накити, които са изработени в един стил. Това са
четири спирални
златни гривни и златна диадема без аналог
"Те са със скулптирани изображения на неоткривани като че ли досега митологични същества - сатиреси, лъвове, пантери, розети и др. - казва проф. Гергова. - И пръстен с изображение на Херос във висок релеф. В колекцията на нашия Национален археологически институт с музей има подобен пръстен от Одесос. Това прави съкровището още по-важен източник за политическите взаимоотношения между гетските владетели и гръцките колонии."
Според Гергова не е изключено накитите да са част от даровете, с които гръцките градове плащали на тракийските владетели за тяхното покровителство.
"За него знаем от писмените извори", допълва проф. Гергова.
"Златни нишки, стотици миниатюрни мъниста, както и апликации с филигранна украса, с вграден бял и син емайл, вероятно са принадлежали на златотъкана материя, която изглежда е била традиционен дар в едно царско тракийско погребение", смята Гергова.

 

Проф. Диана Гергова: Определени кръгове ще си разпределят археологическите обекти и парите от ЕС

С новия закон за културното наследство хем искат да се
преборят с корупцията, хем узаконяват корупционни схеми

 - Г-жо Гергова, има ли нещо в съкровището, което ви озадачава?
- Нищо в съкровището не ме озадачава. Това не означава, че няма много въпроси, на които тепърва ще извличам най- верния отговор от анализа на прекрасните находки. Но като цяло то само може да ме радва ,и то много, защото е неочаквано и искрящо от красота потвърждение на моята реконструкция на обредите на обезсмъртяването, които гетите са практикували. Както казва Херодот за тях -
те "обезсмъртяват"
Опитът ми да разгадая какво се крие зад това Херодотово твърдение, е причината години наред да се занимавам с археологическото проучване на царските, елитарни некрополи на Даусдава (Града на вълците) или още Хелис - гетската духовна и политическа столица в резервата Сборяново.
Гетското погребение е свързано с тайнствата на Орфеевите мистерии, със сложна система от специфично третиране на костите и даровете, с тяхното препогребване, с вдълбаването на ритуални ями, извършване на серия от жертвоприношения на свещените за гетите животни - коня и кучето, полагане на дарове, излияния и други постпогребални обреди. Те се извършвали успоредно с насипването на могилите над гробниците. Именно такъв дар към боговете е и дървеното сандъче със златни предмети, което бе открито в процеса на изследването на насипа на най-високата от могилите в царския гетски некропол - Голямата Свещарска или Омуртаговата могила.
Съкровището е между
земята и небето,
съпътствуващо душата по пътя към безсмъртието. Не ми е познат друг такъв случай в археологията - да откриеш на дълбочина 8 метра от повърхността на могилата такава компактна находка, при това с толкова скъпоценни предмети, е уникално събитие. Това мое откритие е награда за дългогодишните ми усилия и битки, но и
награда от съдбата
- Какво мислите за готвените промени в Закона за културното наследство?
- Тези промени окончателно ще блокират системата за опазване на наследството и най-вече на арехологическото, което е най-застрашено. Сегашният закон въведе преди няколко години откровено корупционни практики, които са факт и всички страдаме от това, че пречат на работата ни. Парадоксално е, но трябва да видите - в интернет е становището на ГЕРБ по проектозакона за културното наследство, внесен в парламента от 2008 г. Тогава остро са критикувани същите тези недъзи на сега действащия закон, против които сме и ние, и всички други професионални кръгове. Сега обаче се оказва ,че някой използва ГЕРБ, за да наложи окончателно като господстващи корупционните схеми, маскирани под псевдозагриженост за наследството, която можете да видите в мотивите.
Законът и в настоящия си вид е пълен с неизпълними изисквания, но въпреки официално внесените искания - например от Научния съвет на Националния археологически институт за тяхното премахване, никакви промени до сега не бяха направени. Продължаваме да вървим в обратната на логиката и ефективността посока. С новите поправки ще има вече само корупция и никаква работа.
Археологията е наука и теренната археологическа дейност е изследователска по своята същност, свързана с професионалната компетентност на археолога. Доказалият се през целия ХХ век и непроменян при различните политически строеве разрешителен режим за археологическите проучвания се базираше именно на оценката на професионализма на изследователя. Тя се правеше във възможно най-широкия професионален кръг. Например през 70 те години утвърждаването на тракологията като ново научно интердисциплинарно направление доведе до археологически проучвания на терен, които разкриха
неподозирани по своята значимост паметници
през изминалите десетилетия. И това беше принос не на архитектите и реставраторите, а на учените - историци и археолози. Благодарение на това направление сега имаме разкрити десетки неповторими паметници на тракийската култура, които също поради този антизакон тънат в бурени.
