Отдавна погребаната идея за закон за печата неочаквано възкръсна в началото на миналата седмица и към сряда пак се кютна в ковчега, вероятно защото някой обясни на премиера за какво иде реч. Хубавото на това събитие е, че някои хора веднага наскачаха възторжено и тяхната истинска същност лъсна на показ. За кой ли път.
Отначало изглеждаше като че ли идеята тръгва от ГЕРБ, но БСП веднага си присвои заслугата. Щом и управляващи, и опозиция искат закон за печата, на всеки нормален човек му светва червената лампичка. Зомби! Но за дежурните медийни "експерти" това са нови работни места. За тях нерегулираният печат е като неприватизирана ВиК мрежа или още неизсечена гора.
Когато обаче българският печат наистина има нужда от защита, тези хора минават в нелегалност. Така стана по време на вестникарския дъмпинг през 1996-1997 година, така стана и при въвеждането на ДДС-то за вестниците, и при борбите за монопол в разпространението, и при атаката на правителството на Филип Димитров срещу независимия печат, и така нататък, и така нататък.
Ще ви разкрия

една обществена тайна

- водещите медийни "експерти" в България си нямат понятие от медии... Трябва да си наистина паднал от луната, за да ти хрумне, че някакъв обществен орган трябва да защитава вестникарските репортери от поръчките на своите ръководители. Но както циганите бяха преименувани на роми, така и цензорите станаха експерти не без помощта на същите фондации.
За да видим откъде тръгнаха тези експерти, нека се върнем в далечната 1991 година, когато от името на СБЖ в парламента попадна един проектозакон за печата. В него се предвиждаше да се създаде едно "министерство на истината" - регулаторен орган към правителството, който да може да спира вестници, да уволнява главни редактори и да им забранява да упражняват професията за 5 години напред.
Същата тази група мъдри глави продължава да ги ражда до ден днешен. Предполагам, че тогава бяха обидени от вестникарската революция и най-вече от факта, че нямат нито талант, нито професионализъм, за да се включат в нея. Всяка сутрин тези хора ставаха, пиеха си кафето и пишеха по една статия какъв хулигански вестник е "24 часа", как развалил прекрасния български на стария "Работническо дело". Някои дори защитиха дисертации, хабилитираха се и сега се правят на "експерти".
Подобно на тези мислители, в началото на миналия век други са доказали по научен път, че

самолетът никога няма
да може да лети

Това прави ли ги "експерти" по авиация? Е, както самолетите днес летят навсякъде, така и всички вестници в един момент заприличаха на уж тотално сбъркания "24 часа". Даже дойде време, когато всички главни редактори на другите всекидневници бяха бивши кадри на "24 часа". Но не е известно някой "медиен експерт" да си е изгорил дисертацията или монографията.

За съжаление, ние, вестникарите, също се самоизяждаме. Някои талантливи и кадърни колеги се озлобиха, тъй като навремето не успяха да стигнат до ниво зам. главен и главен редактор и сега са изпълнени с неприязън към самата система. Те никога няма да си дадат сметка, че

просто не са родени за ръководители

Именно защото пишат талантливо, те така и не схванаха, че завеждащият на отдел трябва да обслужва другите. И тъй като у нас заплатите следват йерархията, добрите автори не може да не са фрустрирани.
Разбира се, при някои от обидените колеги претенциите далеч надхвърляха възможностите, но иди им го обясни. То е все едно да убедиш Соня Васи, че не може да пее. Личното им разочарование се превърна в лична вендета към бившите колеги и работодатели, а оттам дойде и стремежът им да раздават присъди чрез какви ли не обществени заседания и седенки. Горките, те не разбират, че са само маши в ръцете на олигархията.
Моят съвет към тях е - участвайте в медийните седенки, но дайте си сметка за какво се борите. Дали искате повече свобода, или отваряте вратата за политическа намеса? И по-малко си псувайте бившите работодатели, утре може пак да опрете до тях.
Да, печатът ни има огромни проблеми. Но

проблемите на вестниците
може да ги реши само читателят

Как? Чрез честна конкуренция. Ако нямаше монопол в разпространението и рекламата, ако нямаше държавни субсидии, ако съдът решаваше честно и ефективно делата за клевети и обиди, вестниците щяха да работят само за читателя. Така че става дума за най-общите условия за бизнес у нас. Каквото важи за вестниците, то важи и за всички останали предприятия. Ако някой ви каже, че вестникът е нещо различно от другия бизнес, че той трябва да възпитава, да облагородява чувствата - значи си търси служба като цензор.

Щом се е образувал монопол в разпространението, държавата
трябва да се намеси

- независимо дали става дума за вестници или за кисело мляко - проблемът е еднакъв за целия бизнес и вестникът няма никаква нужда от специален режим.
Миналата седмица научихме също така, че някои медии получавали субсидии. Леееко се подвига крайчето на завесата, за да лъснат някакви телесни части, и после пак се спуска. Това не е сериозно, дори е обидно. Обществото не е воайор! Всички субсидии трябва да са 100 на сто прозрачни, да се публикуват в специален регистър и да могат да се обжалват от ощетените. В момента с тях се извършват същите манипулации, каквито и с досиетата - на час по лъжичка, едни излизат наяве, други са скрити и точно те са най-опасните. Проблемът е същият, както и при всички субсидии. Но нима това се решава със закон за печата?

Прозрачност на собствеността?
А защо само за медиите?

Това трябва да важи за всеки друг бизнес, особено когато е свързан с приватизации и преразпределение на обществени средства. В момента е много лесно да създадеш фасада от фиктивни собственици, зад тях да скриеш друга фасада, зад нея трета и така нататък. Законът, който ще събори тези фасади, няма нищо общо с печата.
Но да се върнем към голямата бомба, заложена в замисъла за нов Закон за печата - журналистите да могат да си публикуват каквото искат, а собственикът да не може да им дава указания. Не случайно тази идея се роди от едни социолози, които се занимават с политически пиар. Големият им проблем е, че редакторите зорко бдят за всякаква скрита реклама, която не е дошла от рекламния отдел. Който е работил във вестник на ниво зам. главен редактор, добре знае за какво става дума.

На практика пиар конгломератите
искат по-евтин достъп до страниците
на вестниците

Те не могат да се примирят с факта, че ръководствата спират поръчковите текстове, които всеки ден бликат отдолу, през репортерите. Понякога това става по най-невинен начин. Много често неопитният репортер не разбира, че го използват за пощенска кутия и тогава редакторът му помага да разбере. Целта е да се взриви тази система за колективен контрол. И какъв ще е резултатът? Никакъв, защото в такъв случай вестниците ще затворят кепенци до 1 месец.