На последния си пленум БСП зави на 180 градуса и реши да подкрепи връщането на прогресивния данък. Това е чудесно, по-добре късно, отколкото твърде късно. Щеше да е голям резил, ако десницата ги изпревари. Но боя се, че лидерите на БСП все още не схващат смисъла на прогресивния данък, защото това не е дан на популизма, а важен инструмент, без който България няма да излезе от кризата още 1000 години.
Медийните коментатори както винаги посрещнаха боязливото ляво зазоряване с подигравки и глуми. Някои колеги явно страдат от стокхолмския синдром. Те бавно загиват, но са влюбени в това, което ги убива. Защото медиите и най-вече вестниците са най-ударени от срива на потреблението. Журналистите се хранят от реклами, нали така? Е, когато потреблението се свие с 5 на сто, рекламните бюджети се орязват със 75 на сто. Медията е като канарчето в мината, то умира първо.
Братя "журналя", както напоследък ни ласкаят, време е да схванем, че две и две е четири. По-добре е да имаш сигурна заплата при по-висок данък за олигарсите, отколкото да останеш без никаква заплата при по-нисък данък за олигарсите. Какъв е шансът ви утре да се събудите олигарси? Не ви ли впечатлява, че 20-30 на сто от вас остават без работа, а заплатите на оцелелите се свиват с други 20-30 на сто? Вземете лист и молив, сметнете колко спечелихте от намаления данък през 2008 година и сами си пишете двойката по математика.
Как не се намери поне един вестник, който да публикува анализ в подкрепа на завоя на БСП в полза на прогресивния данък - и то при положение, че такова е мнението на повечето сериозни икономисти?
Да оставим настрана
пълната слепота на медийните коментатори
за проблемите на бедните
Не че не са важни. Но време е да проумеем, че става дума за спасението на националния бизнес. Защото 90 на сто от бизнесмените, които през 2008 г. хвърляха шапки заради авантата, през 2010 г. са на ръба на бездната. Остава да схванат причинно-следствената връзка. Няма как да я схванат, когато ние, журналята, им даваме фалшиви сигнали от сутрин до вечер.
Но да се върнем на БСП - аз също ги критикувам, но това е от загриженост. Добре е, че обръщат курса, но грижата ми е, че все още не схващат защо го правят. Те са като ученик на класното по математика, който е успял да препише отговора, но не е в състояние сам да го изведе. Това личи от приоритетите, които пленумът на БСП излъчи официално: "Инвестициите, растежът и доходите са водещите приоритети в управленския проект на БСП" (виж сайта на БСП).
Точно същата подредба на приоритетите биха направили както Синята коалиция, така и Дянков, в. "Капитал", либертарианският Институт по пазарна икономика и всички останали сексуални партньори, с които левицата изневери на лявото. Сега всички ще кажат, че пак търся под вола теле. Но това не е така. Когато една партия иска да обобщи посланието си в три думи, изключително важно е кои точно са думите и как са подредени. От тези думи и тази подредба следва логически, че първо бизнесът трябва да бъде стимулиран да инвестира (чрез още по-ниски данъци?) и оттам накрая да дойдат и доходите. Първо-второ-трето.
Обаче бащата на макроикономиката
Мейнард Кейнс би поставил на първо място заетостта
Той би написал заетост - потребление - растеж. Много пъти е подчертавал, че заетостта е на първо място, останалото си идва само. Кейнс изобщо не е ляв, той е английски либерал и спасител на капитализма. Той е критик на социалдемокрацията и истински враг на съветския комунизъм в един момент, когато европейските интелектуалци се възхищават от великите дела на Сталин.
Изумително е, че днес БСП, една соцпартия, макар и блудна, подрежда тези три думички противоположно на Кейнс и изоморфно на ИПИ, бункера на десния анархизъм. Мили хора, както написа Радичков в ранната "Дума", в момента България е затрупана и задушена от заспали инвестиции. За какво са й още? Те ще се събудят тогава, когато има защо. Кризата е криза, защото има потенциал, но потенциалът не работи, а спи. А той не работи, защото няма потребление. Големият проблем е в това, че България се намира в системен и идеен капан, който не й дава възможност да издигне работните места и вътрешното потребление като приоритет на държавната политика.
