По-голямата част от историците смятат цар Самуил за български”, каза журналистът от Северна Македония Владимир Перев пред Нова тв.

По думите му обаче ще продължат дебатите за ролята на Свети Павел и неговото преминаваме през македонски земи.

Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България проведе брифинг в сградата на Министерството на външните работи в Скопие, на който обяви приетите решения на Комисията за съвместни чествания и препоръките за подобряване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България.

Обявени са и препоръките за съвместно честване на общи личности от Средновековието – Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Свети Наум и цар Самуил.

“Тези решения се приемат със смесени чувства в Северна Македония", каза още журналистът от Северна Македония Владимир Перев. “За македонците е проблем, когато се прекъсват връзките на Македония с гръцката история”, обясни той.

Решенията на историческата комисия не са формални, потвърди Перев, те със сигурност ще бъдат приети.

В понеделник българското и македонското външно министерство официално публикуваха протокола от първото заседание на комисията през юли 2019 г., когато бе взето решение за общо честване на цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум. 

Така три години, след като историците в съвместната комисия между България и Северна Македония се договориха за цар Самуил, двете страни най-сетне са напът да го честват съвместно.

“Тези решения, приети на междуправителствена комисия и след това с решение на Министерския съвет на България и на Министерския съвет на РС Македония, не бяха нито публикувани, нито приложени по неизвестни за нас причини. Сега, три години по-късно и след толкова много усилия се стига до публикуването”, обясни пред “24 часа” зам.-председателят на съвместната комисия по исторически въпроси Наум Кайчев.

Публикуването на протоколите всъщност е и една от първите стъпки за изпълнение на решението. То е и сред условията, които влязоха в двустранните протоколи, които София и Скопие подписаха на 17 юли. Те пък са част от френското предложение за членство на РСМ в Европейския съюз (известно като офертата “Макрон”) и в тях е записано, че до месец двете правителства трябва да публикуват всички резултати и препоръки от досегашната работа на комисията. След това трябва да се изготви и календар на съвместните чествания.

През 2019 г. София и Скопие се споразумяха, че цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешната РСМ.

За светите братя Кирил и Методий комисията прие, че делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа. А за свети Климент Охридски - че след Великоморавската мисия той е потърсен от средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа.

Св. Наум пък около 893 г. е изпратен от българския цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на св. Климент.

Решенията за съвместно честване на личности и събития вървят и с препоръки за промяна на учебниците по антична история в 5-и клас в България и в 6-о отделение в Северна Македония. Това също е част от двустранните протоколи, според които двете страни трябва да направят промените най-късно за учебната 2024/2025 г. Дотогава Скопие трябва да промени и конкретен учебник по география. Задължена е и да уведомява София за всички промени в съдържанието на учебниците си.