Втори пример е сега действащата национална информационна система "Археологическа карта на България". И тя беше инициирана и създадена в Националния археологически институт с музей при БАН за нуждите на опазването на археологическото наследство на страната и за работата на всички заинтересовани институции - съдебна система, полиция, инфраструктурни проекти, а не от Министерството на културата. Сега научният,
професионалният подход
се замества от едно некомпетентно администриране
Утвърдени международно професионални институции като Националния археологически институт с музей при БАН, получил най-високата европейска оценка за "лидерска" институция в проучването и опазането на археологическото наследство, както и водещи специалисти, които познават конкретно всички проблеми и обекти от даден период в цялата страна, са извадени от членство в новия, така наречен Експертен съвет към министъра на културата. Той ще взема окончателни решения и ще бъде председателстван също не от най-информирания, какъвто е директорът на Националния археологически институт.
В съвета са включени хора, преобладаващо от институции, подчинени на министъра на културата и поради естеството на работата им само откъслечно запознати с проблемите. Ще докладват не тези, които познават проблемите, а хора, частично запознати с тях, при това на още по- некомпетентни. Ще кипи безмислен и некомпетентен труд. Повече от видима е зависимостта на предлаганите нови съвети - дори не толкова от министъра, колкото от чисто
финансовите интереси
на определени кръгове
Тези интереси ще бъдат прокарвани от тези архитекти и реставратори, които работят директно с министъра. А благодарение на новите поправки, тайно и явно ще са си поделили големите археологически обекти в страната, от които могат да източат чрез проектиране и съгласуване сериозни европейски средства.
- Дайте пример?
- Обявен е търг от община Казанлък - "Долината на тракийските царе - проектиране" - изменение на Общия устройствен план на гр. Казанлък, публикуван на 28.08.2012 г. Забележете, че става въпрос за район, известен именно с археологическите си паметници. В посочения списък на екипа от експерти има изредени всякакви специалности, но не и археолози или поне археолог. Виждате каква е тенденцията, която още негласувана, влиза в действие - да се елиминират именно археолозите, върху чийто труд сега други ще участват в разпределението на благата.
А без участието на професионалистите археолози как ще подходите професионално към чисто археологически пространства! Нека да кажем и че заглавието на проекта е абсолютно некомпетентно и подвеждащо. Това е долината само на Одриските царе, а не на всички, защото имаме и Долина на гетските царе. Очаква се обявяването и на конкурс за площад "Света Неделя" в София. Тук под земята има открити забележителни археологически паметници. И отново, както се говори - все едно че ги няма.
Очевиден е конфликтът
на интереси,
заложен в закона - защото чиновниците в Министерството на културата, не министърът, искат да решават и манипулират всичко - разрешителни режими, средства за разкопки, които отново ще се раздават от тях, решаване на съдбата на паметниците, съгласуване на проектите за експонирането на археологическите обекти. Вече имаме конкретни примери как некомпетентно се ограничава обхватът на археологическото проучване в полза на такива финансови интереси. И колко археологически обекти бяха съсипани само за една година под претекст ,че ги експонираме по Европейски проекти.
- Тогава какъв е статутът на учения?
- Този, който знае най-много в една област, е не само със заплата под средната за страната, но на практика и без права, защото неговите намерения ще са зависими от абсолютно некомпетентни институции и лица - "експерти", кметове, собственици. Неговият труд е в основата на печалби за други. Така всеки археолог може да бъде спрян по средата на изследването си.
Колкото повече знае, толкова повече ще е зависим от незнаещите. Научните проблеми вместо в БАН и в Министерството на образованието и науката ще се решават в Министерството на културата и от местна и регионална администрация, на която се подшушва какво да прави. Няма да е възможно да се планира каквато и да е изследователска работа, нито пък ефективно да се спасява от разруха археологическото наследство. Разрешителните за спасителни разкопки вместо да се издават както досега - когато е необходимо, се предвижда да висят седмица и повече в Министерството на културата за одобрение. Предлаганите промени в закона имат претенцията, че така наследството ще се опазва по-ефективно, но всъщност
системата става все по-мудна, неефективна
и некомпетентна
Параоксално е, че ГЕРБ в своето становище преди 4 години се изказват в полза на децентрализация на отговорностите и дори за разширяване и регламентиране правата и на други научни институции освен на Националния археологически институт с музей при БАН, като Националната художествена галерия, Етнографския институт и др. Сега се върви към нефункционираща централизация. Министърът трябва да сложи стотици подписа върху нещо, от което няма как да разбира, върху разрешителни за текуща, ежегодна научна дейност, а съветниците му ще са заинтересовани не от опазването на археологическите ни богатства, а от това как, разполагайки с нови лостове,
да се наместят
в проектирането и
поделянето на едни пари
Вижте какво се случва с реалните "дюни" при Несебър, които по документи изобщо не съществуват и 17 души съгласуват нещо, което не познават като история на проблема. Още по-зле ще бъде с приемането на промените в този Закон за културното наследство, защото става въпрос за стотици обекти и защото единствените, които ги познават - археолозите, са елиминирани като пречещи. Археологията и опазването на обектите е конкретна работа на терен. Колкото по-малко бюрокрация, толкова по ефективно и професионално се работи, толкова по-малко средства и време са необходими за спасяването на един паметник. Колкото по-малко посредници, толкова по-малко корупция. Пример са моите проучвания в Сборяново. Осем години търся средства не за започване на нов обект, а за довършване на разкопките на Голямата Свещарска могила, която е знаков паметник и при това на територията на уникален с природата и паметниците си национален резерват. Известно ми е пренебрежението, с което някои "експерти" именно от Министерството на културата са реагирали на исканията ми за финансиране.
