Спомняте ли си Джо Водопроводчика? В разгара на президентската кампания през 2008 г. един бачкер с бръсната глава се изтъпанчи пред Барак Обама и му каза: "Вие наказвате предприемчивите хора в тази страна, мистър Обама!"
Защото Джо смятал да си купи водопроводен бизнес, който ще му носи над 250 хил. долара, а Обама обещаваше да вдигне данъците над тази граница.
Това изпълнение вдъхна малко живец в замрялата кампания на републиканеца Маккейн и донесе на Джо Водопроводчика световна слава. Естествено, всичко се оказа лъжа и измама.
Джо, чието първо име всъщност е Самюъл, изкарва по-малко от 50 000 долара и няма никакви шансове да си купи водопроводен бизнес. А и да има, такъв бизнес няма начин да докара над 250 000 долара. Обама така и не вдигна данъците на богатите, а тъкмо обратното - увековечи временното намаление, въведено при Буш. Миналата година мегамилиардерът Уорън Бъфет си призна, че плаща по-малък данък от секретарката си.
 Но Джо, или по-точно Самюъл, заряза водопроводите и стана телевизионна звезда. Започна да се снима в политически и търговски реклами, издаде книга и взе да държи кратки, но тъпи речи по митингите на Чаеното парти. Оказа се, че Джо не е толкова глупав, колкото изглежда на пръв поглед. Той бе
 нает да промива мозъците
на своите събратя срещу файдица. Точно такива юнаци са нужни на дясната идея в тази криза.
За мен Джо Водопроводчика е събирателен образ за 99 на сто от българските медийни мъдри глави. Те самите нямат никакъв шанс да си купят банка, но от сутрин до вечер разпалено внушават на по-бедните - 99 на сто от населението, че собствените им интереси са вредни за тях. Европейската данъчна хармонизация е вредна. Данъкът върху финансовите трансакции, известен с името "Тобин", също е вреден. А най-вреден е скромният опит на правителството да въведе едни жалки стимули за инвестициите в по-технологични предприятия.
Да започнем с данъчната хармонизация, за която настояват Меркел и Саркози. Повече от очевидно е, че за 99 на сто от населението на България това е реална възможност за спасение от неолибералния капан, в който е изпаднала. Но дори и левите депутати, да не говорим за патриотите-националисти, са възмутени -
откъде-накъде Европа
ще ни се бърка във
вътрешните работи
и ще отнема най-важното ни конкурентно предимство?
Какво предимство бе, Джо? Още ли не схвана, че 10 на сто плосък данък означава задълбочаване на неравенството, свиване на потреблението, бягство на инвестициите и на банковия капитал, емиграция на всичко, що е младо и амбициозно, уволнения, съкращения, стачки, бунтове, етнически вълнения, закриване на България и пускане на кепенците. Обаче не, Джо се е хванал за тези плоски 10 на сто, както се е хванал за вълшебния си пръстен Ам Гъл, отвратителният герой от "Властелинът на пръстените". Този пръстен му изсмуква човешката същност, превръща го в студено земноводно, но Ам Гъл е готов да умре за него: "О, мое най-скъпоценно, о, мое ненагледно..."
Генералите на капитализма - Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джордж Сорос и още редица други, всеки ден настояват за още по-прогресивен данък в собствените си държави. Големите играчи не са прости, те виждат накъде отиват нещата. Но българският Ам Гъл, който кара пежо на старо и живее под наем, е готов да се хвърли под влака заради интересите на ултрамилиардерите. Същата
амгълщина обхвана медиите
и с данъка върху финансовите трансакции (данъкът "Тобин"), който повечето европейски страни ще приемат още тази пролет. Но ние - не! Ние сме горди лондонски банкери! Откъде-накъде ще посягат на нашите шансове да изкарваме трилиони от търговия с деривати?