За да преодолее този капан, БСП трябва първо да убеди нацията - гигантска задача, достойна за Херкулес. И няма как да я изпълни, докато днешното ръководство на БСП тепърва трябва да убеждава себе си. Щеше ли Херкулес да разчисти авгиевите обори, ако се гнусеше от миризмата? На преден план в БСП трябва да излязат хора, които анализират макроикономическите процеси в духа на Кейнс. Или неговите най-нови последователи Кругман, Стиглиц и така нататък, но няма как да стигнеш до тях, без да минеш през Кейнс. Що не се сетите поне да го издадете? А?
Той е вашият спасител
като партия, а вие дори
не сте го чели
Това е добрата компания за модерното ляво, което вече приема капитализма и се отказа да премахва буржоазията като класа.
Добре е, че се отказахте от Комунистическия манифест. Но защо го заменихте с манифестчето на либертарианеца Хайек, което, освен че само по себе си е детско четиво, специално за туземците бе съкратено и адаптирано?
Трудно ми е да разбера защо медиите все канят либертарианските активисти от ИПИ да коментират икономическите идеи на левицата. То е все едно да викнеш Наим Сюлейманоглу да изпълни едно па де дьо с г-жа Фидосова. Не че няма да е шоу, но поне за разнообразие канете Дуранкев, Минасян, проф. Димитър Иванов от Лондон или друг някой от главното русло на икономическата мисъл!
Впрочем
коментаторите на ИПИ
също слагат рога на либертарианската идея
Много съм загрижен за тях! Първата им хвалба за плоския данък е, че той вдигнал данъчните приходи през 2008 г. и затова бил велик успех. Но нали указанията, спуснати на ИПИ, гласят точно обратното - че колкото повече пари остават в населението, колкото по-малко изземва държавата, толкова по-добре за икономиката? Нали затова всяка година ИПИ празнува "ден на свободата" - когато човек спира да работи за държавата?
Време е да се вгледаме по-сериозно в тези приходи през 2008 г., които после бързо увяхнаха като уринирано мушкато. Естествено е, че първата година с нисък данък ще обере каймака на последната година с висок данък. В реалната икономика е така - ако знае, че ще спести пари, всеки бизнесмен ще отложи сделката си за след 1 януари. Всеки счетоводител ще отлага датите на фактурите и самите плащания. Вместо да си взема хонорара през декември, всеки ще го взема през януари. Така се прави, това е нормално икономическо поведение в реалния живот. Затова няма как приходите през 2008 г. да не скочат.
Второ, от 2008 г. се премахна необлагаемият минимум, т. е. най-бедните започнаха да плащат 10 на сто. Това не "осветли" тъмния бизнес, а разшири данъчната основа, обложи с десятък масовата мизерия. Което от своя страна сви масовото потребление и даде мощен тласък на кризата точно в момента, когато стоеше на ръба на наклонената плоскост. Да вземеш по 20 лева допълнително от най-бедния, означава да намалиш продажбите на хляб, сирене, кисело мляко, които едвам крепят дребния бизнес и работните места на българска територия. И да увеличиш покупките на яхти и мерцедеси, които изнасят парите навън и закриват работните места в България.
И трето, всеки икономист би трябвало да е наясно, че дълбоки структурни промени като плоския данък дават резултати по-късно във времето. Въздействието се усеща с години по-нататък и продължава да се натрупва и задълбочава с десетилетия. Например като свиете потреблението на кисело мляко тази година, догодина фалират само 2-3 процента от мандрите, по-догодина още 10 на сто и така нататък, до пълна победа на реформата.
Минаха 4-5 години от този експеримент и най-сетне неговите автори признаха, че се е провалил. Това е едно чудесно зазоряване на разума, което ние, журналята, трябва да приветстваме и да насърчим, ако си знаем интереса. Но както казах, малко трудно е да накараш Наим Сюлейманоглу да играе балет. Не виждам как доктор Менгеле може да работи в израелска болница. Затова ми се прокрадват известни съмнения, че днешното ръководство на БСП може да изгради адекватен идеен продукт, който да завладее умовете на избирателите.
Нещо много лесно взеха завоя.