България е двойкаджия, България е отличник.
След като вече два месеца западноевропейските медии ни рисуват като държавата на мафията, най-сетне едно интервю на Симеон Дянков в немското списание "Шпигел" ни представя като челник в реформите и остров на стабилността. Това е чудесно, време беше Европа да ни погледне през розовите очила.
Но има един деликатен момент - докато България на Дянков е в розово, България на Цветанов и Борисов е в сатанинско черно. Това не може да не породи завист и вътрешен конфликт във властта. Справедливо ли е - излиза, че ангелските ни финанси вече са достойни за еврозоната, докато грешната ни плът е недостойна за Шенген.
Това много
напомня времената
на поп Богомил
За него всичко земно и светско е от Лукавого, но душата човешка трябва да се стреми към Бога чрез пости, лишения, самобичуване и затягане на бюджета.
"Шпигел" по принцип е по-скоро вляво от центъра, но немският избирател е така вбесен от опасността да плаща дълговете на Гърция, Испания, Италия и другите евентуални "прасета", че явно германската преса жадува за великомъченици и "отличници" от рода на реформатора Дянков.
Хвалбите на Дянков галят много приятно ухото на световната десница - те са аргумент, че затягането на коланите не пречи на растежа. Затова уважаваното списание временно прибира в чекмеджето "държавата на мафията" и вади "държавата отличник". Нека Гърция гледа и се учи. Да затегне колана и да плати за мерцедесите.
"С икономически растеж от пет процента за изминалото десетилетие, с едно от най-ниските нива на обща задлъжнялост в ЕС и с икономика, която в момента дори разполага с малък излишък, България, която заедно с Румъния дълго беше лошото дете на Европа, се превърна в отличник по време на кризата" - започва Шпигел.
Пет процента среден растеж за десетилетието?
Откъде ги вадят
тези статистики?
Пет процента бе средният растеж между 2002 г. и 2008 година, а от тогава се наблюдава предимно спад. Българският БВП все още не е достигнал предкризисното ниво, така че официално ние и сега сме в депресия.
Четвърта година депресия, която щеше да е много по-тежка, ако не бе харченето на резерва. Нещо повече, през първото тримесечие на 2012 г. имаше нов спад на брутния продукт в номинални числа. Статистиката обаче приложи творчески корективи, за да го дръпне леко над нулата.
Няма да се спирам на останалите хвалби в интервюто, защото всички виждаме и усещаме какво се случва у нас. Изобщо не сме за хвалба. А и продажбата на облигации при 4,5 на сто лихва не е повод за гордост, след като същият заем можеше да се вземе от МВФ и Световната банка при 1,5 на сто без никакви условия. Но явно неолибералите, които докараха Европа до катастрофа, имат такава отчаяна нужда от положителни примери, че вече дори боса и гола България става за манекен.
В миналото отличникът бе Ирландия. Сега Ирландия е като въжето в дома на обесения. Новият хит е Естония - държавата, която последна влезе в еврозоната и води политика на строги икономии, плосък данък, балансиран бюджет, никакви заеми.
Не минава ден неолибералните коментатори да не ни навират Естония в носа като пътеводна звезда - вижте Естония, учете се от Естония, правете като Естония! В този смисъл г-н Дянков е напълно прав да каже - я вижте България! При нас плоският данък е 10 процента, в Естония е цели 21 процента, при това ниските доходи са освободени. Пълен комунизъм. Не ние трябва да се учим от Естония, а Естония трябва да се учи от нас! Още повече че
петгодишната тенденция на
естонския БВП е много по-зле от нашата
Ето една графика от Евростат:
Както виждате, през първото тримесечие на 2012 г. естонският БВП е с около 8 процента по-нисък в сравнение с 2007 година. Безработицата в момента е над 10 на сто, а сериозен процент от населението е застрашено от гладна смърт, след като само за тази година Европейският съюз раздава чрез благотворителните организации 2571 тона зърнени храни и 590 800 литра олио. http://www.baltic-course.com/ eng/markets_and_companies/ ?doc=59582
В по-далечното минало неолибералите ни даваха за пример Хонконг, после минаха през Ирландия, а сега зациклиха на Естония - все икономики, които нямат нищо общо с нашето положение. Това са така наречените “икономически хъбове”, които служат за мост, през който бизнесът нахлува в огромни пазари. Да се копираме от тях, граничи с лудостта, все едно прасе да се опитва да литне от ръба на някой покрив. Но нека все пак се вгледаме в дереджето на братска Естония.
Цяло чудо е, че Естония не е поне 2 пъти по-богата. Тя има едва 1,3 милиона жители. Половината от брутния  продукт се дължи на града-пристанище Талин, който отваря целия евроазиатски континент към скандинавските страни и Германия. Всички жп линии на бившия Съветски съюз излизат в Талин и Рига, столицата на Латвия. Ако някой казахстански или монголски лорд реши да си купи волво, нищо чудно контейнерът да бъде разтоварен в Талин.
На това отгоре износът на Естония се равнява на 80 на сто от нейния брутен продукт, а клиентите  са все държави, които най-малко бяха засегнати от кризата - Германия, Финландия, Швеция, Русия. Фактът, че Естония все още не е излязла от депресията, говори много лошо за неолибералния икономически модел. Тук няма да се спирам на естонската култура, която се родее с германската и по принцип е перфектна за капитализма. Естонецът е работлив, организиран и предприемчив. Ако нещо му пречи да стане по-богат и от немеца, това е неолибералното затягане на колана и политиката на социално неравенство.
Неолиберализмът претърпя жесток пропаганден удар през последния месец - новината е, че
средният канадец вече е по-богат
от средния американец
В момента САЩ е раят на милиардерите - богатите плащат най-ниските данъци от 90 години. В Канада е обратното, това е държава със стръмно пропорционално облагане, в която здравеопазването е напълно безплатно за всички. В САЩ нивото на неравенството е едно от най-високите в света, в Канада е сред най-ниските. В началото на рейгъномиката Канада бе бедният северен съсед, а ето, че съседът вече кара по-скъпа кола!
Кои държави в Европа са най-стабилни днес? В никакъв случай Естония. Нито пък България, пази Боже. Ако ние ставаме за манекени за неолиберализма, значи скелетът е на мода.
Истината ще ни извади очите - най-добре се представят държавите с ниска степен на неравенството, развити социални мрежи, пропорционално облагане с горни ставки от 50 до 70 на сто - Германия, Швеция, Финландия, Норвегия, Дания и така нататък. При това най-добре са държавите, които са запазили националните си валути и могат да водят собствена монетарна политика.