Онзи ден двама видни политолози - Андрей Райчев и Огнян Минчев - заговориха за предсрочни избори. Защо се сетиха точно сега? Това е енигма, обвита в мистерия. Или знаят нещо, което не казват, или казват нещо, което не знаят. Но го желаят страстно.
Да не би управляващото мнозинство да се е изпокарало? Засега не личи по нищо. Тъкмо обратното, ГЕРБ разполага със 117 верни депутати. Освен това има 24 независими, които винаги ще го подкрепят. Общо 141 дисциплинирани хоплити, предостатъчно за всякакви закони. Ако е нужно конституционно мнозинство, 10-те оцелели атакисти също са на разположение, а и "Синята коалиция" със своите 14 мандата е готова да забрави и да прости обидите срещу един пост.
На практика ГЕРБ в момента така здраво държи властта, че може да прави каквито реформи си иска. В един следващ парламент това няма как да се повтори. Защо му са тогава избори?
Опозицията също не изглежда настроена за бой. Някои колеги твърдят, че между ГЕРБ, БСП и ДПС имало пълна любов и разбирателство, само от време на време нахъсвали Мая Манолова да вдигне адреналина на вожда. Аз лично не искам да вярвам, че между власт и опозиция има таен сговор. Но пък и
опозицията не предлага някакъв различен проект
Никой не поставя под въпрос данъчната система, валутния борд, ролята на държавата в икономиката - защо тогава да се правят избори?
А може би в страната е назряла нетърпима революционна ситуация? Народът да е превзел Партийния дом? Да е блокирал кръстовищата и да е обявил всеобща стачка? Тази работа иска яка организация и яки спонсори. Но спонсорите, които могат да ни черпят една революция, са доволни от статуквото. Всякакви промени ги хвърлят в ужас. Това не е 1997 г., когато бъдещите олигарси нямаха търпение да станат настоящи. Хиперинфлация изобщо не се очертава, нито през 2012-а, нито през 2013 г. Каквото и да се случи с еврото, Дянков ще е невинен. Така че народът ще си обеднява спокойно и планомерно, без паника и без излишни вълнения.
Наистина някои професии протестират. Но те изобщо не искат да сменят властта. Те искат тя да им даде повече пари. И така ще бъде, докато не се появи някаква впечатляваща алтернатива.
Каква тогава е причината за предсрочни избори? Огнян Минчев я обяснява така: "Ще бъде трудно за ГЕРБ да спечели едни избори, ако те бъдат проведени в късната пролет на 2013 г." Аха! Значи не става дума нито за трусове във властта, нито за нов политически проект, а за хитър байпас на политическия процес, който да удължи управлението на ГЕРБ до 2016 г. И ако междувременно се роди алтернатива, тя ще остане с пръст в устата.
Бат' Бойко ще се плесне по челото и ще каже: "Вярно, бе! Как не съм се сетил!" И веднага ще покани политолозите на кафе с коняк.
Значи двамата просто искат да се поставят в услуга на Борисов, като му помогнат да неглижира досадните конституционни условности, които предвиждат изборите да бъдат на 4 г. Оттук нататък всяка уверена в себе си власт би могла още на третата година да упражнява прекъснат коитус, а дори и на втората. Само когато вижда, че няма шанс за следващ мандат, ще си го изкара докрай. Т.е. когато трябва да падне, ще се държи, а когато трябва да се държи, ще пада.
Но щом се предлага хитрост, трябва да има и балама. И това е българското население, което живее с мисълта, че тази игра си има правила. Все едно да отидеш на мач, а реферът да свири края още в 65-ата мин, тъй като любимият му отбор води в момента.
Често последните 20 мин от мача са най-важните. Точно такъв е случаят с останалите година и половина от мандата на ГЕРБ. Навремето политолозите решиха, че преходът е свършил, тъй като вече сме в капитализма. Тъкмо обратното - преходът едва сега започва, тъй като капитализмът е винаги в преход. Това не е статично общество, подобно на социалистическото. За 200 г. капитализмът премина през 3 големи етапа, в рамките на които имаше по 4 различни епизода.
