Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

300 години Русия в битка за територии

Анализатори: Предстоят нови инвазии на Кремъл в съседни държави

За някои инвазията в Украйна беше изненада, но истината е, че вече три века Русия се мъчи да завземе все повече територии за сметка на съседите си и до голяма степен успява. С развитието на конфликта обаче нараства и

опасността от разпадане на огромната държава по подобие на бившия Съветски съюз, смятат анализатори.

От геополитическа гледна точка ситуацията е парадоксална, защото става дума за най-голямата страна в света, която заема една осма от сушата на Земята - 17 075 400 кв. км. Вярно е, че една голяма част от нея е с природни условия, които не са много приятни за живот, и се намира над т.нар. линия на вечната замръзналост, но дори и при това положение годната за обитаване територия пак е в пъти повече от тази на страни с подобен брой жители. Руската федерация с население 146 044 274 души (по данни от 2022 г.) и гъстота от 8,57 души/кв. км (на 225-о място в света) не би трябвало да изпитва нужда от повече територии.

За сравнение - Япония, която е малко по-голяма от три Българии (377 972 кв. км - на 61-во място в света), не е богата на природни ресурси, но е приютила на своите острови над 126 млн. души и това не й пречи да е една от

водещите

икономики в света

Да не говорим за "екстремни" случаи като Бангладеш, където на 144 000 кв. км живеят повече от 170 млн. души.

В наши дни в Русия живеят над 160 националности и народности.

Въпреки това, откакто през 1721 г. е станала столица на империя, Москва непрекъснато се стреми да завладее още по-големи жизнени пространства

Оттогава в продължение на 300 години не престават и войните и споровете с почти всичките й съседи за териториално надмощие.

В наши дни жертва на агресия въз основа на подобни претенции вече е Украйна. И докато в началото през 2014 г. уж обект на такива бяха Кримският полуостров и Донбас, сега вече никой не може да каже какви са амбициите на пълномащабната "военна операция", предприета от Владимир Путин срещу съседната държава.

От друга страна, една отслабена Русия, затънала във вътрешни и външни размирици, може да предизвика обратни процеси. На този фон множеството тлеещи конфликти по нейните граници биха могли да активизират непредсказуеми процеси в бъдеще.

В тази връзка от две седмици един фейк се радва на голяма популярност в социалните мрежи - държавната китайска телевизия CCTV била излъчила в новинарската си програма

карта на Русия, както би изглеждала след загубата на войната в Украйна. На нея се виждат сериозни парчета руска територия, присъединени към съседни страни.

Лъвският пай от тях се пада на Китай, който е "очертал" няколко милиона (!) кв. км като свои. И макар информацията да е лъжлива, за никого не е тайна, че още от 19-и век жълтият гигант смята, че е загубил от Русия и други свои съседи огромни територии. Към тях спадат Външна Манджурия (сега Приморски край, Амурски край, южната половина на Хабаровски край и Еврейска автономна област), Външна Монголия (сега Република Монголия), Танну Урианхай (сега Република Тува в състава на РФ), Външен Синцзян (сега част от Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, които преди са били територии на Руската империя и СССР) и дори остров Куйе - днешен Сахалин. В същото време

силата и

амбициите на Китай

в наши дни вероятно са съвсем различни - от дълги години на практика той упорито колонизира Руския изток без нито един изстрел.

Но извън тези спекулации има други, далеч по-сериозни заплахи за разрастване на войната. През последните дни се заговори за Молдова като една от следващите цели на руска агресия. От края на март насам дузина инциденти в непризнатата от никого т.нар Приднестровска република подновиха тревогите относно региона и дори на официално ниво вече се говори за възможна инвазия. На 25 април - втория ден от православния Великден, сградата на тайните служби (КГБ) в Тираспол, столицата на сепаратисткия регион, беше атакувана с гранатомети. Нямаше пострадали, защото там не е имало никого по това време. На следващия ден в Приднестровието имаше нови инциденти: разрушени бяха две телекомуникационни антени в района на Григориопол. Последваха и експлозии в Паркани, град на 13 км от границата с Украйна, и на летище в Тираспол. А специално издание на официалния вестник на сепаратистката администрация, разпространено онлайн на 30 април - но с дата 2 май, съобщи за "терористични атаки срещу региона по време на майските празници". В съобщението се твърди за

“десетки убити и стотици ранени”,

като същевременно са представени исканията на "народа на Приднестровието" руският президент Владимир Путин да използва силите си в региона.

