Защо съветският дипломат Валентин Терехов и Луканов кръщават Първия “кръстника” и “гангстера”?

В спомените си съветският дипломат Валентин Терехов разкрива гледната точка на Кремъл към драматичните събития около 10 ноември.

Изпратен е в България като съветник по науката и техниката през 1982 г. На тръгване Михаил Панкин му казва: “Главната ти задача в България е да свалиш Живков и да направиш генерален секретар на ЦК на БКП Андрюшка Луканов.”

Отговорът на Терехов е: "Слушам! Ще се старая".

По това време Луканов е зам.-председател на Министерския съвет и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Панкин познава Луканов от съвместната им работа в международните икономически организации в Женева през 1964 г.

В началото Терехов и Луканов крият, че се виждат, но в крайна сметка българинът не издържал и споделил пред Живков, че в посолството работи неговият стар приятел и че той може да е полезен източник на информация.

Първия се съгласява и двамата започват да се виждат, без да се крият.

За Живков Терехов казва, че освен всичко бил и добър бизнесмен: "Доставяхме ежегодно на България

13 млн. тона нефт,

половината от който той веднага препродаваше (по световни цени, разбира се). През 1978 г. по време на посещението си в България Брежнев се трогна от настойчивите молби на Живков и нареди да се дават на България ежегодно и безвъзмездно 400 милиона валутни рубли. Уж за "изравняване" на цените на селскостопанската продукция. И давахме! Включително до 1983 г., докато Андропов не прекрати това безобразие.

Живков държеше в ръцете си всички и всичко. На него нищо не му струваше да разфасова Политбюро, ЦК, правителството, местните власти... Кръстих го “човекоядеца вегетарианец”, тъй като след като изхвърляше хората от играта, той ги унищожаваше морално, но не и физически. Въобще прав бе Андрей, когато наричаше Живков “гангстерът”, “кръстника”.

Според Терехов Живков мразел Луканов, а с Младенов "плетял игрички", но в критични моменти съветското посолство помагало и на двамата.

През 1986 г. Живков вече е решил на ХII конгрес на БКП да отстрани Луканов. Според Терехов Огнян Дойнов предупредил Андрей, като намекнал, че ако направи антисъветско изказване, това ще се оцени. Луканов веднага информирал руското посолство, че му

кроят капан,

и в България пристигнал по спешност съветският премиер Николай Рижков и настойчиво помолил за среща с Луканов. Всички знаели, че тя ще се подслушва, и затова Рижков на няколко пъти казал: "съветското ръководство свързва перспективите на сътрудничеството пряко с личността на Луканов".

Според Терехов това било достатъчно и Живков не посмял да го изгони. Луканов и Терехов обаче продължават да провеждат срещите си на тъмно в парка срещу руското посолство, защото съветският посланик Греков бил голям почитател на Живков и имало опасност да ги подслуша и издаде.

Дали Терехов има нещо общо с това, не е ясно, но неудобният посланик е сменен и в София пристига Виктор Шарапов, който 12 г. е бил

помощник на

Юрий Андропол,

шеф на КГБ, а след това и лидер на СССР. Според някои Шарапов е бил с чин генерал в съветската тайна служба. Неслучайно той остава съветник и на следващия съветски лидер Константин Черненко. Когато човек от такъв ранг и с такъв огромен опит се изпраща като посланик в малка страна като България, е очевидно, че в нея предстоят изключително важни събития.

Според Терехов тримата с Луканов и Шарапов бързо се сприятеляват и започват да се виждат на сауна или в гората "за гъби". Далеч от "ушите" на българските спецслужби.

Започват да търсят съмишленици. На 24 октомври 1989 г. Младенов изпраща писмото си, с което подава оставка като протест срещу авторитарния стил на управление на Живков. Именно то изиграва ролята на "детонатор", който в рамките на 2 седмици променя историята на България завинаги.