Аз съм единственият човек в България, който нищо не разбира от футбол. Но това, естествено, не ми пречи да коментирам, а напротив - помага, тъй като ме фокусира върху същественото. Защото футболът у нас е 1% ритане на топка, 51% политика, 30% чалга, а останалите 28 на сто са търговия с плът и недвижими имоти.
Както виждате, в моята схема контролният пакет се държи от политиката. Това е така, защото футболът е най-мощното средство за промиване на мозъци и подкарване на човешкото стадо в историята. Затова най-важното е този кривак да попадне в ръцете на компетентен овчар и да се размахва със стил.
Затова не мога да не приветствам първите изяви на треньора класик Стойчо Младенов. Веднага щом пое за пореден път кормилото на ЦСКА, той забучи своя байрак точно където му е дупката - обяви, че имало организация на държавно равнище, която да даде шампионата на сините. Който може да чете между редовете, вече е усетил някакво недоволство от Бойко Борисов. Така скандалът между сини и червени пак нагази в голямата политика, където си му е мястото. Тъй като "Левски" си е отбор на МВР, а МВР е на власт, следователно ЦСКА е длъжен да е опозиция.
Двуполюсният модел във футбола напоследък бе позаличен от патриархалното добродушие на Димитър Пенев, от елегантната лежерност на "Титан", а и от драмите около собствеността на "Левски", който в един момент май щял да падне под турско иго. Казва ли ти някой? Тук не е важно кой държи акциите, а какво говорят на "Герена".
Но да използваме научен подход, както призоваваше Тато. Скандалът на ЦСКА - "Левски" по традиция следва в рамките на следните 3 бинарни опозиции, както биха се изразили структуралистите:
1. Власт - опозиция.
2. Комунисти - антикомунисти.
3. Провинция - столица.
Тази проста и ясна схема се разклати силно още през 1969 г., когато "Левски" бе обединен с отбора на МВР "Спартак", и любимците на скритата опозиция получиха офицерски чинове от КДС. Това създаде четвърто противопоставяне - между МВР и ЦК на БКП. Очертаха се и двамата враждуващи вождове - тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков и върховният идеолог Милко Балев, който пишеше научните трудове на Тодор Живков. На нивото на феновете това подкопа първите три противопоставяния, фундамента на левскарския патриотизъм.
Година преди това на 1 април в. "Поглед" излезе с фалшивата сензация, че звездите Котков и Шаламанов ще играят в отбора на Гунди, а подзаглавието питаше: "Изневериха ли на съвестта си двамата големи футболисти?"
Ако не се лъжа, този майтап бе по идея на офанзивния репортер Коста Батков, бащата на днешния управител и вероятно съсобственик на клуба, казва ли ти някой. По онова време Котарака беше идолът на "Локо" и населението около Банишора, а Шами - на "Славия" и скиорско-картофените пояси над трамвай №5. Да облекат синята фланелка, бе като да изменят на родината. И само година по-късно 50% от този абсурд се сбъдна, тъй като "Локо" бе слят със "Славия", а Котарака избяга в "Левски - Спартак".
 Банишора сложи черна лента. По онова време 100% от отборите в "А" група се оказаха с пагони, така че опозиционната функция на футбола бе отстранена хирургически.
По-късно тази операция изяде главата на Ангел Солаков. На погребението на Гунди и Котков се събра толкова народ, че Милко Балев го обвини в антисъветска провокация. Защото изпращането на народните любимци съвпадна с погребението на 3-ма съветски космонавти. Така в скандалите между "Левски" и ЦСКА няма нищо случайно. Както и няма случайно в опитите "Левски" или ЦСКА да бъдат прехвърлени в турски, руски, мафиотски, и какви ли не други ръце. Чудя се кога ли ще се намеси НАТО.
И това си е традиция в целия свят. Да вземем
вечния скандал между “Челси” и "“Тотнъм"
 Тези два лондонски квартала винаги са си търсели повод за бой. Както левскарите традиционно наричат цесекарите "чорбари", така феновете на "Челси" обиждат феновете на "Тотнъм" на евреи. Те така се вживяват, че се поздравяват се със "зиг - хайл" и организират екскурзии до концентрационните лагери, откъдето пращат картички до управата на "Тотнъм". Една от бойните групи на феновете се нарича "Комбат 18", тъй като инициалите на Адолф Хитлер на английски са първата и осмата буква от азбуката. И каква бе драмата на челсианците, когато любимият им отбор бе закупен от Роман Абрамович, милиардерът евреин. Когато Абрамович се скара с Моуриньо и назначи за треньор израелеца Аврам Грант, фрустрацията бе двойна. Абрамович и Аврам - представете си мъките на яростния фен с татуирани свастики и мъртвешки глави. Сигурно подобни мъки е изпитвал и Хитлер като редник в Първата световна война, когато офицерът над него е бил евреин.
