Ако се съди по холивудските филми, да обереш банка не е никакъв проблем - драмата настъпва при подялбата на парите. Обикновено шефът на бандата се опитва да прецака другарите си и екшънът започва от тук нататък.
Точно същото се случва с избирателната система в България. Големият обир бе въвеждането на пропорционалната избирателна система без никакво допитване до населението. С това партийните елити си присвоиха правото да вкарат в парламента своите хора с автобус. Това мина гладко, но после тръгнаха холивудските екшъни за подялбата на плячката. Затова и
ремонтите на избирателния закон не спират вече 22 години
Всеки парламент ремонтира този закон поне веднъж, а някои - по два, три, че и повече пъти. И колкото повече го ремонтира, толкова повече скандали и жалби в Брюксел.
Като че ли вчера ГЕРБ прие цялостен Изборен кодекс, който щеше да сложи край на перманентния ремонт. Но този край май сложи ново начало. За първи път от 22 години преход опозиционните партии твърдо отказват да признаят местните избори. Скандалът стигна до Брюксел, от там пък натиснаха управляващите да въведат ред в делбата на плячката. И ето, че
днес ГЕРБ ще прави
 нов основен ремонт
на своя перфектен кодекс. Едно е ясно - че и този ремонт е предпоследен. Дели ли се плячка, скандалът никога не свършва.
 В суматохата обаче лъсна и една нова идея - да се въведе “гръцкият модел”, при който партията победител получава 50 мандата бонус. Например печелите 30 на сто от вота, което ви дава 71 мандата, да речем, но с още 50 подарък го докарвате до 121. При подобна система през 2005 година БСП щеше да получи абсолютно мнозинство и нямаше да прави тройна коалиция.
ГЕРБ официално отрича, но явно идеята се върти в нечии глави. През 2009 г. мажоритарните райони дадоха на ГЕРБ известен бонус, с който те направиха правителство на малцинството и ловко го превърнаха в мнозинство. После сами се отказаха от бонуса и сега сигурно си скубят косите - как ще овладеем положението през 2013 година?
Може би чрез гръцката врътка? Българският политик май смята гръцката политическа система за светъл идеал - от нея той взе примера за задължителния вот, а сега и за бонуса. Явно неговата логика е диаметрално противоположна на здравия разум. Нормалният човек би се вгледал в отличниците - САЩ, Англия, Франция, Швейцария. Уви,
българският политик
 е като пишман турист,
който не се любува на гордите планински върхове, а се е втренчил в боклука край дерето - аха, пластмасови пликчета, фасове, обелки от салам - какви красоти! Защо да не си създам и аз едно такова чудесно кътче в двора?
Да ме извинят гърците, аз много ги уважавам като народ, но избирателната им система е гарантирано най-разложената в цяла Европа. Не случайно българският елит така се е втренчил в нея. За около 90 години тази система е претърпяла поне 100 промени, като всичките имат една и съща цел - да опазят далаверата на олигархията от гнева на избирателя. Опитвайки се да сложат някакво име на гръцката система, политолозите я нарекоха “подсилена пропорционална”. Главната цел на подсилването е да не може да дойде на власт друг, освен “Нова демокрация” или ПАСОК, двете лица на една и съща гръцка статуя.
Ако българският елит беше “подсилил” системата по-отрано, и до днес властта щеше да преминава от БСП в ръцете на СДС и обратното, а новите играчи като НДСВ, ГЕРБ и така нататък изобщо не биха възникнали. Двете партии в Гърция са перфектен и непробиваем олигархичен модел. Щом моделът е непробиваем, няма нужда от нови “проекти”.
Две партии - два рода, а отдолу шават дребни радикални партийки, които призовават жените да са общи и емигрантите - на сапун. До къде води този модел всички видяхме, но уви - най-трудно е да докажеш очевидното.
Ако в Гърция има корупция, кражби и фалшификации на бюджетите, то за това изобщо не са виновни гърците, както внушават медиите. Все едно да кажем, че бедният българин е виновен за заменките и “Кремиковци”. Виновна за гръцката катастрофа е гръцката олигархия, която така си е подсилила избирателната система, че никой да не е в състояние да я смени.
