Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Най-вероятно от горски обитатели! Бутилките с вода бяха леко побутнати”, спомня си тя

“В живота си по данни на семейството и учителите Сашко е автономен по повод храна и хигиена”, допълва жената

Оставяхме храна и вода с надеждата, ако Сашко наистина се движи из горите, да се натъкне на нещо лъскаво, все пак той в живота си по данни на семейството и учителите е автономен по повод храна и хигиена!"

Това разказва пред "168 часа" Диана Христова - една от доброволките, включили се активно в издирването на Сашко. Групата, с която тя е търсила малкия Сашко, е оставила над 30 опаковани различни вафли, сред които "Боровец", "Мура" и "Морена".

"Също и солети, кексчета, както и много бутилки вода", обяснява още жената.

Районът, в който те са обикаляли и са оставяли храната за малкия, бил на около 3 км от мястото, където е видян за последно от баща си.

"Гориста местност с водоеми", описва го тя.

Диана си спомня, че след откриването на 12-годишното момче заедно с другите се върнали, за да съберат опаковките, които са оставяли.

"Обещахме си, че след като бъде намерен, в което не сме спирали да вярваме, ще изминем отново обходения от нас маршрут, за да няма оставени боклуци из природата", допълва Христова.

Направило й впечатление, че от всички оставени лакомства били разпечатани около 3 - 5 опаковки.

"Личеше си, че са прегризани и най-вероятно мислим, че може да са били горските обитатели - разказва доброволката. - Шишетата с водите, които също бяхме оставили за Сашко в случай, че той ожаднее, бяха само побутнати. На всички тях леко бяхме развъртели капачките, за да не изпита трудност в отварянето им в случай, че ги открие. Част от водата липсваше, но отново нашите предположения са, че просто е била разлята, а не е пито от нея."

Според Диана Александър не е преминал през района, който те неколкократно са обходили.

"Ние избрахме него, защото това беше мястото на първия сигнал, според който детето е било забелязано около магазин "Била", пресякъл железния мост и се насочил към квартал Рудничар", обяснява тя.

Въпреки че нейната група не се натъква на Сашко, Диана казва, че радостта им, когато бил намерен, не можела да се опише с думи. Допълва, че в нито един момент те не са помисляли да се откажат от издирването. Никой от групата не падал духом и всички вярвали, че скоро малкият отново ще прегръща баща си и ще бъде у дома.

"Важното е, че детето е живо и здраво", допълва жената.