Ето пак един от серията "тъпи съвети" към премиера Бойко Борисов - да прати един човек с автомобил, стълба и трионче от София до Варна, а след това от Варна до София. Понеже е вече трета година след парламентарни избори, пътните знаци са се замаскирали сред храстите и клоните като армейски разузнавачи на учение. Човекът ще спира за малко, ще изрязва храста около знака и ще продължава. Така за една седмица силно ще улесни работата на местните катаджии.
Това лято работата на катаджиите е силно компрометирана. Спират например лада, натоварена с мургаво семейство - що карате със 100 километра в час, а имате знак за 60? "Какъв знак бе, бате, там знакът е минал в нелегалност! Фанал е гората!". Не го ли видяхте? "Не сме го видели, е го и внучето, и то не го е видело! " Добре тогава, а защо сте се натоварили 12 човека в 5-местен автомобил?
Като казвам, че това е от серията "тъпи съвети", имам предвид националната специфика - каквато държавата, такива и съветите. Щом по целия административен вертикал няма кой да отговаря за храстите и клоните, накрая работата опира лично до премиера. Както днес реже ленти, така

утре може да му
се наложи да подстригва
и храсти,

тъй като нашият премиер обича да дава личен пример. Не може страната да се гордее със своите магистрали и пътища, ако са обрасли като битници наркомани.
Дали да се гордеем, че България е първата страна в Европа, която въведе ограничение от 140 километра в час за магистралите? Всички останали са до 120-130. Само в Германия няма формално ограничение, но препоръчителната скорост е до 130. Значи ние, българите, задминахме германците с цели 10 километра!
Има нещо симптоматично в това изхвърляне. Според мен то е резултат от бурните десни реформи в държавата. От силно егалитарно общество, само за десетина години България излезе на първо място по социално неравенство в Европа, изпреварвайки дори родината на капитализма, Англия. В резултат автомобилите се разделиха на два силно обособени вида - с големи гуми и с малки гуми. Широките народни маси карат с 13-15 цола, докато

политическата класа
се движи със 17 - 18 цола

Много ясно, че ако летиш по пътя в луксозен камион, за теб няма дупки и неравностите. Все едно хвърчиш по пистата в Монте Карло. Но ако подскачаш по магистралата като жаба през угар, неравенствата по платното те карат да мислиш за социалното неравенство. Особено ако те изпреварват министри и депутати със 160 - 180 километра в час.
Проблемът не е в самата скорост, тъй като елитните коли и без това не слизат под 160. Но вероятно е много досадно, ако пред теб някоя бричка задръства лявото платно с мижавите 130 км/ч и отказва да отстъпи път на мерцедеса, тъй като това е максималната разрешена скорост. Човекът се е фиксирал на темата, че законите важат за всички. Притискаш го плътно отзад, светкаш, свиркаш, но той, идиотът, упорито си пъпли със своите 130, без да му пука, тъй като, формално погледнато, законът е на неговата страна. Това вероятно е истинската причина за най-новото увеличение на скоростта - скромните коли да си се прибират в най-дясната колона и много-много да не претендират за равни пътни права.
Следователно тези уникални за Европа 140 км/ч са резултат от уникалното за Европа социално неравенство, голямата ножица между бедните и елита и скоропостижната смърт на средната класа.
Т. е., те са нагледното доказателство, че преходът у нас го е прекалил. Но нека да се замислим

как високите
скорости въздействат
на социалния климат

в страната и дали не струват твърде много на елита.
Все пак богатите англичани, французи, швейцарци карат не по-лоши коли, а пътищата им са идеални. Защо тогава и те не вдигат скоростта?

