Има ли нещо общо между атентата в Бургас и убийството на американския посланик в Либия? Очаквайте с нетърпение и тази версия - тя е твърде любопитна и удобна, за да не изскочи на бял свят.
На световните конспиратолози сигурно вече са им пламнали главите. Стана ясно, че филмът "Невинността на мюсюлманите" е съшита с бели конци шпионска провокация, а атентатът срещу американското консулство в Бенгази е предварително планирана операция, в която няма нищо спонтанно. Антиамериканските демонстрации в целия мюсюлмански свят сигурно са
неочаквано усложнение
Сега остава да разберем дали между филма и атентата има някаква връзка. И ако да - кой може да стои зад подобна двойна комбинация?
Докато тайните служби на САЩ нищят загадката, всеки може да се забавлява с хипотези и дедукции. Защо не и вашият скромен кореспондент? Класиката е да зададем простия въпрос "Кому е изгодно?" Аз бих дал три възможни отговора, тъй като Господ обича троицата:
1. Изгодно е за израелския лидер Нетаняху, който от няколко месеца се опитва да въвлече САЩ в атака срещу Иран. Обама се опъва, Ромни е "за". Ако Обама се провали на изборите, Израел ще получи зелена светлина. Много вероятно е тъкмо Нетаняху да свърже Бенгази с Бургас и "Хизбула".
2. Изгодно е за Саудитска Арабия, Катар, Турция и останалите "приятели на Сирия", които нямат търпение да приключат с режима на Асад.
3. Изгодно е и за десните сили в САЩ, които не могат да допуснат втори мандат на Обама. За тях е все едно дали е "Хизбула" или "Ал Кайда", а защо не и Путин?
Разбира се, вероятно пропускам поне една-две магистрални хипотези, които са свързани с евентуално отмъщение или контраудар от страна на Сирия, "Хизбула", "Ал Кайда", талибаните и така нататък. Лично на мен те ми се струват неразумни и затова - малко вероятни. Ако бях на мястото на Асад, последното нещо, което бих направил, е да си търся още по-голяма беля. За Сирия, Иран и "Хизбула"
това ще е нещо като
"ела вълчо, изяж ме"
"Ал Кайда" пък напоследък явно е заета с войната срещу Сирия. Талибаните постепенно и спокойно си печелят войната в Афганистан по метода на изчакването и бавното пускане на кръв, търсейки споразумение със САЩ. За какво им е отново да предизвикват Божия гняв?
Както и да е, аз не съм специалист по Близкия изток и затова прескачам първите две хипотези. Но тъй като много внимателно следя американската политика, и то не от вчера или от оня ден, не мога да не се спра на третата версия. Когато става дума кой ще владее света през следващите 4 години, всякакви заговори са възможни и всичко, което е възможно, вече се е случвало.
От 1933 г. досега никога американската политика не е била толкова поляризирана, а обществото не е било толкова разделено, нахъсено, разочаровано и тревожно. Обама произнася пламенни социалистически речи, но делата му са все банкероугодни.

Неговите избиратели с удоволствие биха го изоставили, ако имаха по-добра алтернатива. Но алтернативата е Мит Ромни и неговият партньор, ултрадесният Пол Райън, който обещава да свали жизненото равнище на средния американец с около 25 процента, като ореже почти всички социални програми, като намали данъците за най-богатите и ги увеличи за бедните. Разочарованието от Обама се балансира със страха от Ромни, а както знаем, страхът е по-силен. Затова социологическите проучвания все още дават леко предимство за Обама. Но само малко е нужно, за да наклони везните.
Веднага след убийството на американския посланик в Либия, Ромни и пропагандният му щаб въведоха нов термин - "картъризация" на американската външна политика. Аналогията е с кризата със заложниците в Иран, която се случи по времето на президента Джими Картър. На 4 ноември 1979 г. ислямистки студенти превзеха американското посолство в Техеран и взеха за заложници общо 52-ма души, предимно американски дипломати и дипломатически персонал. Техният плен продължи цели 444 дни, през които светът и САЩ седяха на тръни. След като не успя да постигне нищо с помощта на преговорите, президентът Картър възложи на военните да извършат военна операция от израелски тип - внезапно нападение, освобождаване на заложниците и дим да ги няма.