Аз отидох с командировъчно за моя сметка
и за щастие - с изключително ефективната подкрепа на "Главбулгарстрой", за да продължа проучванията, които осем години не можех да осъществя. Същевременно други институции прибират приходите от проучените от нас гробници и никой дори не ги контролира как ги влагат. Те имат средствата, харчат ги по свое усмотрение и тъй като не са ги заработили със своя труд, се занимават с битовизми, интриги и пречене, за да оправдаят съществуването си. А елементарният принцип на задължително реинвестиране няма кой да го въведе.
- Нали уж с новия закон ще има търгове за спасителните археологически проучвания?
- Голяма лъжа е, че това ще спести народни пари и че така магистралите ще се строят по-бързо. Сега ние имаме ясни тарифи, определени от Министерството на културата и обнародвани, които позволяват да се знае прогнозната цена. Както и необходимите средства при удължаване на разкопките.
Да не говорим за това, че процентно в общите огромни суми за тези инфраструктурни проекти парите за спасителните разкопки и при сегашните нормативи са повече от трохички. В Швейцария например се дават 6% за осъществяването на спасителните разкопки при инфраструктурни проекти. Когато проучванията са много бавни поради спецификата им, изрязват и пренасят под покрив на друго място целия обект, за да могат археолозите да си направят изследването, а пътищата да се строят. Такъв пример има в модерния музей в Ню Шател - огромна площ с находки от палеолита, които сега са в отделна сграда, запазена за посетители.
За нашата археология, с която би трябвало да се гордеем, защото е изключителна, следва да очакваме отношение като в Швейцария. Или поне като в целия останал цивилизован свят, а не това, което ни се случва.
Ами ако тази глупост- търговете станат действителност? Нали ще започнат съдебни спорове между участниците в търговете? По този начин изграждането на една магистрала ще се забави с години.
Да не говорим дали може да се обяви търг за нещо, което няма дори ясни параметри? Археологическите обекти винаги са с много въпросителни.
Само лопатата дава
ясна представа за археологическата реалност
Когато моите спонсори посетиха Омуртаговата могила и им казах какви са научните ми планове, в които те могат да ми помогнат, те изчислиха, че с подходяща техника обемът работа ще се свърши за 2-3 дни. Откриването на съкровището веднага удвои времето, необходимо за свършването на тази задача. Т. е. цената на спонсорството реално скочи два пъти. А цената на съкровището? То е безценно! Когато мачкате един археологически обект, а примерите само от тази година от страната са повече от драстични, вече никога няма да знаете какво е имало там. Редно ли е
това, което земята ни
е запазила в протежение
на хиляди години, да унищожаваме за ден?
Редно ли европейските проекти уж за социализация на археологически обекти най -често да са свързани с неговото унищожаване, за да се спазят срокове или за да се спестят пари! Впрочем ние бяхме готови още през есента на 2011 г. да осъществим спасителните разкопки по магистрала "Хемус". Започнахме едва през август тази година, колегите ми се прибраха за Коледа, работиха в студ и сняг. Сещате се, че е така не по наша вина, а по вина на бюрократичната ни система. Но
вината за всичко се хвърля пак върху археолозите
Законите трябва да ни осигуряват ясни правила за ефективна и професионална работа по опазването, а не да ни оплитат в такава паяжина от неизпълними изисквания и зависимости от некомпетнетни бюрократи. Така колкото и смислено нещо да започнете, няма да можете да го завършите. Голямата Свещарска могила щеше отдавна да е изцяло проучена. Вместо две години, се оказа, че това става за 20. И проучванията още не са довършени.
- Какво може да се направи?
- Някой трябва да разсече този възел от неадекватности и противоречия, който все повече се затяга около истински работещите и все повече укрепва корупционните схеми. За това също се изисква много решителност и смелост. Ако ще залагаме на културния туризъм, но не само като декларации, това е просто задължително. Ако искаме да се преборим с корупцията, не можем да лансираме и узаконяваме откровено корупционни схеми. Все се надявам, че здравият разум ще победи и този закон, който няма нищо общо с реалността, няма да влезе в зала. За да не губи излишно времето на нашите депутати, за да не ни излага пред света. Необходим ни е нов, ясен и работещ закон.