Защото не желаят да разпалват ненужен гняв. Всеки път, когато някой огромен джип избута малката кола от пътя, той предизвиква висок негативен стрес в по-малкия шофьор. Този стрес превключва хормоналните процеси в тялото в режим "тревога" - енергийните запаси се мобилизират, вените и артериите се свиват, в кръвта се изпомпват съставки, които по-бързо съсиряват кръвта при нараняване. Сърцето и дробовете учестяват ритъма си, репродуктивните органи временно се потискат, но нивото на адреналина скача до небесата. Това е автоматизирана физиологическа реакция, наследена от нашите предци и срещите им със саблезъбите тигри, слоновете, мечките и други животни. Ако модерният човек постоянно е изложен на подобен стрес и високи хормонални нива, настъпват сериозни промени в психиката. Едно от тях е, че

човек става нервен и сприхав,

склонен към насилие и омраза, която най-често се насочва към возещите се в големите коли - към елита.
Човек, който прекалено често и дълго е подложен на подобни отклонения в хомеостазиса, се превръща в побъркан революционер, класов войн. Младежите се научават да забиват кирки в скъпите коли и да разбиват магазини. Момичетата се отдават на ранна бременност и проституция. Депресираният електорат все повече и повече ненавижда управляващата партия - елитът е принуден да пуска все нови и нови “проекти”, да купува гласове, да фалшифицира. И освен това - да вдига все по-високо оградите на къщите, да наема все повече и повече охранители. В момента в България има над 180 000 частни охранители, три пъти повече от целия състав на МВР. Ако бяха въоръжени с танкове и самолети, щяхме да имаме най-мощната армия на Балканския полуостров и съседите ни щяха да треперят. Значи ние разпуснахме армията, която ни пазеше от външните врагове, но пък създадохме много по-мощна армия, която пази елита от останалите българи. Ако човек тегли сметката за разходите по поддържане на неравенството, ще се окаже, че равенството е много по-изгодно за елита.
Аз, разбира се, не твърдя, че тези 140 км/ч са причина за социалните проблеми на България. Но те са изключително важен индикатор, нещо като барометъра за моряците. Със сигурност

неравенството по пътищата увеличава социалния гняв,

а дейността на КАТ е съсипала не една или две управляващи партии.
Да вземем дребно нещо като знаците за отклоненията към други населени места. В цял свят те се слагат преди кръстовището. България е единствената държава, в която те се поставят от другата страна на отклонението - когато успееш да ги прочетеш, вече е късно да завиеш. Мило наследство от епохата на каруците. Но защо оцелява и до днес? Много просто - защото началството се движи с шофьор, а той е длъжен да знае пътя наизуст. На него не му трябват указателни знаци. Представете си, че сте чужденец и се опитайте с помощта на табелите да излезете от София на пътя за Варна. Вероятността да го налучкате не е повече от 5-10 на сто. Ако се доберете до отклонението от Околовръстното към магистралата, вероятността да го изтървете е почти 100 на сто. Табелите не само са след отклонението, но те са и 7-8 на брой. За да намери своя град, човек трябва да спре по средата на пътя и да чете.
Пътят е може би най-важното обществено място в една държава. Това е мястото, в което народът избива социалните си комплекси. И естествено, това е мястото, където властта най-бързо губи своя авторитет. Както си кара по пътя, шофьорът постоянно се учудва колко ни е сбъркано управлението. Ето например, най-сетне властите са поправили пътя от Дуранкулак до Балчик, по който румънските туристи до вчера си разбиваха колите. Всичко е в ред, но щом влезете в китното село Горун, гладкият асфалт изведнъж изчезва и платното се връща в каруцарското средновековие. Само километър и нещо, но цялото добро впечатление отива на кино. За шофьора пътят е един и същ, но не и за бюрократа - Горун се води към община Шабла и затова не заслужава асфалт. Ако пък искате да видите най-разбитото шосе в България - то съединява горкия забравен Горун с Тюленово - тук дупките са толкова непреодолими, че каруците и ладите излизат от пътя и минават отстрани през нивата. И всичко това е заради административното деление. Не е защото няма пари, а защото

има черни дупки в администрацията

Разбира се, подобни примери има в цялата страна. Забелязвате ли, че мостовете по магистралите са винаги много по-разбити? Това заради разпределението на кабинетите в София. Имаме пътища, които на хартия са построени и платени, но в реалния свят изобщо не съществуват. Почти във всяко населено място преди години минал някой голям политик и обещал да им оправи пътя. След което - ни вест, ни кост. Ако го преизберат, пътищата из страната са му последната грижа.
А би трябвало да са първата. Защото пътят сваля и качва политиците.