“Мъртви са и двамата! Господи, какъв ужас - измъчвали ги жестоко, преди да издъхнат", мълвят в потрес жителите на ловешкото село Голец.
Хората са се скупчили пред голямата къща на семейство Петрана и Марин Дончеви. Денят е 16 септември 2005 г. и току-що телата им са открити - по всичко личи, че са зверски убити. 67-годишната жена и 76-годишният й съпруг били омотани с тиксо, парцали запушвали устите им, когато полицаи и поемни лица ги намерили.
Бездетната двойка била най-богатата в селото, единодушни са всички - от кмета, та чак до последния човек в Голец. Къщата им е точно срещу кметството. Лекарят Васил Петков се усъмнил, че става нещо нередно, след като два дни Дончеви не се вясвали - кафенето и хранителният им магазин на първия етаж стояли затворени. Освен това възрастните хора били диабетици на инсулин и затова Петков се притеснил. Споделил тревогите си с тогавашния кмет Недялко Иванов, той пък се обадил в РПУ-Угърчин. Със съдебно разрешение полицаи разбили входната врата и се натъкнали на вкочанените трупове на съпрузите.
"Погубиха ги заради пари", шушукат наоколо. И никой не се съмнява в това, тъй като отдавна в селото вървяла приказка, че Дончеви имат голямо богатство - 150 кг злато и към 300 хиляди лева. Разказват и откъде имали маята, както е приказката. Бащата на Марин бил търговец. Той натрупал състояние и построил голямата къща през 1948 г. Синът продължил да умножава парите. Със съпругата си Петрана дълги години работели в ОКС-то. Изкупували билки, въдели пчели - все доходоносни дейности. Нямали деца, но не били алчни. След пенсионирането си направили

хранителен магазин
и кафене

Съпрузите помагали на всички в нужда - било с пари, било с продукти. Продавали на най-ниски цени стоката си. Казват, че няма човек в Голец, на когото да са отказали подкрепа. Мнозина им дължали пари, но врагове нямали.
"По-ужасно нещо не съм виждал през живота си... Целите им глави бяха на дупки", прошептява свидетел, присъствал на огледа, и бързо се отдалечава. Това обаче е достатъчно на групата чакащи жени, които уплашено се споглеждат. "Мушкали са ги с нож да признаят къде са златото и парите", проплаква баба, стиснала в ръце свещи и цветя.
Оказва се, че бабата е права. Точно мълвата за пари и злато погубила Дончеви. Това става ясно на 22 септември, когато са заловени двамата убийци. Ивелин Петров е 19-годишен, съучастникът му Калоян Дичев е на 22. Млади и зелени, но отнели два живота без капка милост, ще установят разследващите. Основен инициатор за престъплението е по-младият Ивелин, който на всичкото отгоре е живял по-добре от Калоян.
Двамата се запознали през юни 2005 г. в дърводелски цех в Троян - там Калоян вече работел, а Ивелин отишъл да търси препитание. Какво точно ги е сближило, не е ясно, но започнали често да се срещат, да излизат на кафе, дори заедно отишли на море. Парите осигурил Калоян, като си заложил уредбата. А след това Ивелин настоял новият му приятел да го прибере в дома на баба си, където той живеел. Мекушавият Калоян отстъпил една от стаите, а наглият Ивелин и приятелка си довел. След което пък започнал психоатака - непрекъснати уговорки Калоян да заложи жилището срещу кредит, за да започнат общ бизнес. "Майка ми от 2000 г. е в Гърция. Ще прати пари и ще погасим кредита", обещавал той. Не помогнали нито увещанията на бабата на Калоян Йонка Късевска, нито на приятелката Мира Чобанова - жилището било заложено за 35 хиляди.
Веднага двамината регистрирали фирма и наели склад, но с бизнес не се захванали. Вместо това се отдали на охолен живот. Тръгнали по заведения, купили си скъпи телефони, телевизор с DVD, камера, газови пистолети и кола "Ауди". За всичко плащал Калоян, та и джобни давал на Ивелин.
Някъде по това време той заговорил за обир в дома на Дончеви. Познавал ги добре, защото след заминаването на майка му в чужбина заедно с баща си Митко Добрев се преместили в Голец. Често отскачали до там да го видят и веднъж Ивелин предложил конкретен план за обир на заможното семейство. "Ако се наложи, ще ги убием", категорично заявил намеренията си той.
Реализацията на замисъла започнали с изготвяне на подробна скица на къщата. Ивелин знаел разположението на стаите, тъй като още непълнолетен влизал вътре да краде пари и Марин го спипал. Предвидливо закупили латексови ръкавици, тиксо, сакове, черни чували и отрова за двете кучета пазачи на дома. Всичко било прилежно описано в тетрадка.
Няколко дни наблюдавали къщата и навиците на собствениците й.

Междувременно купили
и спринцовки, с които да вкарат въздух във вените на съпрузите и да ги умъртвят

Направили си маски - от крачол на панталон за Калоян и ръкав на фланела за Ивелин.
На 13 септември решили, че ударът ще е на следната вечер. Изборът им не бил случаен. Синоптиците предвиждали дъжд, а той щял да прогони хората от улиците, съобразили заговорниците. И наистина завалял проливен дъжд. Облечени в черно, те поели към Голец, където пристигнали около 22 часа.
Нахлузили качулките и ръкавиците, преди да преминат през няколко двора и да стигнат този на Дончеви.

