Познайте колко са сериозните статии за актьора Тодор Колев в цялата българска преса за цялата 2012 г.? Цифром и словом - 4 (четири).
А познайте колко са те само за първата седмица на 2013 г.? Три пъти повече! Тежка болест прати големия актьор в болница и медиите инстинктивно се развълнуваха. Както е добре известно в този бизнес - добрите новини са лошите новини. Медиите в повечето случаи са само огледало на обществото ни. Те услужливо хранят интереса на обикновения човек, който от векове неизменно се е вълнувал силно от болестите и от смъртта. Затова често и големите личности привличат вниманието му, изправени пред тежки изпитания.
В България обаче тази голяма несправедливост е още по-контрастна и по правило големите имена, легендите в спорта и в изкуството твърде често живеят забравени и умират в нищета.
В едно от последните си интервюта Георги Калоянчев призна, че се чувства самотен и забравен. Някак между другото, след като той ни напусна, си отиде и актрисата Домна Ганева. Забравен, 6 месеца по-рано издъхна и певецът Боян Иванов. Но да спрем дотук - този списък е много дълъг...
Стотици спортисти, поети, легенди от киното и от голямата сцена преживяват последните си дни в крайна мизерия и забрава. Някой знае ли какво прави днес певецът Борис Годжунов? Как оцелява носителят на олимпийски медал Борис Георгиев-Моката?
Учениците чували ли са въобще, че съществува Георги Костадинов, олимпийски шампион по бокс, и че той продава дини на пазара в Бургас, за да преживява? Знаят ли как свързва двата края в София Димитър Добрев - първият български шампион по класическа борба от олимпиада?
Като оставим настрана вниманието на хората, и спортистите, и актьорите, и певците, независимо от постиженията си, получават незаслужено обидни пенсии. Ами самият Тодор Колев? Съпругата му разказа неотдавна, че ако разчита на държавата, трябва да живее с по 200 лева на месец. Великият Наум Шопов получаваше - 250. Ами какво да кажем за Христо Фотев, чиято пенсия бе 46 лева? Един от най-нежните български поети, написал "Колко си хубава" - почина с неплатено парно и телефон.
И всичко това, защото ние, българите, сякаш нямаме памет. Медиите бълват ежечасно псевдоличности - недоказали се актьори от нови сериали, вулгарни риалити герои, певци, които не могат да пеят. Сигурно днес дори учениците от НГДЕК не знаят кой е Дамян Дамянов, но знаят всичко за Пацо от "Биг брадър"...
Миналия месец парламентът гласува пожизнени премии за 250 големи български спортисти. Но кой и кога ще се погрижи и за хората на изкуството?
Може ли държавата да обезщети със 100 милиона лева крайно съмнителни бизнесмени, замесени в скандални афери със заменки, но да остави в мизерия големи актьори, които години наред са ни разплаквали и разсмивали от екрана?
Докато няма памет, легендите ще умират в самота, а медиите ще залитат в канала на пошлия интерес.