Миналата пролет си докарах доста ругатни, като написах, че дясната политика на Георгиос Папандреу е на път да сложи край на партийната му кариера. Както и да извади управляващата соцпартия ПАСОК за дълго време от властта. Жалко за партията и жалко за великата гръцка фамилия, но това заслужава всяка лява партия, която тръгва по зова на русалките. Днес лявата катастрофа е факт - Папандреу е минало незабравимо, а

ПАСОК се срина до най-ниското ниво

след създаването си от 1974 година. През февруари проучванията й даваха едва пето място с 8 на сто от електората, при положение че преди две години и нещо спечели 44 на сто. За разлика от България, Гърция не познава подобни сривове през последните десетилетия. Сега ПАСОК изглежда си е върнала 3 процента, но акълът не й е дошъл - лидерите й се готвят след изборите в края на април да влязат в широка коалиция със своя антипод "Нова демокрация" и съвсем да изхвърлят остатъците от лявата мимикрия. С което окончателно ще изчезнат като партия. Аз, разбира се, не съм никакъв експерт по гръцката политика и си позволявам да пиша за нея само дотолкова, доколкото някой все пак трябва да обясни у нас какво се случва с една лява партия, която поеме по "третия път" - социалистическия неолиберализъм.

Това не е болест само на Гърция, а на Европа

и нейната най-остра форма се забелязва в България. Рано или късно левият електорат осъзнава, че "третият път" го води към третия и изоставя любимата си партия. Широката коалиция съсипа социалдемократите в Германия, тя съсипа и БСП у нас, тъй като тройната коалиция бе именно това. Но сривът е най-очевиден в Гърция. ПАСОК вече дели трето-четвърто място в левицата, тъй като според последното проучване на неделния "Катимерини" втората партия в Гърция е Демократичната левица с 16 на сто, след нея е Коалицията на радикалната левица "Сириза"- с 12 на сто, а Гръцката комунистическа партия има колкото ПАСОК - 11 на сто. Ако трите по-леви леви партии можеха да се обединят, щяха да вземат общо 38 на сто от електората, докато водещата Нова демокрация с 30 на сто щеше да бъде втора. Но гръцката система дава на първата партия в изборите 50 мандата бонус в парламента, който се състои от 300 депутати. Дори този бонус няма да е достатъчен, за да може Нова демокрация да състави правителство.
Ще й трябват мандатите на ПАСОК, но няма проблем, заместниците на Папандреу са готови да дадат всичко от себе си.

Точно както БСП бе готова да влезе в коалиция с ГЕРБ през 2009 година

Парадоксът е, че левите избиратели в Гърция са солидно мнозинство, но техните партии или се карат, или така са се сраснали с плутокрацията, че отдавна са забравили за какво са на този свят родени. Мила родна картинка. БСП също е отчасти партия на олигархията и по всичко личи, че с удоволствие би се цепнала на милионери и кандидат-милионери. Нейното единство се крепи от същото, което спасява много бракове - трудно се дели имуществото, т. е. организацията, която е най-сериозната машина за постигане на власт у нас. Заради този апартамент всякакви идеали остават на заден план.
Скандалът между Първанов и Станишев щеше да е чудесна новина между БСП, ако протичаше на някаква идейна основа. Тогава той щеше да очертае какви са интересите на левия електорат. Но двамата лидери категорично отказват да се разграничат в областта на идеите, вместо това те се преследват из страната от организация на организация, срещат се с актива, дават пресконференции и никой не може да разбере дали спорът надхвърля личното или става дума за някакви принципи. Впрочем

т. нар. "срещи с актива" в червената партия са мощен фактор за нейното капсулиране,

доколкото имам впечатления от подобни хипнотични сеанси. На тях някакви зомбирани люде декламират заклинания, а накрая мъдрият лидер бащински ги успокоява с погалване по пламналите главици. На практика БСП си е сложила стетоскоп, с който слуша звуците на собствените си черва, убеждавайки се, че се намира в младежка дискотека. Предполагам, че ПАСОК е в същото хипнотично състояние. Проблемът на левите партии е в това, че щом вземат властта, спират да чуват избирателите си. Докато десните не са така, не говоря за СДС. И причината е в най-различните пропорционални избирателни системи, които имат един и същ резултат - те изолират партийните активи от действителността. Когато няма натиск отдолу, политикът винаги работи за лобиста. А лобистът е винаги някой олигарх. Затова

пропорционалната система винаги превръща всяка лява партия в дясна

През годините Гърция направи всякакви експерименти с пропорционалните избирателни системи. Доскоро например изборите бяха задължителни, предвиждаха се дори сериозни санкции, които така и не заработиха. Сега в сила е "бонусът" от 50 мандата, който дава възможност волята на избирателя да се обърне на 180 градуса. Резултатът е един и същ - колапс на управляващите партии, хаос отляво,

разпад на партийната система

Тези дни Станишев потърси отговорност от Първанов за това, че наложил "мажоритарен елемент" в изборите през 2009 година. Аз лично смятам това за пълно лицемерие. Първоначалната идея на Първанов бе за смесена система, в която 50 на сто от депутатите да се избират мажоритарно. Именно кръгът около Станишев намали тези 50 на сто до 13 на сто, с която превърна смесената система в пародия. Така 31-те избирателни района станаха толкова големи, че мажоритарните кандидати изгубиха всякаква връзка с хората. Освен това мажоритарните избори бяха в един тур - първият печели дори с 10 на сто. Това говори за истинска деменция. Когато 6 - 9 партии имат реални шансове за парламента, системата в един тур не може да не даде напълно изкълчени резултати. Лично вашият скромен коментатор подробно обясни точно какво ще се случи месец преди да се изгласуват промените в избирателния закон. И точно това се случи. Но

една капсулирана в себе си партийна олигархия никога не чува гласове извън властта

Да се върнем към Гърция. Всеки сериозен коментатор смята, че последното споразумение за дълга няма да реши проблемите й, тя рано или късно пак ще се върне там, където беше миналия месец. Рано или късно ще бъде принудена да обяви фалит. Само че това ще стане много по-трудно и с много по-висока цена за нацията. Гърците също го разбират, но те отново

не са в състояние да сложат на власт партия,

която ще реши проблемите им. Така че изборите през април само ще задълбочат гръцката трагедия. Те са предверие към нови избори наесен или догодина. Трите по-радикални леви партии няма да постигнат съгласие в близките 100 години. Ако случайно съставят коалиционно правителство, то ще се разпадне до есента. И обратното - ако Нова демокрация направи правителство с помощта на ПАСОК, днешното заболяване ще се задълбочи още повече. Следователно предстои много сериозен срив на гръцката партийна система - същото, което се случи в Италия в началото на 90-те години. И същото, което хронически се случва в България. И причината отново е същата - виновно е предателството на левиците, което става възможно благодарение на пропорционалните избори. Както вече съм писал стотици пъти, спасението на българската политика е в чисти и свети мажоритарни избори в два тура, без никакви партийни листи.