Една знаменита радиотелеводеща не спря да се тръшка: "Ами ако избягат инвестициите? Какво ще правим, ако инвестициите отидат в Китай например?" Какви инвестиции, какви пет лева, мила девойко? Виждала ли си ги, пипала ли си ги? Имаш ли си хабер за какво говориш? Ако оцелелите финансови спекуланти избягат в Китай, прав им път. Вярно, в Китай няма никакъв начин за подобно "инвестиране", но защо му е на Джо Водопроводчика да се обременява с излишни знания? А не се ли замисляте защо и как чуждите банки неотдавна дръпнаха 1,8 милиарда долара от клоновете си в България? Това са нашите пари, поне да им бяхме взели 0,1 на сто!
Данъкът "Тобин" не е секира, а надежда за избавление
Как може да се спре спекулативният хаос, който в момента е настъпил Европа като трактор жаба? Има само едно ефективно лечение - да се върнат старите банкови регулации, които действаха до края на 90-те години. Благодарение на тяхната отмяна най-богатият 0,001 процент започна направо да си печата пари за сметка на останалите 99,999 процента, сред които са и българите.
И това неизбежно ще стане, но засега световните лидери се решават само на данъка "Тобин". Удръжката от 0,01 върху дериватите изглежда нищожна, но хедж фондовете залагат 100 кредитни долара само с 1 долар собствено покритие и извършват хиляди трансакции на секунда, така че за спекулантите - и само за спекулантите, това 0,1 на сто може да се окаже 100 на сто. "Тобин" наказва именно невероятно раздутия обем на спекулата, пържения въздух, от който се печатат фалшиви пари. За реалния бизнес няма никакъв "Тобин". България плаче с кървави сълзи за реални инвестиции. Нашият национален интерес е първи да въведем този данък и да се бием в гърдите пред цяла Европа колко сме напред с материала. Вместо това българският колега на Джо Водопроводчика се тръшка и къса ризи - ами ако ни избягат инвестициите? Браво, Джо, на ти два лева да си купиш сладолед.
Ние бавно, но мъчително осъзнаваме, че
някои "инвестиции"
 са пладнешки обир
и по-добре да стоят далеч от България. Например инвестициите във водомерите и електромерите. Или пък тези, които влагат 1 евро и изнасят 2, без да са създали абсолютно никаква добавена стойност. Тези, последните, у нас нито плащат данъци, нито създават работни места, нито осигуровки и застраховки. Затова пък истинските инвестиции, без които България умира, изобщо не идват. След 22 години лутане, най-сетне едната мозъчна гънка на държавата се включи и миналата седмица министър Трайчо Трайков предложи да се дадат някакви по-сериозни привилегии за фирми, които създават реални производства.
На среща с икономисти бяха изнесени конкретни примери как губим работни места за сметка на съседните държави, които умеят да ухажват инвеститорите. Например изпуснали сме един световен производител на банкомати, производител на гуми, а сега сме на път да изпуснем инвеститор в ИТ услугите, който търси къде да открие център с над 1000 работни места.
Родните "експерти" обаче скочиха като един. Експертът от "Отворено общество" Георги Ангелов например е категорично против това реалните сектори да са по-приоритетни от банковия сектор: "Какво лошо, ако още банки дойдат в България?" Що се отнася до производителя на банкомати, то "такива опортюнистични компании не ни трябват". А какви ни трябват?
Тези, които ни източват
 през електромерите?
Няма държава по света, която да не ухажва инвестициите в реално производство. А тези производства, които са с висока добавена стойност, тя направо съблазнява, увърта се около тях като хетера и им предлага най-екзотични удоволствия. Така правят и САЩ, и Китай, и Франция, и Бразилия. И колкото по-изостанала е една държава, толкова по-енергично се предлага. Но Джо Водопроводчика е горд, той си е поставил за цел да превърне България в офшорна зона, в един европейски Хонконг, в който трилионите евра, долари, йени, донгове ще се стичат като пълноводни реки. Подобно на миграцията на змиорките световните капитали ще идват при нашите 10 на сто, за да си хвърлят хайвера. Уви, вече доста години тези змиорки бягат от България, но Джо Водопроводчика пее все същата песен. Довчера той бе пръв глобализатор, сега изведнъж се оказа евроскептик. Както е тръгнало, утре ще предложи да напуснем Европейския съюз. Същото, което искат и ултранационалистите у нас - само че поради точно обратните причини.