Хвърлили на кучетата
кайма, замесена със сода каустик, и се заослушвали

В лятната кухня светело, имало някой. Изчакали го да излезе и се насочили към къщата. Разбили вратата и нахлули вътре. Открили спалнята на съпрузите - Марин стоял на терасата, а Петрана била полегнала. Издърпали слисания мъж вътре и го повалили на леглото, жена му халосали няколко пъти по лицето. Рукнала кръв и започнало зверството.
“Ако не кажете къде държите златото и парите, ще ви убием”, заплашили с насочени пистолети бандитите. После с тиксо завързали ръцете и краката на жертвите си. Залепили и устите им. Петрана успяла да изрече, че нямат пари, но мъжът  рекъл, че познава нападателите и знае за тях. Това май решило съдбата на съпрузите. Разярен, Ивелин затиснал с възглавница лицето на жената. Задушавайки се, тя се замятала. Мъчителят  отдръпнал възглавницата и тя, поемайки жадно въздух, признала, че имат малко скрити пари. Марин обаче отказал да каже къде са.
Младежите загърбили безпомощните пенсионери и затарашили къщата. След 10-15 минути напразно ровене пак подхванали Дончева. Повторили номера с възглавницата. Мъжът не издържал, извикал да я оставят. Тогава Ивелин извадил от сака спринцовка, започнал да търси вена по ръката му. Този път Петрана не могла да издържи на гледката. "Оставете го, моля ви момчета! Моля ви", хлипала ужасената жена. Извратеният мозък на Ивелин родил друго мъчение -

започнал да боде
по бедрата молителката, която подскачала от болка

Потресен от това, Марин се развикал, а Калоян го накарал да замълчи, като го захлупил с възглавница. Петрана опитала да изпроси милост и казала, че в кухнята имат около 1000 лева и два златни пръстена. "Вземете ги, вземете всичко и ни оставете", продължавала да хлипа жената. Ивелин не се трогнал от сълзите й, навел се и издърпал два пръстена от ръцете й - разранил пръстите й, но и това не го спряло.
И тъй като съпрузите заговорили на високо, онези пак пипнали падушките. Само че и така се чували и за да не ги дразнят гласовете им, натъпкали парчета плат в устите им. Сетне пак питали за богатството им и пак семейството отричало да имат купища пари и злато. Глух за вопли, молби и обяснения, Ивелин обърнал жената, която можела да му бъде баба, по гръб и забил спринцовката в ръката й. Не улучил вена, от вкарания въздух се образувал мехур. Същото направил и с Марин. После затискал Петрана с възглавница, докато я задушил. Калоян пък сторил това с мъжа.
"Още диша", рекъл Ивелин, след като долепил ухо до гърдите на Дончев. Помагачът му послушно затиснал лицето на човека и дори ударил отгоре няколко пъти. Жертвата изхъркала и притихнала. През това време Ивелин намерил

бутилка с ракия
 и за по-сигурно напъхал гърлото  в устата на Марин

Изливал ракия докато текнала обратно, примесена с кръв. Със саблен удар по гърлото му извергът сложил точка на кървавото си забавление. По същия начин посякъл и Петрана.
В последвалото претърсване на къщата двамата убийци обърнали всичко наопаки. Преровили шкафове, гардероби и барчета, та най-сетне открили портмоне с 1550 лева. В лятната кухня пък намерили кутийка с два пръстена, две синджирчета с висулки и 4 жълтици. Забърсали и 50 лева на монети от една чиния. В магазина на Дончеви имало само монети по 1 лев. Прибрали ги, дръпнали няколко стека с цигари и приели пъкленото си занимание за приключено.
Преди да поемат към Троян с "богатата" си плячка и след като напуснали спящото село, отбили по черен път, за да се преоблекат. Дрехи, спринцовки, ръкавици, изобщо всичко, ползвано по време на престъплението, натъпкали в сак. Разделили парите и продължили. След разклона за село Лешница пак отбили, за да стигнат до мост над река Осъм. От него хвърлили сака с уличаващите ги вещи, които водата съзаклятнически погълнала.
Като се прибрали в града, Калоян скътал откраднатото и си пуснал филм, а Ивелин легнал и заспал като праведен младенец. На другия ден решили да продадат златните бижута в заложна къща в Ловеч. Без пазарлък получили 600 лева за тях. Не предвидили обаче, че точно това ще ги издаде. Щом се разчуло за убийството, собственикът на заложната къща подал сигнал в полицията.
След ареста им двамата престъпници признали всичко пред съдия, описали зверското двойно убийство с подробности. Посочили къде са хвърлили сака с дрехите. Съдебен лекар заключил, че семейство Дончеви са издъхнали след изтезания, за което свидетелствали рани и охлузвания по телата им. Марин имал няколко строшени ребра. Основната причина за смъртта им обаче била счупване на подезичната кост и хрущялите на гръкляна. Експерт пък оценил стойността на откраднатите златни предмети на 1179 лева. Заедно с парите и цигарите стават 2899 лева - цената на два човешки живота.
Престъплението е извършено при пряк умисъл, аргументира искането си за тежки присъди прокурор Кирил Петров в заключителната си пледоария през март 2007 г. Сред доказателствата е тетрадката, в която Ивелин е начертал подробна схема на жилището и е описал необходими за целта дрехи, маски и други вещи.
Като основен инициатор и подбудител на деянието обвинението посочва Ивелин - това потвърждавали факти и доказателства, разпити на свидетели. По време на престъплението той е имал две присъди за кражби, едната от които в дома на Дончеви през 2002 г. "Признавам се за виновен, но не съм извършил убийство", са последните му думи пред съда, който му наложи най-тежкото наказание - доживотен затвор. Калоян пък изтърпява наказание от 20 години зад решетките.