Винаги, когато затрещи новогодината еуфория в България, се сещам за видеоклипа "Албански пикник" в youtube, или на английски - albanian picnic with guns.
Тази 4-минутна представителна извадка на най-характерните особености в албанската закуска на открито - http://www.youtube.com/ watch?v=xVOGRP4E8QA, показва 50-60 мъже, насядали на групички на зелена поляна около трима души, които свирят на мандолини.
На моравата цари дух на покой и разбирателство - корави мъже (видимо НЕ пияни) пеят миролюбиво, лицата са опънати в усмивки, а всеки такт на народната песен е отчетен с изстрел във въздуха. Ръката се издига над главите и пълнителят е изпразнен за броени секунди на фона на звънтящите мандолини.
Почеркът на стрелбата - бърз, бавен, в равноделен, в неравноделен такт - издава индивидуалния стил на стрелеца. След изпразването на пълнителя от джобовете се вадят шепи с патрони - зареждането на пистолета е делнично и някак между другото като палене на цигара... и отново изстрелите във въздуха отброяват такта - нещо като щракането с пръсти при нашите западни съседи сърбите и при гърците или тропането с кастанети при испанците.
От време на време мелодията (която при всички случаи е за любов и мъжко приятелство) е прекъсната от дълъг откос, разбира се, от автомат "Калашников", като този път стрелецът е встрани от голямата група на поляната. Само колегата му с бойната карабина не се притеснява да гърми, полегнал между хората. На моменти стрелци по двойки гърмят един след друг, като се гледат в очите, сякаш се надпяват.
У нас по правило голямото гърмене идва за Нова година и без романтика. И за професионализъм и дума не може да става, защото това хоби в страната ни се радва на моментен, хаотичен интерес, удавен в литри алкохол.
Оттук профучават и слепите куршуми в апартаментите на хората, изстреляни от пиян военен пенсионер или бивш полицай от отсрещния блок например, които бяха много характерни за средата на 90-те.
Оттогава твърде много се промени и пазарът на пиротехника в България. Трудолюбивият китайски народ ни заля с всевъзможни пиратки и бомбички. Има и огромно предлагане на фойерверки, които по красота и ефект превъзхождат държавната заря за национални празници.
Българинът обаче няма афинитет към светлинните ефекти. Той обича да трещи яко! Къде е удоволствието, ако не задействаш алармите на поне 6 коли на паркинга?! И що за бомбичка е това, ако съседката на партера още няма тикове от детонацията?!
И защо трябва да си купуваш пиратка, като можеш и сам да си я изобретиш и сглобиш - като 49-годишния Стефан от с. Николово, който загина в първите минути на 2013 г., или 10 години по-младия Пламен от с. Сърнегор, който остана без ръка, и още дузина други пациенти на травматологиите - жертви на късия фитил, на липсата на естетика и традиции в това опасно хоби...
По време на 4-минутния албански клип вероятно се изстрелват повече боеприпаси отколкото един наш боен контингент за месеци в гореща точка по света. Най-любопитното обаче е, че всички албанци доживяват финала на народното парче живи и здрави. По всичко личи - стрелбата в Албания е национален спорт - едно удоволствие, което обаче се упражнява с вроден професионализъм и целогодишно.