- Г-н Фарел, според българския финансов министър ние сме на първо място по фискална дисциплина и макроикономическа стабилност. Тогава защо сме най-бедни?

- Не е необходимо да има противоречие между тях. Има страни, които се стремят към растеж, без да управляват бедността. Има и други, които нямат растеж, но управляват бедността. Въпросът при тази криза не е в макроикономическата стабилност, а в
преразпределението на социални придобивки, свързани с фундаменталните права на гражданите.

- Финансовият министър Симеон Дянков казва, че имаме шанс да стигнем по доходи Гърция през следващите три години? Имаме ли шанс, тръгвайки от дъното?

- Работата на финансовия министър е да представя оптимистична картина, а дали тя има връзка с реалността, хората само могат да преценят. Подобна е ситуацията не само у вас. Управляващите искат хората да вярват в налаганата от тях политика. В момента се нуждаем от ЕС, който единствен може да обедини много и различни страни, които се опитват да управляват неравенствата. Ето защо е много важно правителствата да започнат да си сътрудничат в това отношение и да не се състезават едно с друго, стоейки на дъното "в надпревара към дъното". Този подход трябва да се отхвърли от ЕС.

- Как страни като България могат да се справят с високата безработица?

- Моите колеги от мрежата "Антибедност" у вас ме информират за ситуацията тук. Решенията имат много нива. Необходимо е да се смени моделът на развитие, в това отношение е много важен Европейският структурен фонд. За България е важно, че 20% от следващия Европейски социален фонд са предназначени за борба с бедността и социалното включване. На фона на Брутния вътрешен продукт и европейските структурни фондове, това е малка сума. Ако има истинска солидарност в ЕС и се заделя малък процент за тази цел, той ще е достатъчен, за да има силна борба с бедността. На този етап ситуацията показва, че няма истинска солидарност на европейско ниво.

 - България, която е най-бедната в ЕС, как да се справи с бедността?

- Може да използвате познатите мерки за борба с бедността, които бяха много полезни при други страни. Факт е, че 60-70 % от българското население живее в бедност или е изправено пред подобен риск. Много шумно се говори за политиката на строги мерки и икономии у вас. Но истината е, че вие прилагате тази фискална политика много дълго време, а продължавате да страдате от последиците й. Защо трябва да се повтарят едни и същи грешки? Защото политическите лидери продължават да следват този неолиберален модел, който причинява огромни вреди.

- Как да намалим бедността, след като неравенството в обществото се задълбочава?

- Не можете. Това е част от проблема. Никакви мерки няма да помогнат, ако не се насочат към преодоляване на неравенството в ЕС. А то е резултат от неолибералния модел, който следват много политически лидери в Европа. Ако неравенството расте, няма как да се справим с бедността. Колкото по-голямо е то, толкова по-големи социални проблеми има в дадена страна. Има прекалено много изследвания за драматичното влияние на неравенството в обществото. Колкото по-малко е то, толкова по-добре за всички.

За съжаление тези изследвания не са на почит сред политическите елити. И това е в основата на големите проблеми на демокрациите. Основното предизвикателство е бедността и фактът, че само 31% от населението вярват в институциите. За нас
това е дефицит на демокрация. ЕС е доброволен съюз и всички трябва внимателно да следим какво е влиянието на тези мерки, целящи преодоляване на бедността и неравенството.

- Какво бихте казали на премиера Бойко Борисов?

- Да подложим на обсъждане документа за създаване на монетарния и фискалния съюз, който е напълно погрешен. В него няма демократични елементи и не може да доведе до икономическо развитие. Необходим е реален анализ за причините за състоянието, в което живеят хората в ЕС.

- Защо правителството на най-бедната страна в ЕС предпочита да инвестира в пътища, а не в индексиране на доходите на най-бедните?

- Българското правителство не е единствено в това отношение. Тази тенденция върви в ЕС отдавна. Политиците предпочитат да инвестират в инфраструктурата, а не в хората.Това е част от същия проблем с модела капитализъм. Управляващите е необходимо да се концентрират върху хората и върху формата на капитализъм.
Важно е да се обърне специално внимание на тази форма, която води до социалната икономика. Тя е много по-свързана с обществото, а не просто с някакви сгради и с натрупвания на средства, които се концентрират в една малка група от хора.

- Либералните икономисти казват, че социалните държави в ЕС се провалят?

- Да, те са под натиск, защото е налице отклоняване на благосъстояние и средства от публичния сектор към частния. Паралелно с това се засилват националистическите тенденции и липсата на солидарност. Жалко е, че богатите страни не искат да защитят интересите на всички.

- Каква е прогнозата ви за ЕС, ще се увеличават ли протестните движения?

- Да, може би се нуждаем от "Европейска пролет". Знаем, че в Африка тя доведе до определени промени - хората се промениха и институциите се промениха.  Необходим е много различен тип Европейски съюз, който е много по-близо до гражданите и се движи в обратна на сегашната посока. Ако това не стане, аз съм много разтревожен за развитието на ситуацията в ЕС през следващите няколко години. Прогнозата ми вече се потвърждава от определени процеси в някои страни.

- Каква е основната цел на организацията ви?

- Нашата организация се занимава с много практични неща - правим анализи и заедно проучваме влиянието на политиките на ЕС - дали се отразяват позитивно или негативно на нивото на бедността в съюза.

Също се опитваме да предадем нашия опит, за да се постигне един по-добър модел на живот в Европа. Към момента около 120 млн. души в ЕС живеят в бедност. Нараснали са с 4 млн. души спрямо миналата година. Целта е да се намалят поне с 20 млн.