Това объркване на феновете постепенно се просмука и във футболния отбор - нещо там все не върви, треньорът все не си е на мястото, новите звезди все не могат да влязат в час. И изобщо целият английски футбол навлезе в криза. Той вече губи своя местен патриотизъм. Руски олигарси, арабски шейхове, американски спекуланти си прехвърлят и крадат играчи от петте континента. Това вече не са отбори, а Асамблеята на ООН. Много мускул, малко дух.
А точно духът обяснява и небивалото превъзходство на "Барселона" - единствения европейски отбор, в който традиции, политика и местен патриотизъм са в пълна хармония.
Скандалът между "Реал" и "Барса" е много по-дълбок, отколкото между "Левски" и ЦСКА. Не случайно мотото на "Барса" е "mas que un club" - нещо повече от клуб. Това е самото сърце на Каталуния. Испанският писател Мануел Монтаблан описва този клуб като "Епичното оръжие на страна без държава... Победите на "Барса" са като тези на Атина над Спарта.
От една страна, каталунците говорят свой си език наред с испанския и векове наред мечтаят да се отцепят от Мадрид. От друга, по време на гражданската война Барселона е последната крепост на републиканците срещу войските на Франко, който пък е бил фанатичен фен на "Реал". Когато започва фашисткият бунт,
войските на Франко залавят
и екзекутират президента на "Барса",
 който си е падал малко социалдемократ. Когато 3 г. по-късно франкистите превземат Барселона, те прочистват и изтребват четири организации - комунистите, анархистите, сепаратистите и клуба "Барселона". После Франко назначава за президент на клуба фашистки активист, който прави досиета на всички привърженици и изявени фенове. Известен е един случай от 1943 г., когато се играе мач за купата на генералисимото (днес Кралската купа). Преди мача в съблекалнята на "Барса" влиза шефът на тайните служби и казва: "Не забравяйте, че някои от вас играят само благодарение на щедростта на режима, който ви е простил липсата на патриотизъм." "Барса" губи с 11-1.
Затова Стоичков се изявява много повече като каталунски патриот, отколкото като български. В един момент той бе обиден на България и говореше, че повече няма какво да прави у нас. Но когато България игра срещу Испания през 1998 г., той простря на хотелския си балкон каталунския флаг и обеща да носи под фланелката си тишъртка, която призовава за отделянето на Каталуния.
“Винаги ще мразя "Реал" (Мадрид) - обеща той веднъж. - Предпочитам земята да се отвори и да ме погълне, отколкото да приема работа от тях. Дори не искам да говоря за тях, тъй ми се иска да повърна". Нищо чудно, че в един момент Камата бе най-популярният играч на "Барса" за всички времена - просто Кройф, Ван Бастен и сдържаният Ромарио не бяха в състояние да се издигнат до такива словесни висоти.
Но "Барса" на Стоичков бе интернационален и междуконтинентален отбор. Днешната "Барса" е най-вече продукт на местни възпитаници и водени от местен треньор. Освен че е роден в Барселона, Гуардиола е изграден като футболист в "La Masia" (селската къща), футболната академия край Ноу Камп. Местно момче е и Шави Ернандес. Местен кадър е и Фабергас, който се завърна от "Арсенал" като блудния син. И т.н. и т.н. Макар и аржентинец, Лионел Меси пристигна в "La Masia" още на 12 г. Той и сега не е висок, но ако клубът не му бе платил скъпото лечение, щеше да минава между краката на защитниците заедно с топката.
Затова и днешният отбор на "Барса" играе нещо повече от футбол. "Барса" показа, че във футбола има неща, които не могат да се купят с пари. Че невидимият крак на футбола е много по-мощен от невидимата ръка на пазара.
Бих искал и "Левски" да се върне в онези времена, но уви, софийските деца отдавна не ритат по улиците и градинките. За ЦСКА какво да кажа? За да дойдат на себе си, първо трябва да се върне задължителната военна служба. Който не е служил в армията, той не знае какво значи "чорбар".