Тези дни на пазара излиза книгата “Бумеранг” на американския автор Майкъл Луис. Ще се похваля, че лично аз я препоръчах на издателството “Изток - Запад”. В нея съвсем ясно е описано как олигархията разграбва напълно безнаказано Гърция, а политиката се е превърнала в частен бизнес. В купона успява да се включи великият манастир Ватопед, перлата на Света гора, който притежава най-чудодейните икони и дори пояса на Дева Мария. Свято място, но западнало. В един момент обаче се сдобива с предприемчива управа с нюх към бизнеса. Монасите изравят отнякъде средновековен документ, с който успяват да си уредят по втория начин собствеността върху брега на малко езеро. След това тръгват по министерствата в Атина и някак чудодейно заменят безполезното езеро срещу 73 държавни имота на обща стойност 1 милиард евро. Сред тях са и някои от обектите, построени за олимпиадата през 2004 година. После манастирът започва да застроява земите със сгради, вили, болници, какво ли не, но не със свои пари, а с директни субсидии от правителството. Целта е богоугодна - да се трупа печалба, с която да се ремонтира манастирът. Защо правителството не дава директно пари за ремонт на манастира, си остава мистерия. След това монасите основават инвестиционен фонд за недвижими имоти “Ватопиад”, който изкупува манастирски инвестиции. Милиарди евро, откраднати от гръцкия данъкоплатец, изтичат в нечии джобове.
Проучването на Майкъл Луис показва, че
атонските монаси са извъртели
тези невероятни далавери
с помощта на тогавашния премиер Константинос Караманлис. Когато някой министър отказвал да подпише, обаждали се от кабинета и той козирувал. Има логика - да купиш подкрепата на Света гора в Гърция, е като да купиш вота на всички роми в България. След като цялата олигархия краде, защо не и светите братя?
В момента 99,999 от гърците ненавиждат своя политически елит. Но те не могат да го сменят дори при пълна катастрофа. Просто системата е такава, че никой не ги пита. Ето например, миналата седмица за финансов министър бе назначен преподавателят по икономика Янис Стурнарас, наречен още “мистър евро”, тъй като игра главна роля при преговорите за влизането на Гърция в еврозоната. Добре де, но нали точно тогава Гърция излъга Брюксел, като си фалшифицира бюджетните данни? При 15 на сто дефицит тя обяви под 3 на сто! Няма начин г-н Стурнарас да е без вина, защо не му се потърси поне някаква морална отговорност, вместо пак да му се връчва ключът от касата? Оказва се обаче, че останалите министри не са по-невинни. Аз не мога да ги съдя, но медиите цитираха видния гръцки неолиберален коментатор Джон Лулис, който твърди следното: “Стурнарас е сериозен, уважаван човек, който ще вдъхне някакво доверие на пазарите. Но той влиза в лошо правителство, в което много старомодни, разточителни политици заемат ключови позиции. Той навлиза в бърлогата на мечката и няма да оцелее без солидната подкрепа на премиера.”
Явно елитът вече не е в състояние
да излъчи свежа плът
 Щом са в политиката, значи са грешни. До онзи ден спасителят в ръжта бе банкерът Василис Рапанос, но той изведнъж получи световъртеж и болки в корема. Банкерите винаги знаят малко повече...
Папандреу - Караманлис - Папандреу - Караманлис - това е гръцкото управление през последните няколко десетилетия. През 1967 г. олигархията спаси положението чрез военен преврат. Днес пак направи преврат, но чрез избирателния закон - състави правителство, което ще прави обратното на това, което пожелаха гърците. И резултатът е неизбежен провал.
Бонусът от 50 мандата бе изпробван за първи път през май 2012 година. Вместо веднага да определи стабилен победител, той доведе до нови избори през юни. В резултат се появи правителство на орела, рака и щуката, което едва ще изкара и половин мандат. Единственият начин тази компания да оцелее повече от 3 месеца е с пари в швейцарски сметки...
Разбира се, гръцкият опит дава и някои ценни поуки. Първата е, че когато една партия променя избирателните закони в своя изгода, обикновено се оказва потърпевша. Този принцип се потвърди и през 2009 г. в България, когато Тройната коалиция промени избирателната система в 12 без пет и в резултат падна от коня. След цяла поредица подобни натъртвания, гръцкият елит измисли един ценен принцип - всякакви промени в избирателния закон важат за по-следващите избори. Например каквото и да приеме ГЕРБ в този мандат, то трябва да се приложи през 2017 година.
Ако сега ГЕРБ въведе това правило, догодина ще трябва да прави избори по системата от 2009 година. Уви, сега това вече е голям риск. Избирателят винаги наказва тези, които променят правилата...