 2012 е наистина преломна година, защото след нея започва четвъртият капитализъм, а това става веднъж на 30-50 г. Затова в момента светът се тресе, сменят се идеологиите, принципите на управление. Еврото е под въпрос, ЕС може да се разпадне, а може и да се сплоти във федерация, която да наложи еднакви данъци. След година и половина всичко това ще се изясни и ще дойде времето за разумен избор.
Тогава ще има консенсус дали методите на г-н Дянков са антикризисни или обратното - задълбочават кризата. Ако друга сериозна партия замисли принципно различен обществен проект, тя ще има време да го създаде и да го представи. А може и това да е ГЕРБ? Кой знае, г-н Борисов е достатъчно адаптивен. Но ако днес премахнем легитимната възможност за промяна, тогава, когато промяната ще бъде необходима и дори неизбежна, какво ще се случи в България?
Глупаво е да клатиш лодката точно когато се задава голямата вълна. А точно това се задава през 2012 г. Представяте ли си ситуация, в която еврото се разпада, валутният борд трябва да се преформатира, а народът се чуди какво ще стане с парите му - и точно в този момент в България се правят избори, водят се коалиционни преговори и върви голямото надлъгване. От какъв зор?
Зорът е за парче от властта. Както г-н Райчев, така и г-н Минчев предвиждат ново правителство на г-н Борисов, но с различна формула. Но тъкмо при днешната ситуация г-н Борисов може спокойно да сменя и министрите, и формулата. Изглежда, уважаемите политолози нямат търпение да освободят ГЕРБ от тегобите на абсолютното мнозинство, за да се види принуден да управлява в коалиция с друга партия.
Коя точно партия? Моето впечатление е, че г-н Минчев симпатизира на сините и най-вече на ДСБ. Уважавам това, но какво ще стане, ако те не влязат в парламента? Г-н Минчев лишава и СДС, и ДСБ от време да изяснят вътрешните си проблеми. Ако се явят на избори напролет в този си вид, съвсем ще изчезнат. И проблемът им е в самите тях, а не в коалирането.
А и да оцелеят на изборите, сините не би трябвало да чакат аванта от Борисов. Няма значение, че са роднини в ЕНП и че г-н Вилфрид Мартенс ги приканва да делят по братски. Защото ако ГЕРБ направи съюз със сините, вероятно ще се лиши от две трети от своя електорат. Може в Брюксел да са от едно семейство, но тук и у нас са от коренно различни кръвни групи. "Кливиджът", т.е. дълбокият социален и политически разлом, е между тях, а не някъде встрани. За съжаление българските политолози страдат от склонността да налагат брюкселските матрици върху българската реалност, което ги разминава с реалността.
Г-н Райчев пък клони по-скоро към останките от НДСВ, които са обнадеждени от успеха на Меглена Кунева. Ако процентите й от президентските избори се проектират върху парламентарните, жълтата партия ще се възроди. Уви, това няма как да стане. Тези проценти никога не се прехвърлят. Навремето Жорж Ганчев взе почти 17% на президентски избори, но на парламентарните получи три пъти по-малко. Същото стана и с г-н Сидеров. В най-добрия случай новото "гражданско движение" на г-жа Кунева ще вземе 10-15 мандата. Ако ГЕРБ получи 90 мандата, което е най-оптимистичната прогноза, ще им трябва и трети коалиционен партньор. Г-н Борисов трябва да е луд, за да смени днешното си господстващо положение с тройна коалиция, в която няма как да мине без БСП и на това отгоре ще се разпадне при първия удобен случай.
И накрая, в политическите машинации има един закон - партията, която сменя правилата на играта в движение, винаги пада в своя капан. Например миналия път БСП смени избирателната система в 12 без пет и пострада заслужено. През 2001 г., за да услужи на СДС, ЦИК отказа да регистрира НДСВ. И вместо него регистрира две фантомчета с името на Симеон Втори. И какво се случи? Случи се началото на края на СДС.
Сега доброжелателите на ГЕРБ му предлагат същите номера от селски вечеринки. Аз пък смятам, че правилата трябва да се уважават. В момента ГЕРБ е изправен пред изключително сериозни проблеми и те изискват сериозно и отговорно поведение.