"Москва може да разшири обхвата на войната, като войските й нападнат и Молдова, която граничи с Южна Украйна. Много сме притеснени какво може да се случи с Молдова", съобщи върховният представител по въпросите на сигурността и външните работи на ЕС Жозеп Борел на 7 май. "Изкушението Путин да разшири войната и да засегне Молдова е напълно възможно", добави той.

А още на 2 май британският "Таймс" излезе със статия, в която, между другото, е цитиран украински анализатор, който казва: "Смятаме, че

Кремъл вече е взел решението

да атакува Молдова. Съдбата на Молдова е ключова. Ако руснаците започнат да поемат контрола, ние във военно отношение ще бъдем по-лесна мишена и заплахата за Украйна ще бъде екзистенциална".

Освен това според доклади на украинската армия и британското разузнаване Русия вече набира войници в Приднестровието, за да се бият в Украйна. През април украинските сили обявиха, че ще свалят всички руски самолети, които се опитат да използват Приднестровието за атаки срещу техни цели като близкия пристанищен град Одеса. Но извън тази пряка заплаха напоследък се засилиха опасенията, че по границите тлеят и други взривоопасни спорове, които са набирали сила с десетилетия.

Една от горещите точки

е в Прибалтика, а точно там се срещат границите на Русия с НАТО.

Парламентът в Естония например в началото на май проведе дебати дали да не се оттегли от споразумението, подписано през 2005 г. с Русия за уреждането на границите, което не е ратифицирано от парламентите на нито една от двете страни.

Те бяха инициирани с предложение на опозиционната Консервативна народна партия малката прибалтийска страна да се оттегли от него, тъй като продължаването му "означава мълчаливо съгласие за окупацията на територия, която принадлежи на естонската страна". Според опозиционните депутати в Талин "няма съществена обосновка за прехвърляне на 5,2% от земята, териториалните води и въздушното пространство на чужда сила".

В случая става дума за райони отвъд Нарва и част от Петсерима, за които страната не е получила никакви компенсации след сключването на договора от Тарту в далечната 1920 г.

"Докато споразумението за границата не е ратифицирано от парламентите на нито една от страните, сега е моментът да спрем този процес. Русия започна пълномащабна война срещу Украйна и заплаши с отмъщение всички държави, които са помогнали на Киев.

Като се оттегли от споразумението, Естония ще даде сериозна оценка на руската завоевателна политика и заплахите към нейните съседи", обоснова искането си депутатът Март Хелме, зам.-председател на партията, който е и бивш посланик на Естония в Русия.

Тартуският договор от 1920 г. урежда границите на естонската държава след войната за независимост с младата съветска руска държава. Тогавашното очертаване е лежало

малко на изток от днешната граница

и включва Яанилин (днешен Ивангород, от другата страна на река Нарва) и неговия хинтерланд на североизток, а на югоизток град Петсери (дн. Печори) и околностите, както и голяма част от бреговата линия на езерото Пихква.

В наши дни югоизточната граница разрязва наполовина историческата Сетомаа, уникална културна област, и доведе до проблеми като например невъзможността местни жители да посещават семейните си гробове. В крайна сметка парламентът в Талин все пак отхвърли законопроекта, който би отменил подписа на Естония под договора за естонско-руската граница, с 53 гласа "против" срещу 28 "за".

Войната в Украйна накара дори най-неутралните съседи на Русия да се замислят за отбраната си. В тази връзка световните агенции вече предадоха кадри от придвижване на финландски войски към руската граница, която е била преначертавана много пъти в миналото.