Но ако е искал израелска операция, Картър е трябвало да я възложи на израелците. Защото операцията на американските военни се провали мизерно. Лидерът на ислямската революция в Иран, Аятолах Хомейни, обяви, че лично Аллах е наказал американците. Престижът на президента Картър в САЩ се срина точно преди изборите през 1980 година и така той стана лесна плячка за републиканците.
Картър се провали с военната операция, но направи силен стратегически ход. Той насърчи диктатора на Ирак Саддам Хюсеин да започне война срещу Иран. На Техеран му потрябваха спешно пари за оръжия, а САЩ бяха замразили няколко ирански милиарда и доста злато в американските банки. След дълги преговори бе постигнато споразумение САЩ да освободи парите, а Техеран освободи заложниците. Въпросът бе кога ще стане това - дали при президентството на Картър или след като новоизбраният Роналд Рейгън положи клетва?
Естествено, Картър бързаше. На летището чакаха алжирски самолети, за да натоварят парите и златото. Но изведнъж се оказа, че американските банки не разполагат със средствата. Естествено, златото и парите бяха събрани, но цяло денонощие бе изгубено.
И докато Уолстрийт се мотаеше със събирането на иранските пари, Рейгън успя да положи клетвата. В момента, в който той приключи знаменитата си реч, която и до ден днешен звучи по някои български радостанции, Техеран освободи заложниците. Така Картър бе унизен докрай, а Рейгън се превърна в национален герой.
Изминали са 32 години, но и до днес този епизод се смята за едно от най-големите унижения в американската история. Затова и Джими Картър минава за "провален" президент. Когато Картър дойде на власт през 1976 г., САЩ още се съвземаше от унижението на Виетнамската война. Новият президент обяви, че вече ще води международна политика, базирана на най-високите морални принципи - за разлика от тотално компрометираното управление на Никсън преди него: "Ние отговаряхме на огъня с огън, без да се замисляме, че понякога огънят най-добре се потушава с вода. Този подход се провали, като Виетнам бе най-добрият пример на неговата интелектуална и морална нищета. Обаче чрез този провал, ние намерихме пътя си назад към нашите собствени принципи и ценности и си върнахме изгубеното самочувствие."
Ако оставим настрана иранския инцидент, външната политика на Картър бе дори много успешна. По негово време се сключи споразумението от Кемп Дейвид, с което Израел получи сигурност, а Египет обърна гръб на Москва и се превърна във верен съюзник на САЩ. Пак по негово време Иран и Ирак бяха противопоставени. Пак по негово време СССР направи грешката да нахлуе в Афганистан, а САЩ успя да накара, кажи-речи, всички развити страни да бойкотират олимпиадата в Москва. С това започна изолацията на СССР, която доведе до разпада на империята. Когато Картър встъпи в длъжност, международният престиж на САЩ бе на най-ниското си равнище в резултат от Виетнамската война. Когато слезе от поста, Чичо Сам бе отново на мода. Така че от гледна точка на американските интереси, Картър бе дори изключително успешен президент.
Както и да е, днес името на Картър се превърна в любимата бухалка на Ромни и неговите пиари.
Веднага след атентата Ромни се нахвърли на външната политика на Обама, нарече я безгръбначна, слаба, безхарактерна и, разбира се, извика наяве спомена за провала на Картър. Но също както при Картър, политиката на Обама изобщо не е провал - ако я разглеждаме откъм американските интереси. Той е първият човек в света, който получи Нобеловата награда за мир предварително - за предстоящи заслуги. Формално погледнато, окупацията на Ирак вече приключи. Същото е на път да стане и в Афганистан. Серията от арабски революции и преврати премина без американска военна намеса, а горещите картофи в Либия ги извадиха французите.
И накрая, ще си позволя една шеговита прогноза, породена от моето невежество. Ако Обама победи на изборите, може да се окаже, че атентатът в Бургас е дело на "Ал Кайда". Ако победи Ромни - "Хизбула". Но до изборите в САЩ остават около месец и половина, така че има време и други актьори да излязат на сцената.