“Ако беше сухо, щеше да се удари, но да не изпадне в канавката”, обяснява автомобилният експерт и бивш състезател Румен Дунев

Шофьорът на автобуса, който катастрофира, не е подходил правилно към завоя, но и пътните условия са допринесли за инцидента.

На това мнение е автомобилният експерт и бивш състезател Румен Дунев. Той категорично изключва "заспиване" и от доказателствата, събрани до момента, стига до извода, че става въпрос за несъобразена скорост.

Пред "168 часа" специалистът обяснява защо дори и възстановена, мантинелата е нямало да предотврати падането на рейса, както и дали може да става дума за "разсейване" на водача.

- За какво говорят доказателствата - вина на шофьора, неизправно превозно средство или необезопасен път?

- Възможните неизправности са свързани с три компонента - път, моторно превозно средство и водач. Между тези трите се заключава истината. По това, което аз видях, като снимки от мястото на събитието, се вижда, че шофьорът е реагирал в последния момент и е натиснал спирачките. Това изключва възможността да е заспал. Трябва да отбележим и че ПТП-то става около 18,00 ч., което също до някаква степен отхвърля заспиването като версия. От начина, по който е позициониран автобусът на пътя, както и по следите, оставени от спирачките по пътното платно, стигам до извода, че самият водач не е подходил правилно към завоя. Можем да отбележим, че това е било вследствие и на светлоотразителните елементи - някога по осевата линия е имало светлоотразителни перли, които отдавна вече ги няма.

- Изключвате "заспиване", може ли да е разсейване?

- Дали има разсейване от страна на шофьора тепърва ще става ясно. Трябва да отбележим и лошите метеорологични условия, които са допринесли по два начина - първо по отношение на видимостта, и от друга - мократа настилка. Ако тя беше суха, след като автобусът започва да спира, той можеше да се удари, но да спре, така че да не изпадне в канавката, където вече са причинени травмите на останалите пътници от автобуса. Нямаше да се стигне до тях. Моята теза за момента е, че водачът е шофирал към мястото с по-висока скорост, с която не е успял да вземе завоя. Когато пътят не е перфектен - с перфектна маркировка, с котешки очи по мантинелите и т.н., шофьорите трябва да редуцират скоростта.

- Пътниците били ли са с колани?

- Коланите държат пътниците плътно за седалките и много често, когато рейсът се наклони, ако пътуващите са със заключени колани, травмите им са много по-малки. Дали в този случай те са ги използвали и дали са били инструктирани за тях преди пътуването, е въпрос, който ще се изясни в хода на разследването. Според мен - не са били с колани.

- Какво трябва да е ограничението на скоростта на мястото, където става катастрофата?

- Компетентните органи ще трябва да кажат дали е имало знак, трябвало ли е да има такъв по проект, за да се предупреди водачът. Все пак стопанинът на пътя, в случая АПИ, трябва да се грижи за много места.

- Това повторение ли е на катастрофата с македонския автобус на "Струма" от миналата година, както и със сръбския, в който пътуваха деца, от тази година на "Тракия"?

- За всяка катастрофа има преки и косвени причини. Пряката в случая с катастрофата край Свиленград е несъобразена скорост с пътните условия. Косвените причини най-вероятно са слабата маркировка и липсата на котешки очи по мантинелата. Още повече - излезе информация, че мантинелата преди това е била ударена, но след това не е била възстановена. Когато има ПТП, всяко едно пътно превозно средство има гражданска отговорност, следователно - нормално е застрахователят да възстанови пътя. Много често след ПТП с години мантинелите не се оправят, въпреки че парите от застрахователите се превеждат. Отново да се върна на косвените причини - за смъртта на пътничката от автобуса бих добавил и липсата на сложени колани.

- Ако мантинелата беше в изрядно състояние, щеше ли да се стигне до падането на автобуса в дерето?

- Дори тя да беше в добро състояние, този клас мантинели е предназначен за леки автомобили. Тоест такова голямо и тежко превозно средство като този автобус, най-вероятно нямаше да може да се задържи по начина, по който трябва. Тук говорим за съвкупност от всички детайли. Ако например пътят не беше мокър, а беше сух, автобусът за кратко време щеше да спре и да не падне в дерето. Разбира се, ако мантинелата също беше ремонтирана, можеше по някакъв начин поне да го задържи на пътя, за да не изпадне от другата страна. Най-важното, което трябва да се случи, е да се вземат поуки от такива ситуации. Това все пак става малко повече от година след катастрофата с македонския автобус на магистрала "Струма", когато загинаха 45 души. Тази година лятото се случи тежка катастрофа и със сръбски автобус на магистрала "Тракия", след която девет деца и двама възрастни бяха настанени в болница.