През 1940 г. след поражението си в т.нар. Зимна война със Съветския съюз Финландия е принудена да отстъпи своята източна провинция Карелия на Москва, а финландското население на региона е депортирано по краткосрочен план. По силата на пакта Молотов­Рибентроп от август 1939 г. Финландия е разпределена в съветската сфера на влияние. По-късно същата година СССР нахлува в съседната страна с цел да анексира част от нейната територия. Финландия губи близо 23 000 души в т. нар. Зимна война от 1939-1940 г. и в резултат на договора, подписан след нея, отстъпва части от провинциите Карелия, Сала и Куусамо на Съветския съюз, както и острови във Финския залив. Общата им площ, която е около 40 000 кв. км, е три пъти по-голяма от териториите, завзети от Съветския съюз по време на самата война, и сега е част от руската република Карелия.

През 1999 г. депортираните карели и техните потомци основават неформално движение в Хелзинки, наречено ProKarelia. Организацията изготвя"план за реформа в Карелия", чиято централна цел е да повиши осведомеността на обществото за обстоятелствата около

съветската анексия на Карелия

Неговите членове "очакват политическите лидери да имат смелостта да поправят грешки от миналото" и се борят отстъпените територии да бъдат върнати мирно на Финландия в резултат на преговори.

Страната вече ясно изрази и намерението си да стане член на НАТО и по този начин да защити своята 1343-километрова граница с Русия. В идеалния случай Финландия и Швеция биха кандидатствали за членство заедно, а Северноатлантическият пакт ще спечели значителен допълнителен капацитет по северния си фланг, което няма как да не подразни Кремъл.

Друг потенциален конфликт заради нерешени териториални проблеми назрява в окупираните територии на Грузия - Абхазия и Южна Осетия.

След Руско-грузинската война президентът Медведев подписа укази на 26 август 2008 г. за признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия като суверенни държави. Кремъл установи дипломатически отношения с тези частично признати държави и постави руски войски и в двете.

На 28 август 2008 г. грузинският парламент прие единодушно резолюция, с която официално обявява Абхазия и Южна Осетия за окупирани от Русия територии, а руските войски - за окупационни сили. Законът забранява влизането в регионите от Русия и подлага нарушителите на глоба или лишаване от свобода. В Абхазия може да се влезе само от община Зугдиди през моста "Ингури". Южна Осетия обаче не позволява влизане на чужденци от контролирана от Грузия територия. Пропускателните пунктове в Южна Осетия са ефективно затворени и за местните жители от септември 2019 г.

През април 2010 г. комисията по външни работи на грузинския парламент поиска от законодателните органи на 31 държави да обявят Абхазия и Южна Осетия за

територии под

руска окупация

и да признаят масовото изселване на цивилни от тези региони от Русия като равностойно на етническо прочистване. Руското външно министерство на свой ред поиска от Грузия да премахне закона.

Извън тези тлеещи потенциални огнища на конфликти обаче по мнението на експертите най-голямата опасност си остава разпадането на Руската федерация.

И ако Европа и Западът не успеят да се подготвят, последствията ще приличат на тези след разпадането на Югославия, твърди словашкият експерт Юрай Месик в своята статия "Подгответе се за неизбежното: Защо Западът трябва да обсъди колапса на Руската федерация сега".

Според Месик провалът на неподготвени западни политици да дадат навременен отговор може да доведе до дългосрочна балканизация на днешна Русия, чиято територия и население са съответно петдесет и шест пъти по-големи. Освен това за разлика от бивша Югославия

тя има

ядрени оръжия

След като се разпадне, територии като Крим и Донбас ще се върнат към Украйна, Абхазия и Южна Осетия – към Грузия, Приднестровието – към Молдова. Това се разбира от само себе си, отбелязва Месик. Той също така вярва, че Курилските острови и Карелия ще се обединят съответно с Япония и Финландия. Европа вероятно ще трябва да се справи с окупирания и анексиран Кьонигсберг, докато Пекин се очаква да прояви интерес към Хабаровск и Амурска област, голяма част от които е била част от Китай до 1860 г. Освен това според него не би било пресилено да се предположи, че руснаците, живеещи в Санкт Петербург, Урал, Сибир и Далечния изток, няма да искат да останат под управлението на Москва. Следователно е възможно скоро да се появят няколко рускоговорещи държави. А Западът и Европа трябва да започнат да анализират сценариите за колапс на Русия, защото рискуват да повторят грешките, които направиха след разпадането на СССР. Съответно има голяма вероятност поструското пространство да преживее дълъг период на бедност и насилие.